протоиерей Алеко Рачев

По плът ние сме пръст и веднъж слезли на последната си житейска спирка, смъртта ни връща отново в земята. Пръст при пръстта. Такава е неумолимата действителност на света, в който живеем. Свят преходен и мимолетен. Ала ние притежаваме нещо, което ни различава от заобикалящия ни материален свят. Имаме не само тяло, но и душа. Две основания цялостни и единни, взаимно проникващи едно в друго и в постоянно взаимодействие помежду си.

Несъмнено, където има сливане на два различни компонента има и конфликт. Погледнато в нашия случай, и тялото, и душата, търсят мотив за първенствуващо надмощие. Надмощие, при ...

Прочетете още

Хвалете Бога всички: стари, млади, хвалете Го всред църкви, в домове, хвалете Го по ниви и ливади, възпейте Го на разни гласове!

Възпейте Го на гусли сладкогласни, възпейте Го с кавали и тръби, хвалете Го с игри невинни, красни, хвалете Го с ангелски хвалби!

Хвалете Го за всичко, що Той прави с наший род от векове насам, и с милост ни обсипва и избави от мрак и робство, от тегло и срам!

Не е ли наший Бог велик и дивен, Тоз Господ, който прави чудеса. И всеки миг нам страшен и противен покров ни дава ...

Прочетете още

В един град живял богат търговец. Веднъж той трябвало да отиде по търговските си работи на панаир. Търговецът имал много добър кон и с него ходел навсякъде. Като се връщал от панаира с пълни дисаги с жълтици, трябвало да мине през една гора. Там го нападнали разбойници и сигурно щели да го убият и да му вземат всичките жълтици, ако не бил конят му. Той с такава сила се впуснал да бяга, че както казват, сякаш за един миг достигнали дома на търговеца. От радост и благодарност човекът се заклел, че никога няма да забрави кончето си и че до края на живота му ще го държи при себе си и ще го храни  добре.

Конят спасил господаря си от голяма беда, но от силното тичане ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Веднъж един еврейски законник като научил, че Иисус поучавал учениците Си и народа в близката околия, станал и отишъл да го види с очите си.

След като послушал що говори на хората, законникът решил да провери знанията на прочутия Учител от Галилея върху закона Божий, станал посред, и изкушавайки Иисуса Му рекъл: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? 

Божият Син знаел, че начетеният човек пред Него познава на пръсти еврейския закон и затова на формалния си въпрос, законникът получил от Христа и такъв отговор: В Закона що е писано? Как четеш ...

Прочетете още

При царуването на Константин Велики вярата в Господ Иисус Христос се умножила. По това време едни христолюбиви хора от Александрия намерили мястото, където били положени честните мощи на светия славен Христов мъченик Мина и построили на това място църква на неговото име. 

Случило се така, че в Александрия пристигнал един благочестив търговец от Исаврийската земя, за да купи стока. Докато пребивавал в удивителния християнски град, закупвача слушал много за чудесата и изцеленията, които ставали в църквата на свети Мина. Умилен от чутото и наученото за светеца, добрата душа на заможния човек се благоразположила и той решил ...

Прочетете още

На девети ноември Православната Църква ублажава и празнува паметта на преподобния Йоан Колов. (Преподобния Йоан Колов се подвизавал в първата половина на V-ти век.) Това си название преподобният получил заради малкия си ръст (колов - от гръцки). Още в младите си години той напуснал света и заедно с брат си Даниил отишъл в скитската Египетска пустиня. Отначало той и брат му Даниил се подвизавали усърдно в пълно уединение, но после той осъзнал, че при неговия пламенен и страстен характер може да живее строго пустиннически само под ръководство на други, по-опитни подвижници старци. До съзнанието от една такава необходимост, го довело следното събитие, което станало скоро след поселването на двамата братя в пустинята. Веднъж преподобният съвсем неочаквано казал на своя брат и сподвижник ...

