Най-известното и най-почитаното свято място на Св. Богородица в Константинопол била църквата Св. Богородица Влахернска. Историята на това свято място, чиято слава се била разпространила по целия християнски свят, се простира през цялата византийска епоха и великите събития, свързани с него, са свързани с историята на града. Първата църква на мястото на аязмото била построена и украсена от имп. Пулхерия между 450 - 453 г. (годината на нейната смърт) и от нейния съпруг имп. Марциян (450 - 457 г). Църквата била завършена и украсена по-нататък от имп. Лъв I (457 – 474 г.), който добавил аязмото и Агион Лусма (светата къпалня). Лъв I построил също параклис на св. Сорос, за да съхранява светото наметало и одеждите на Пресвета Богородица, които били донесени от Палестина в Константинопол през 473 г. Именно тогава църквата била надарена с големи имения. Прокопий пише, че Юстиниян по време на управлението на неговия чичо Юстин I (518 – 527 г.), бил преправил и подобрил (разширил) първоначалното здание. Описанието на Прокопий навежда на мисълта, че на базиликата бил сложен купол, подкрепян от колони които образували полукръг. Това обновяване на храма е споменато в 2 епиграми в Пфалцграфската антология. Понякога императорите проявявали свой личен интерес към църквата, като правели дарения и добавяли нови здания и украса. Юстин II (565 – 578 г.) добавил две апсиди, променяйки плана в трилистен напречен кораб на църквата, а няколко века по-късно Роман III Аргирус (1028 - 1034 г.) украсил със злато и сребро вътрешната повърхност на свода на арките. За важността на това свято място свидетелства мярката, предприета от имп. Ираклий Неара, който назначил общо 74 души за обслужването на църквата: 12 презвитери, 18 дякони, 6 дякосниси, 8 иподякони, 20 четци, 4 певци и 6 вратари. Трябва да се отбележи ролята, която изиграла църквата Св. Боготодица Влахернска по време на иконоборческата криза, по-специално при управлението на Константин V. Подобно на Св. София тази църква била център на Православното богослужение, където всеки петък всенощното бдение било посветено на чудотворната икона на Св. Богородица. Поради това цялата иконографска програма на църквата била разрушена от иконоборците. В Живота на св. Стефан Нови - съвременен труд, написан през 808 г., е записано, че иконоборците заменили образите на Христос, Св. Богородица и светиите с изображения на дървета, птици и зверове. Като разрушиха почитаната църква на Пречистата Богородица Влахернска, чиито стени бяха изписани с различни иконографски теми - от Божието въплъщение и Неговите многобройни чудеса, до Неговото Възнесение и Слизането на Светия Дух, като по такъв начин се подсилваха Христовите тайни, те я превърнаха в място за складиране на плодове и омнитоскопия (подражание на всичко). Те я украсиха, „за да кажат истината непристойно, неблагоприлично, с всички видове дървета, и птици, и диви зверове, и други животни в медальони от бръшлянови листа и жерави, и гарвани, и пауни. Изчезването на историческата икона на Св. Богородица, рисувана върху дърво в златна и сребърна риза, датира от онези години. Според преданието иконата била открита, скрита зад една стена през 1030 г., когато имп. Роман III Аргирус обновявал църквата. От оцелелите източници ние научаваме, че Влахернската църква се намирала близо до брега на Златния рог, извън крепостните стени. За да я предпази, имп. Ираклий построил отбранителна стена около святото място. По-късно, когато дворецът Влахерна бил издигнат по-нагоре върху склона на хълма, специална порта и стълбище свързвали църквата и Двореца. Императорите често посещавали службите в Св. Богородица Влахернска и проявявали своя интерес и уважение към святото място по много начини. За императорите, които участвали във военни походи се знае, че носели иконата на Св. Богородица Влахернска и голям брой императорски печати носели образа на Св. Богородица Влахернска. Литанията, празнувана всеки петък в църквата Св. Богородица в Халкопратия [1] с иконата на Св. Богородица Влахернска била установена от времето на Патриарх Тимотей I (511 – 518 г.). Някои други празници, отбелязвани със специално великолепие, разкош и пищност във Влахернската църква: Сретение Господне (2.II.), Неделя Православна (Първата неделя на Великия пост), Велики Петък, Светли Вторник, Полагане честната одежда на Пресвета Богородица (2.VII.), празникът на освещаването на църквата (31.VII.) спасяването на града от аварите и персите (7.VIII.), Успение Богородично (15.VIII.) и ужасното земетресение от 740 г. (26.Х.). Влахернското светилище "голямата църква", както е наречена в писмените извори, се състояло от 3 здания: главната църква, параклиса на Св. Сорос и Свещената баня-къпалня.

АЯЗМОТО НА ВЛАХЕРНСКАТА ЦЪРКВА

Аязмото, посветено на Св. Богородица, се намира под Влахернската църква. Построена в края на времето на имп. Лъв I през 473 г., тя била възстановена по време на властването на няколко императора.  Над това аязмо имало църква, основана от имп. Пулхерия. Някога посетителите се стичали към тази църква, т. к. се предполага, че Св. Богородица носела одежда, намерена на това място.

Малката църква, построена през 1900-те г., е възобновена през 2001 г. Изворната вода идва от пресъхващ източник по посока на Егрикапи и капе в резервоар зад зданието. Оттук тя се събира в широк басейн, някога пълен със светена вода, която капела от дупките на ръцете на мраморен релеф на Св. Богородица. Релефът бил разбит през 1960-те г. Тази църква била често посещавана през византийската епоха. За императорите било обичайно да се потапят 3 пъти в басейна, където се събирала водата, която капела от ръцете на релефното изображение на Св. Богородица. Дори и днес хората, надявайки се да бъдат излекувани, посещават аязмото.

Превод от английски: Наталия Стоянова

Източник: Вселенска Патриаршия – www. patriarchate.org

Изображение: олтарната икона на Св. Богородица Влахернска