| ЦЪРКВАТА ИИСУС ХРИСТОС СПАСИТЕЛ В ХОРА | |
Плотию уснув яко мертв, Царю и Господи, тридневен воскресл еси, Адама воздвиг от тли, и упразднив смерть: Пасха нетления, мира спасение. [1]
Като си заспал с плът като мъртъв, Царю и Господи, възкръснал си тридневен, издигнал си Адама от тление и си изпразнил смъртта: Пасха на нетлението, на света спасение.
Църквата Христос Спасител, наречена на турски Карие Джами, е след Св. София най-интересната византийска църква на Константинопол. Не толкова заради самото здание, което е много красиво, колкото заради великолепните серии от мозайки и фрески, които тя е запазила и които са великолепно реставрирани и почистени от Института за Византия в САЩ.
Името на църквата в Хора в превод от гръцки означава в провинцията, извън града, защото древният манастир от 4в., към който тя била прикрепена, бил извън крепостните стени на имп. Константин; по-късно, когато манастирът бил включен в рамките на крепостните стени на имп. Теодосий, името останало Христос Спасител в Хора. Мозайките и фреските са несравнено най-важните и обширни серии на византийските стенописи в града и са сред най-добрите и най-красивите в света.
По време на управлението на Константин V (780-797 г.) - най-решителната фаза в полемиката с иконоборците, манастирът бил напуснат. Името на Симеон, игумен на манастира в Хора, се появява сред участниците във Вселенския Събор в Никея (787 г.), който възстановил иконопочитанието. През втората фаза на иконоборството през 9 в., Михаил Синкелиус и неговите двама ученици Теофан и Теодор Гроптой пристигнали от Палестина и се заселили в манастира. След период на упадък, манастирът бил възобновен през 11 в. от Мария Дукаена, внучка на българския цар Самуил и роднина на императрица Катерина, съпруга на Исаак I Комнин (1057-59 г.). Разрушената базилика била заменена от нова църква - кръстокуполна по план.
Много патриарси са свързани с историята на манастира. Сред тях са Козма I Хиеросолимитес (1075-1031г.) и Атанасий I (1289-1293 г., 1304-1310 г).
В началото на 14 в. църквата била възстановена и наново украсена от Теодор Метохитес, велик логотет на съкровищницата по време на управлението на Андроник II Палеолог (1282-1328 г.). Той достроил външния нартекс (преддверие) и гробницата. Метохитес посветил голяма част от своя живот (1303-1321г.) и несметно богатство за възобновяването и повторното украсяване на манастира Христос Спасител в Хора и се смята, че е вдъхновил великолепната иконографска програма на църквата. Човек с обширни познания и широка ерудиция, с големи способности, Теодор Метохитес се озовал на рубежа между 13 и 14 в. в центъра на движението за нови духовни стремежи и за насърчаване на хуманитарните научни занимания, и свързал името си с една от най-великите епохи на художественото творение.
В период, когато основите на държавата устойчиво се разрушавали и финансовото състояние се влошавало, когато империята, разкъсвана от разпрата между Андроник II и неговия внук Андроник III, трябвало да се изправи пред нашествията на турците, каталанците и генуезците, група учени се събрали около Андроник II и с техните произведения върху класически автори и точните науки, пламнал нов разцвет на изкуството и литературата, известен като Възраждането на Палеолозите. Групата включвала добре известния историк и домашен учител на децата на Метохитес, Никифорус Грегорас и писателя Николас Мезаритес.
Част от църквата, разделена от две колони и свързана с външното предверие във формата на латинската буква L, е гробницата, построена в 14 в. Този коридор с дължина 16 м и ширина 5 м, е мястото на погребението на Метохитес, който поръчал стенописите на тази църква на държавния деец Михаил Торникес и на още двама неизвестни. Забележително е, че тази част на църквата, пригодна не за богослужения, а само за погребения, в значителна степен е украсена не с мозайка, а с фрескова живопис на теми изключително за смъртта. В края на гробницата, на купола на апцисата в полусферична форма, е изобразено Възкресение Христово. На сводовете на срещуположната страна - Страшният Съд и Изгонване на грешниците в ада. В центъра на купола, който е в средата на коридора са изобразени Св. Богородица и Иисус Христос в обкръжение на светии. Сюжетите на рисунките на страничните стени са взети от Петокнижието.
През 16 в. църквата Христос Спасител в Хора е превърната в джамия. Завоевателите замазват с хоросан стените й. Никой след това не подозирал какво се крие под дебелата мазилка. Но някак си случайно, към края на 19 в., част от нея се откъртва и отдолу блясва мозаечно изображение с незнайна хубост. През 80-те години на 20 в. специалисти педя по педя снемат хоросана, за да светне като нова изцяло облечената в мозайки великолепна църква - последен шедьовър на византийското художествено майсторство.
Превод от английски: Наталия Стоянова
Източник: Вселенска Патриаршия – www. patriarchate.org
[1] Ексапостиларий на Пасхалния канон. Ексапостиларий (от гр. изпратен) - песен от утринното богослужение. В това песнопение се съдържа просба към Христа за получаване Божията милост.