Прочетете още

протоиерей Алеко Рачев

Ние сме създадени от любов и за любовта, наставлявал някога Варненският архиерей Йосиф. На земята се учим да обичаме, а след смъртта си ще положим нашия изпит върху любовта - обичал да казва той. Защото, ако сме се упражнявали достатъчно в това, завършвал словото си владиката, ние ще живеем вечно в любовта. 

Днес се навършват 28 години от блаженната кончина на приснопаметния Варненски и Преславски митрополит Йосиф.

Скоро след като заел Варненската катедра (в периода  между 1940 г. - 1944 г.),  дядо Йосиф наченал да възстановявява манастира на Патлейна, намиращ ...

Прочетете още

Протопрезвитер Ефстратиос Дисос  

„Скъпи ми отче,толкова често споменавате нашия велик Архангел, но никога не написахте нещо за издигането на неговия храм, което започнало с чудо още при основите и завършило с още едно чудо накрая.” Така ми говореше г-жа Елисавета Патлака. Тя беше 85 годишна, от едно от най-добрите семейства в нашето село и член на енорийския център. Аз и отговарях,че не знам много за това събитие и че не съм чел никакви записки за издигането на храма. Бях чувал само истории,разказвани от старците, и не можех да пиша за неща, за които не бях сигурен. Тогава тя ми каза,че ще ми разкаже всичко,което е научила от дядо си в  с подробности. Той  бил църковен настоятел и касиер на комитета по издигането на храма, казвал се е Йоанис ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Смъртта в този живот е неизбежна и все пак от край време хората се опитват да отсрочат срещата си с нея. В копнежа си за умствено, душевно и телесно здраве, людете обичайно възлагат цялата си надежда на лекарите. Но както и навремето, така и днес медицината на практика нерядко професионално и несмутимо гасне немощна в тревожните очи на болния умиращ човек.  

По този повод, свети апостол Лука в евангелието си разказва две чудни истории от земния живот на Един Лекар, в чиято власт са здравето и живота на всеки един от нас. 

След като Иисус бил помолен да напусне земята гадаринска, Той се качил на кораб и се завърнал ...

Прочетете още

В събота преди Събора на свети Архангел Михаил (8 ноември) се отбелязва Архангелова задушница.

Извършването на задушници и панихиди от православната църква е неизменно действие, което точно се позовава на християнската догматика в истинността за възкресението на мъртвите.

За Бог няма граница между живи и мъртви. Починалите оставят на земята само физическите си тела, но душите им са живи. В отвъдния свят тези души виждат греховете си, а това им причинява големи страдания. Ето защо, личната сърдечна молитва на близките и покровителното застъпничество на Църквата може ...

Прочетете още

В богато християнско семейство в София растяло доброто дете Пимен. Във всичко бил послушен на родителите си. Вечер не лягал, без да се помоли пред иконата. И сутрин си казвал молитва, за да го закриля Бог през целия ден. Родителите му искали той да чете, за да стане просветен във вярата. Тъй като през онова робско време нямало училища, дали го да се учи при свещеник Тома, който служел в църквата „Свети Георги”. Свещеникът бил много добър и умеел да рисува икони. Така Пимен имал възможност да се научи да рисува образите на светии, за което имал и дар от Бога.

Това изкуство много му допаднало. С часове оставал сам и рисувал. Вдъхновявал го животът на ...

Прочетете още

Веска Николова

За пореден път възрожденска Елена организира вълнуващи мероприятия за отбелязване деня на народните будители. Градът е родно място на Стоян Михайловси (автор на химна „Върви народе Възродени”) и много други книжовници, духовници, които през различни периоди от историята на България са доказвали своята будителска дейност. В навечерието на празника, в храма - музей „Свети Николай” ...

Прочетете още

Край град Костур, днешна Кастория в Егейска Македония, китните поляни се огласяли от медните звънци на големи стада овце. Там хората се препитавали от скотовъдство и кожарство. Трудолюбиви били жителите на едно малко костурско село, разположено на брега на река Бистрица. В това село растял малкият Яков. Баща му заедно с големия му брат всеки ден изкарвали на паша овцете, а на него оставяли няколко агънца, да ги пасе през лятото. Яков бил много кротко и мило дете.

