Планината на „Възнесението” или Елеонската – е най-високата от планините, които заобикалят Иерусалим. От нейната височина се разкрива видът на целия Иерусалим, който лежи зад дълбок пролом. На мястото , откъдето се е възнесъл Спасителят, някога се издигала прекрасна църква, въздигната от св. Елена, която намерила някога кръста на Спасителя, а сега това място е заето от голямо осмоъгълно здание, от бял мрамор. От това място Той се възнесъл на небето, благославяйки човеците.

Върхът на кубето на това здание не е затворен. С това св. Елена изразила мисълта, - молещите се в храма да могат да виждат небето, което взело оттук – от земята – Сина Божий, посочвайки ни пътя за небето.

Елеонската планина я наричат още планина на „трите светлини”. Нея я озарява светлината на изгряващото слънце, светлината на захождащото слънце и в старо време нощем тя се осветявала от огньовите в Соломоновия храм.

В древност, в навечерието на празника на Възнесението, множество народ се събирал на Елеонската планина, и там, със запалени свещи, прекарвали цяла нощ в молитви и пение, така, че цялата планина се чинела като да гори.