| ГЛАСЪТ НА АНГЕЛЧЕТО - ЧЕТИВО ЗА ДЕЦА | |
Ти Гошко, си още много малък. Много още трябва да растеш, докато ще можеш сам да определяш постъпките си. Сега ти трябва само да слушаш и изпълняваш… Всяко дете като тебе има по едно ангелче. То лети около него, навсякъде го следва, показва му по кой път да върви. Това ангелче не може да се види, но гласът му се чува ясно: той е сладък и приятен – звучи като звъна на сребърна камбанка… Сега ти си лягаш да спиш. Помоли се на Дядо Господ да ти даде крепък и спокоен сън. И помни: слушай ангелчето си! Слушаш ли го, винаги ще бъдеш весел и доволен.
Тъкмо Гошковата майка произнесе последните думи, и той заспа. На сутринта си припомни майчиния съвет и реши цял ден да се ослушва, за да разбере какво ще му нашепне ангелчето.
Гошко ходи на училище сутринта, след обяд игра с приятели и вечерта, когато майка му му пожела „Лека нощ!”, той я попита:
-Днес, мамо, колкото и да се ослушвах, пак не можах да чуя гласа на ангелчето.
-Чудно! Но кажи тогава как прекара деня?
-Сутринта, когато отивах към училище, видях едно дете колкото мене, босо, облечено в тънки дрехи, което зъзнеше от студ. То се бе спряло пред хлебарницата и гледаше как се отделяше парата от току-що изпечения хляб. Стана ми мъчно за това дете и му дадох закуската, която ти ми бе приготвила за междучасието. Ти ще ми се сърдиш, че не съм закусил, нали?
Майката се усмихна на детето си и го насърчи:
Не, не, продължавай!
-Когато отидох в училището, беше още рано. В стаята беше само Петко. Беше седнал на един чин и стоеше замислен. Узнах, че е изгубил буквара си и не могъл да си научи урока. Аз извадих моя буквар и му помогнах. Докато дойде учителят, Петко беше готов. И на урока отговори много добре. Освен това, обещах му да измоля от татко да му купи друг буквар. А сега не смея да кажа на татко за това. Може той да ми се разсърди.
-Не ще ти се сърди, моето момче. Продължавай!
-След обяд, като излязох да играя с приятели, видях Велко като караше Колю да открадне пари от вкъщи и да купи с тях цигари. Настигнах го и го посъветвах да не прави това. Колю ме послуша и се върна. Велко като разбра , настигна ме и ми удари плесница. Но, мамо, аз нищо друго не бях направил!
-Няма нужда да се оправдаваш, Гошко. Разбирам те.
-Колкото и да не исках да се отвличам, не можах да устоя и така не можах да чуя гласа на ангелчето. А то …. Ти казваш, че имало сладък глас…
По майчините очи блеснаха радостни сълзи.
-Но ти, мое дете, си чуло днес гласа на ангелчето. То те е посъветвало да постъпиш така.
Когато майката издума това, сънят беше вече натегнал върху клепачите на Гошко. Блажена усмивка цъфтеше на устните му. Детето сънуваше: тича по полето, а до него едно златокрило ангелче пърха с крилца си.И му говори, говори… Гошко чува гласа му – той е ласкав и мек като кадифе и звъни като сребърна камбанка…..
***
Обратно