Сутрин ставал рано, измивал лицето си, заставал пред иконата, прекръствал се и измолвал небесна закрила за деня. След това премятал през рамо торбичката и ...

Прочетете още

Георги Райчев

Никой не беше забелязал кога придойде в града тази жена. По онова време от четирите краища на земята ни се стичаха прокудени клетници — голи, боси и гладни. Отмъстителната ръка на врага, след като изби и прокуди хората, насити свирепата си стръв в пожарища. Там погина и всичкото нейно добро: дом, имот и свои. Тя имаше синове, дъщери и внуци. Избитите погинаха, а какво станаха оцелелите — никога и от никого не чу нито дума за тях.

Съдбата я отвя отсам границата с шепа хора от онзи край. Губиха се дълги дни през гори и балкани, по задръстени пътища от една победена и разнебитена войска. След месец скитане спряха навътре в царството в някакъв непознат малък градец. Там ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Веднъж Иисус в присъствие на учениците Си и на много народ, след като пояснил на книжниците Израелеви мотивите си относно причината, поради която седи на обща трапеза с митари и грешници, се обърнал към фарисеите и казал: Вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.

Несъмнено, изобличението на Христос засегнало мнозина от слушащите Го, защото те чували открити слова, които разбулвали тайните на сърцата им. Но Иисус не им оставил много време за притворно възмущение, а продължил да разказва: и ето, Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки … 

Прочетете още

Веска Николова

Малкото еленско село Блъсковци има славна история. За всички махали около Елена писателят Емилиян Станев казва …“Колко малко знаем историята на тези махалички, основани след падането на Втората българска държава и колко тайни са скрити завинаги в тях“… Местните жители в Блъсковци се заселват около 1580 г., 200 години след поробването на България. Гонени, унижавани, убивани  защото са искали да останат верни на род и вяра, хората са търсели спасение в дебрите на Балкана. Така отделни родове започват да се заселват около реки и поляни, където са можели да пасат животните си. Климатът е умерен, гледката към Балкана е открита, към Бузлуджа, връх Св. Никола (връх Шипка), Ботев връх. Това кара цели родове да основат тези махалички ...

Прочетете още

Село Басарбово и сега съществува близо до град Русе. Преди повече от 300 години то било малко, но китно. Хората живеели бедно в ниски прихлупени къщи.

Там имало един много добър човек, който имал чиста душа. А знае се, че душата е най-ценното нещо, защото е безсмъртна. Умът на Димитрий бил толкова извисен над земното, че мислите му блестели като росните капки на разцъфнал пол­ски цвят. С топли чувства, той обичал всички хора, не само добрите, но и лошите. Дори лошите обичал повече, защото жалел, че те не съзнават, когато вършат зло. А добрата му воля била непоклатна и във всичко избягвал греха. Когато човек има чиста душа, бързо се устремява ...

Прочетете още

Св. великомъченик Димитрий се роди в град Солун от благородни и благочестиви родители: баща му беше управител на този град, тайно вярваше в Господа Иисуса Христа и Му служеше. По същото време (края на III в.) нечестивите царе - мъчители бяха подигнали жестоко гонение срещу християните в Римската империя и то бушуваше с пълна сила. Затова той не смееше явно да изповяда пресветото име на Спасителя - боеше се от страшните заплахи на беззаконниците и пазеше скрит у себе си скъпоценния бисер на вярата в Христа. Вътре в дома си имаше тайна молитвена стая, а в нея бе поставил две свети икони, украсени със злато и скъпоценни камъни: едната - на въплътилия се наш Спасител, а другата - на Пречистата Божия Майка. Той винаги запалваше пред тях ...

Прочетете още

Не ще и съмнение, че за разпространението на чудотворната икона на Богоматер Радост на всички скърбящи, послужило самото ѝ название. Първото прославяне на иконата станало през 1688 г. в Русия по време на царуването на Петър I Велики (Алексеевич).

