ЧУДОВИЯТ МАНАСТИР В МОСКВА – ЧАСТ 2	Публикувано от Пастир на 17.9.2017
Начало >>

Елена Лебедева

През 1358 г. била основана дървена съборна църква, през май 1365 – първата каменна, построена вместо дървената. Светителят Алексий - основателят на манастира, се погрижил и за неговите доходи, обогатявайки кремълската обител със  скъпоценна утвар, села, рибни стопанства. Владение на Чудово било и градчето Хамовники със знаменитата Николска църква, построена през XVII в. като църква на селище до голям град, за  царските тъкачи, които изработвали бяло хамовно платно. До 1626 г. местността Хамовники се наричала по името на кремълския манастир Чудовка и тук, в покрайнините се намирали митрополитските конюшни. Чудов бил най-богатият московски манастир, в който суми за поменаване дарявали и великокняжеското, и царското семейство, и  болярите.  

В 1378 г. святителят Алексий починал. Предчувствайки приближаването на кончината си, той започнал да чете молитва за излизане на душата и починал без да я завърши.  Светителят смирено завещал да го погребат не в църквата, както се полагало, а близо до нея и бил погребан в Благовещенския страничен кораб на Чудовия храм. Историкът Забелин считал, че така великият княз Димитрий Донски не изпълнил волята на светеца, но светията все пак, бил погребан в страничния кораб на храма. Светите му мощи били намерени в 1431 г., когато по време на литургия се срутила горната част на овехтялята каменна църква – и макар хората по Божията милост и да не пострадали, храмът трябвало да се строи отново. Именно по време на строителните работи открили гробницата с нетленните мощи на светителя. Тогава ги сложили в Благовещенския страничен кораб на съборния храм. До раката стоял жезълът на светителя, а до мощите се пазело същото онова облачение, подарено от Тайдула.

Капков - Светителят Алексий изцелява жената на хана Тайдула

В 1483 г. великият княз Иван III заповядал да се построи нова църква с два престола – Благовещенски и на св. Алексий, където с благоговение  пренесли неговите святи мощи. А Благовещенският страничен кораб в съборния храм бил опразнен.

Онези времена ознаменували историята на Чудовия манaстир с изключителни събития. През 1441 г. в него заточили московския митрополит Исидор, грък по произход, който подписал печално знаменитата Флорентийска уния с католичеството през 1439 г. Както е известно, именно в сключването на тази уния православните мислители виждали дълбоката причина за падането на Византийската империя, последвало в 1453 г. А Исидор, който сложил своя подпис от името на Руската православна църква, се върнал в Москва, носейки отпред латински кръст, а на богослужението в Успенския събор споменал на ектенията Римския папа Евгений. Разгневеният велик московски княз Василий II го нарекъл латински прелестник и заточил предателя в Чудовия манастир. Скоро Исидор избягал оттам в Рим, където и умрял през 1462 г., а князът даже не и организирал за такъв лъжепастир преследване. Това бил последният чуждоземец в чин митрополит на Москва – след него веднага бил назначен руски митрополит - светителя Иона.

През 1504 г. по време на голямото строителство в Кремъл, съборният храм на Чудовия манастир бил отново преустроен. Възможно е - от същите италиянски майстори, издигнали Кремъл, съдейки по архитектурата. На престолния празник през 1504 г. новопостроеният съборен храм бил  тържествено осветен.

Великата княгиня Елена Глинска устроила сребърна рака за мощите на светителя и заедно със своя петгодишен син Иоан,  митрополита и архиереите със сълзи се молила на св. Алексий на неговия февруарския празник. Работата била в това, че нейният покоен съпруг, великият княз Василий  III  усърдно се молил на гробниците на светителя Алексий в Чудовия манастир и на светителя Петър в Успенския събор за даруване на дългоочакван наследник – за двадесетгодишно съпружество с първата си жена, Соломония Сабурова, той нямал потомство. И когато от втория брак с Елена Глинска на московския владетел му се родил първенец, бъдещия Иван Грозни, великият княз с радостна душа изпълнявал обетите на сърцето.  Той започнал изграждането на две раки – за мощите на светителя Петър златна, а на св. Алексий – сребърна, но те били готови едва две години след неговата смърт, през 1535 г. По време на пожара от 1547 г. Чудовият манастир изгорял целият, с изключение на раката с мощите на светителя.

От времето на Иван Грозни се установила традиция да се кръщават новородените царски деца в Чудовия манастир, до раката на  светителя.  Тук бил кръстен и царският син Иван през 1554 г. (според най-популярната версия, убит от своя баща Иван IV Грозни).

Кръщението на царския син Иван Иванович

Тук на свой ред през 1672 г. бил кръстен и Петър I. Интересно е, че след век и половина, през 1818 г. тук бил кръстен и друг велик реформатор - Александър II Освободител, отменил крепостното право. При извършването на Тайнството Кръщение неговата баба, императрица Мария Фьодоровна, докоснала младенца до ръката на светителя, изпросвайки благословение. Царският син дори се родил до Чудовата обител, в кремълския Николаевски дворец, разрушен от болшевиките. [1] Този дворец бил построен на мястото на бившия митрополитски дом (или преустроен от него). Поради това историците подчертавали раждането на наследника в Чудово като благочестив и знаменателен факт.

Малкият Николаевски дворец

Благодарение на своя статут и местоположение Чудовият манастир бил тясно свързан с руските царе.

Чудовият манастир и Николаевският дворец (Митрополитският корпус)

През 1602 г. от Чудово в Литва избягал дяконът Григорий Отрепев. С името на първия руски самозванец (Лъжедимитрий – представящ се за сина на Иван Грозни - бел. прев.) и неговата печална история е свързана една от най-известните страници в летописа на Чудовия манастир. Григорий бил галицки дворянин и след смъртта на баща си попаднал при болярите Романови, роднини на Иван Грозни, а когато те изпаднали в немилост, се постригал за монах и с протекция попаднал в привилегирования Чудов манастир. Оттам избягал в чужбина, където се представил за царския син Димитрий и се върнал в Москва с огромна полска войска, която го поддържала в политическите му интереси. Но само след десет месеца срещу него избухнало въстание, защото московчани вече се усъмнили в истинността на този цар. След неговото убийство свалили и патриарх Игнатий, който го коронясал за цар и го затворили в Чудовия манастир. 

Превод от руски: Наталия Стоянова

Източник: Pravoslavie.ru

Снимки: ru.wikipedia; Москва облечена в сняг – филм 1908

Обратно