| ЧУДНО СЪБИТИЕ | |
Януари, 1987г.
Било един приятен топъл следобед в дните преди празника на Архангелите. В двора на храма на Свети Архангел Михаил стоял млад мъж на около 35 г., който държал в ръцете си голям меч в черен калъф. Чакал свещеника.
„Отче, казал той, Вие ли сте свещеникът на храма?” „Да, аз съм, отвърна отецът, с какво мога да ти помогна?” „Ще Ви обясня всичко по-късно, каза момчето, но сега най-важното е да ви предам този меч, а Вие да го занесете вътре и да го поставите пред релефната икона на Архангела, като се погрижите никога да не бъде преместван от там.”
„Но, знаете ли, опитал се да обясни свещеникът, даровете от поклонниците не могат да остават пред иконата за дълго, защото възпрепятстват другите хора, дошли да се поклонят.”
„Трябва да направите едно изключение, отче, защото това е заповед на Архангела”, отвърнало момчето. Свещеникът се смутил и учудено погледнал младежа, но не казал нищо. Помислил си, че по-късно ще разбере какво се е случило. Двамата влезли в храма. Свещеникът носел меча и го поставил пред релефната икона на Светеца. Оказало се, че мечът сякаш бил правен по поръчка. Влязъл точно и лесно в основата на иконата и съответствал идеално на ширината на крилата. Свещеникът потръпнал. Сторило му се, че мечът най-накрая се е върнал на оригиналното си място. Гледайки към иконата, си помислил,че този меч винаги е липсвал в цялостния изглед на Архангела, а сега всичко се наредило както подобава.
Двамата се поклонили, всеки изпълнен с различни чувства, и се отправили към канцеларията. Там младият човек разказал за събитията, случили се с него.
„Отче, казвам се Михалис Диамантис и съм жител на Атина. Не съм идвал в Митилини преди, нито съм чувал за Архангела от Мантамадос. Не съм от хората, които често ходят на църква. Вярвам в Бог, но никога не съм навлизал дълбоко в религията. Една нощ си четях книга у дома, когато пред мен застана един тъмен сериозен мъж с изпънато тяло и искрящи очи. „Аз съм Михаил, каза той с висок рязък глас, донеси ми нов меч в моя храм в Мантамадос.” Беше странно, че не се уплаших. Помислих го за свой роднина, въпреки че ми беше напълно непознат. „Ако ти си Михаил, отговорих аз, покажи ми меча и аз ще ти го донеса в твоя храм. "Мъжът ми се усмихна, а после изчезна. Заоглеждах се наляво и надясно, но не открих никого. Станах, отворих прозореца и се ощипах, за да се уверя, че не сънувам. Все още не мога да кажа дали съм имал видение, или просто съм заспал, докато чета и съм сънувал всичко.
В Атина имам стокова борса и често ми се налага да пътувам до Европа. При последното си пътуване бях отседнал в един хотел в Германия. Изведнъж чух, че вратата се отваря и отидох да проверя кой е. Там стоеше някакъв непознат и държеше в ръцете си меч. „Здравейте, каза той, Вие ли сте Михалис Диамантис?” „Да, отвърнах аз” „Донесох Ви един меч, който да занесете на Архангела в Мантамадос на остров Лесбос.” Сякаш ток поби цялото ми тяло и подът се разклати под нозете ми. Гърлото ми пресъхна и не можех да проговоря. Много развълнуван, протегнах ръцете си напред и непознатият положи в тях меча. Опитвах се с уста, с очи , с цялото си същество да запитам: „Кой си ти и откъде знаеш за меча? Как ме откри? Кой ти каза името ми?”, но напразно, не можех да изговоря и дума, не можех и да помръдна, очите ми се премрежиха, зави ми се свят … Мъжът сякаш не забеляза неразположението ми и продължи: "Трябва да го дадете лично на свещеника, а той да го сложи пред иконата и никога да не се премества оттам. "Като каза това, той се усмихна и бавно тръгна към вратата. Видях как излиза и скоро стъпките му заглъхнаха. Опитах се да тръгна след него и да го спра, но усетих как сърцето ми щеше да се пръсне. Лицето ми се зачерви и очите ми се напълниха със сълзи при мисълта, че никога няма да получа отговор на въпросите си. Не помня колко време съм стоял така. Знам само, че като се съвзех, първата ми мисъл беше да изпълня възможно най-скоро заръката на Архангела. Побързах да приключа работата си, взех самолета и като пристигнах в Елинико, попитах за първия полет до Митилини. И сега ето ме тук.
Свещеникът, който до този момент слушал мълчаливо и с благоговение разказа на момчето, попитал с треперещ глас: „А онзи мъж, който ти даде меча в Германия, какъв беше той според теб – човек или ангел?”
„Отче, този въпрос измъчва отдавна и мен. Дори и сега, когато отново преживях всичко посредством разказа си, не мога да твърдя със сигурност. Но като сравнявам двете явявания, това в Атина и другото в Германия, ми се струва, че са различни. Онзи, който ми се яви в Атина, се отличаваше с особена красота, величие, сила и сияние, макар че не знам дали не съм го сънувал. И като каза заръката си, изчезна изведнъж. А онзи в Германия, който ми донесе меча, изглеждаше повече като човек и си тръгна бавно, чувах дори стъпките му. Предполагам, че е бил някой, който е изпълнявал заповед на Архангела като мен.”
Свещеникът нямал вече сили да задава други въпроси, бил силно потресен от чутото. Непрекъснато се кръстел и шепнел:
„Като гледат твоите знамения от незапомнени времена,
тълпи от хора прииждат при теб,
покажи им, прочее, на всички тях,
твоето велико чудотворство.”
Из История и чудеса на Св. Архангел Михаил в Мантамадос на протопрезвитер Ефстратиос Дисос - предстоятел на православен храм „Св. Архангели” в Мантамадос, о. Лесбос
Обратно