Родната сестра на патриарх Иоаким, Евтимия, дълго страдала от неизлечима болест. Тя била поразена от тежка, дълбока и незарастваща рана, която бавно ѝ разяждала хълбока. Болката ѝ била много мъчителна. Сама да се изправя тя не можела, затова приемала помощта на други, които малко да я повдигнат за топла молитва към Небесната Царица. Упованието ѝ в Пресветата било особено близко за душата ѝ и тя ожидала от Пречистата ...

Прочетете още

+Ставрофорен свещеник иконом Васил Стаменов 3.07.1988 г.

След като извършил много чудеса в Капернаум, Иисус заповядал на учениците Си да отплуват на източния бряг на Тивериадското езеро. А когато стигнал там, ето сред пущинаците на скалистия морски бряг, те срещнали двама бесновати, които от много години страдали от мъчителното действие на зли и бесни духове.

Те били съвсем страшни на глед. Гневни и свирепи, те представлявали опасност за всички гадаринци, понеже тичали из усоите и замеряли с камъни онези, които минавали през тия места. Никой нямал смелост да се изпречи на пътя им.

А Христос като ги видял, спокойно се приближил до тях ...

Прочетете още

Праведниците живеят довека: наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа. (Прем. Сол.: 15-16)

Варненският и Преславски митрополит Симеон е роден през 1840 г. в гр. Бургас и произхожда от семейство на свещеник. От българин, който се гърчее, той се превръща в пламенен радетел за българското национално чувство и съзнание. Този прелом се извършва по време на неговото учение в Богословското училище на о-в Халки, което той завършва през 1863 г.

През същата година става расофор при пътуване до Света Гора Атон. Той е писар на Видинския митрополит ...

Прочетете още

С буйните речни потоци, идващи от високите планински върхове, Мъгленската котловина е плодородна. Селата в нея са накацали като птици всред гъста зеленина.

В  едно от тях растял малкият Иларион. Възпитан в християнската вяра той се отличавал с добро и милостиво сърце. Обичал да по­мага на майка си, когато тя се преуморявала с домашни тру­дове. Тя му възлагала лека работа, която е по силите му. Един ден той сам пожелал да изведе току-що излюпилите се пилен­ца на малката полянка до техния дом. Скоро обаче се върнал разплакан.

- Мамо, една котка дойде и отвлече ...

Прочетете още

Тропар на свети Иоан Рилски

Oснова на покаяние, пример на умиление, образец на утешение и духовно съвършенство, се яви животът ти равноангелен, преподобни. Ти който в молитви, постничество и сълзи си пребивавал, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

Прочетете още

Станислав Герасименко

Първото писмено споменаване на Рилск е в Ипатиевската летопис и е свързано с военните събития от 1152 г. Според усилването на неговото военно значение на южната граница на Московското княжество, той все по-често се споменава в държавни документи, в летописи. А по-късно, когато вече Рилск загубил статута си на ...

Прочетете още

Наталия СтояноваС единодушно решение на членовете на Унгарския парламент денят на свети Иван Рилски 19 октомври от тази година е определен за празник на унгарско-българското приятелство. При гласуването е нямало противници на предложението, направено от член на парламента с български ...

Прочетете още

Робски гнет тегнел над малкото село Слатино, което се намирало в Мъгленската духовна област. Трудолюбивите и честни селяни търпели много притеснения от турците. Вечер рано залоствали портите, а чуел ли се конски тропот, загасяли свещта. Но когато закъснял турчин силно заудрял с приклада на пушката, те веднага покорно отваряли, слагали му вечеря от най-хубавото, което имали, и стояли прави, докато се нахрани. Като си тръгвал, плащали му, задето си е из­търкал зъбите от ядене.

Но животът не спирал, макар и труден. Денем селяните се пръскали по ниви и ливади. Изкарвали бедната си прехра­на от земята. А младостта жадувала простор. На празник се извивало хоро ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

В своите поучения Христос винаги е съобразявал умствената схватливост на слушателите Си, за да могат те да вникнат и долавят поуката от това, което са чули. Когато разговарял с книжници народни, Иисус и пряко, и косвено ги изобличавал в неправилно или умишлено извратяване смисъла на закона Мойсеев, а когато наставлявал людете или учениците Си, Иисус използвал ясни и не дотолкова сложни за тълкуване изразни средства.

Възприятията на всеки слушател са различни. Иисус често излагал поученията Си към народа в особена иносказателна форма. По този начин хората лесно запомняли чутото и впоследствие можели да се замислят върху неговия смисъл. Такъв бил и разказа ...

Прочетете още

Добринка Ковачева

Схиигумения на Врачешката света обител Свети четиридесет мъченици до 16 октомври 2013 г.

... но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем  ли, или умираме Господни сме.

Майка Евпраксия! Вече три години откакто я няма сред нас, но тя ще бъде вечно жива в сърцата на тези, които я помнят и обичат. Тя е жива и пребъдва в селенията на праведните, защото Сам Господ е обещал живот вечен за праведниците и всички, които с вяра ...

Прочетете още

О, преподобна майко и прекрасна Параскево, отгоре наглеждай милостиво и нас! Сега ти не съзерцаваш като през огледало или във въображението си Този, Когото силно си обикнала – Христос, а му говориш направо лице в лице! Смирено те молим: опази ни от всички вражески навети чрез силата, която ти е дал Спасителят Христос, избави ни от всяка съблазан, бди над нас, майко Параскево, и ни помогни и укрепи по тесния път към Христа, за да го извървим и ние, както и ти си го извървяла и като имаме теб за пример да не се отклоним от него. Като похваляме твоите чудни дела, пресвета майко Параскево, умоли нашия Господ Иисус Христос, Комуто с Безсмъртния Отец и с Пресветия Благ и Животворящ  Дух слава и могъщество сега ...

Прочетете още

Мнозина, четейки тази свята книга на св. Григорий Синаит и не познавайки опитно умното деяние съгрешават против здравия разум, мислейки, че умното деяние принадлежи само на безстрастните и светите мъже.

По тази причина, като се придържат според външния обичай единствено към псалмопение, тропари и канони, си стоят спокойно само в това външно моление. Те не разбират, че такова песенно моление ни е предадено от отците за определено време, според ...

Прочетете още

Св. Василий Поляномерулски е старец, автор на предговори към творенията на Светите Отци, учител на пр. Паисий Величковски. Творчеството на пр. Василий е едно от главните звена във веригата на мистичната традиция  на Православието, която почти се била прекъснала в 17 – 18 в. Освен всичко, пр. Василий бил старец на пр. Паисий Величковски, който на свой ред станал родоначалник на руското старчество в 19 в. Също така пр. Василий оказал голямо влиние върху румънското монашество.Творчеството му е посветено на умното деяние и Иисусовата молитва. Творенията на стареца като изтънчен учител на аскезата и мистиката били препоръчавани от св. Теофан Затворник и св. Игнатий Брянчанинов. Не е много ясно какъв е бил по националност преподобният ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Неизбежният дар, който смъртта поднася на всеки човек, внася тревога и ужас в живота на хората. Няма слава или богатство успели да му се противопоставят. Законът, който отнема последния дъх на всяко живо същество следва установената максима, че всичко родено, живее  за кратко и трябва  да  умре. Да такъв е закона на смъртта, не - може, а трябва да умре.

Стонове дерат просторите, мечти изчезват дори без следа, а смъртта косѝ и изтребва сеейки скръб и тъга. А тъжното в дадения случай е, че нямаме право да ѝ се сърдим за това, че си върши добре работата. Смъртта е просто събирач на дългове, с които нашите прародители малко след Сътворението задлъжняли на Бога. Но, Създателят не остави мъртъвците да погребват своите мъртъвци во веки ...

Прочетете още

По време на турското робство жаждата за книжовно знание била голяма. Нямало училища и хората си оставали неграмотни. Бащата на Игнатий успял да се снабди с малка книжка от един пътуващ монах. Донесъл я в дома си, радвал й се, милвал я, но не можел да чуе сладкия глас на буквите й. Сложил я на иконостаса като икона на светец. А когато Игнатий пораснал, го изпратил чак в Пловдив да се учи. Тогава само в манастирите и при църквите в големите градове се пазела книжовността.

Игнатий бързо усвоил църковнославянската грамотност. Чрез нея разбрал красотата на християнската вяра. Решил да стане монах и постъпил в Рилския манастир, където ...

Прочетете още

Кондак 1

На Тебе, Победоносната Воевода, Владичицата наша Богородица, принасяме похвални песни ние, Твоите раби, защото с пришествието на Твоя честен образ придобихме крепък щит, стена необорима и стража незаспиваща: а Ти, като имаш непобедима сила, покрий ни и ни защити, Владичице, от всички видими и невидими врагове и ни избави от всяка душевна и телесна вреда, та да ти викаме: Радвай се, блага Вратарнице, Която отваряш райските двери на верните.

Прочетете още

Камбаната бие, за молитва ни кани.                                                                                                                                          Пак в храма сме ние всички събрани.

Мъките тежки на Бога да признаем.                                                                                                                                          За греховете човешки искрено ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

В мрака на греховния ни живот, словото Божие е като запален светилник, осветляващ тъмнината на душите ни. Периодически се вслушаме в указанията на Светото Писание, но когато то изисква от нас да подчиним свободната си воля с тази на Бога, някак си спираме да слушаме и да възприемаме. Ето една причина, която дешифрира защо наставлението на Спасителя да обичаме враговете си, звучи така отдалечено от нас. И ако не беше истина, че взаимоотношенията ни с тези, с които сме във вражда не бяха пулса на живота ни в Христа, нямаше да им отдаваме никакво значение.

Лечението и медикаментите за болника рядко са по вкуса му. Така е и с радикалните евангелски текстове, не ни се нравят...

Прочетете още

Протоиерей Мирослав Павлов

Днес благоверните люде тържествено празнуваме и честваме, защото сме осенени Богомайко от Твоето небесно явяване, и като гледаме Твоя пречист образ, с умиление величаем: покрий ни с Твоя честен покров, и ни избави от всяко зло, като измолиш от Твоя единороден син Господ Иисус Христос,  да спаси нашите души.

По светата воля Божия от Небето, а именно от там дохожда Силата Господня! - първият от великите Господско-Богородични празници от началото на индикта - Църковната година, 1 септември е Рождество Богородично, а първият от тези извън дванадесетни тържества е Покров на Пресвета Богородица. Този Богородичен празник свещенослужебно и литургично ...

Прочетете още

Когато България била под византийско робство, в мал­кия град Драч имало едно добро и умно дете Йоан. То било сираче. С майка си живеели в бедна къща на края на града. Йоан много жалел отрудената си майка. Помагал й във всич­ко според силите си. Всяка сутрин повеждал единствената им бяла козичка на паша. Когато тя хрупала сочна трева, той изваждал от торбичката си любимата свирка и свирел до забрава. Имало случаи, когато се увличал толкова, че започвал да пее песни, на които сам съчинявал не само думите, но и мелодията. Бил надарен с чуден глас и който мине, се спирал да го слуша.

Един ден по пътя за Драч се задал знатен конник. Той спрял коня ...

Прочетете още

Живял някога в едно малко градче свещеник на име Павлин. Той служил в един старинен храм и всеки ден приканвал хората да влязат и да се помолят. Те обаче все бързали - всеки по своите дела.

-Елате, хора, помолете се на Господа! - викал Павлин.

Но усилията му били напразни. Хората не искали да го слушат.

-Купих земя и трябва да я нагледам -казвал един.

-Аз пък купих волове и трябва да ги нахраня - отказвал ...

Прочетете още

Кондак 1

Избран угодниче Христов, преподобни отче Серафиме, светилниче на Православната вяра и благодатен застъпниче на руската земя, явил чуден образец на спасение, със съкровено деяние придобил Небесното Царство. Като прибягваме сега към твоето застъпничество, принасяме ти хвалебно пение, викайки с любов: Радвай се преподобни Серафиме, Вирицки чудотворче.

Икос 1

Ангелоподобна красота на душата си имал, преподобни отче ...

Прочетете още

Свети преподобен Серафим Вирицки (Василий Николаевич Муравьов) е роден на 31 март 1866 г. в Ярославска губерния. Душата му жадувала за монашески живот, но по съвета на един духовен старец от Александро-Невската Лавра в Санкт Петербург, който му предсказал, че по-късно ще приеме и монашество, изпълнил волята Божия, като се подвизавал в света повече от 40 години.

Василий Муравьов избрал за своя спътница в мирския живот благочестивата Ольга Ивановна за която през 1890 година се оженил. На Василий и Олга им се родили момчето Николай и момичето Олга, която по промисъл Божий се упокоила още като младенец в Господа. По взаимно съгласие и по благословение ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Един ден Иисус, след като бил известно време в Юдея, се върнал в Галилея. Слухът за идването Му се разпространил мълниеносно. Множество народ се стекъл до брега на морето към Него, за да чуе … какво казва и учи Той.

Всеки искал да го доближи. Всеки искал да го види. Хората се притискали към Иисуса. Принудили го да се качи на кораб и от там да продължи Своята проповед. Корабът бил на известния в околността рибар Симон. Въпреки натегналата го умора от неуспешния улов през вечерта и той слушал поучението на Иисуса.

Времето се нижело неусетно и нищо от словото на Христос ...

Прочетете още

Архимандрит Митрофан

Следното внушаващо страхопочитание видение ясно показва великата полза и спасение, които произтичат от изучаването на душеполезните книги и по тази причина враждебността, която демоните имат към тях, понеже тези книги разрушават техните уловки и хитрости. Видението било показано преди около сто и петдесет години на един благочестив игумен на Нямцкия манастир, основан от св. Паисий Величковски.

Няколко години след кончината на праведния Паисий строгостта на манастирския живот намаляла, от една страна поради богатството, с което манастирът се сдобил и от друга, поради голямата свобода, която се дала ...

Прочетете още

Добринка Ковачева 

В периода 803-814 г. българският владетелски престол е зает от кан Крум. Писмени източници сочат, че той произхожда от панонските прабългари. По време на неговото управление България се превърнала в  третата по сила и мощ държава в Европа след Византия и Франкската империя на Карл Велики. При управлението на кан Крум, в хода на честите военни действия срещу Византия, голяма част от населението в Югоизточна Тракия било пленено и изселвано в Отвъддунавска България (дн. Бесарабия), друга част от военнопленниците били настанени във вътрешността на страната. Това увеличило многократно шансовете ...

Прочетете още

Облечен в най-новите си дрехи, с торбичка на рамо, мал­кият Козма потропвал по калдъръмената улица на път за близката църква. Там свещеникът учел децата на християн­ската вяра, а родителите на Козма искали синът им да бъде духовно просветен. На седем години бил Козма, когато дет­ската му ръчичка познала силата на пачето перо. Той напред­вал бързо и когато учителят диктувал едно изречение от псалтира, което много му харесало, възкликнал:

- Отче, искам да го напиша с най-хубавите букви, а те не стават равни.

- Старай се, чедо. За Бога трябва да се мисли ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Басарбовският манастир е една очарователа духовна перла, прославяща православната ни вяра в родината ни и извън нейните предели. Той от векове свидетелства за историческата ни родолюбива якост и здравата ни жизнена българщина.

Басарбовската света обител се намира в долината покрай лъкатушещото речно корито на Русенски Лом, на минути пеш от едноименното село, отстоящо на десетина километра от престолния град престолния град на епархията.

Манастирът води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.) и единственият днес действащ скален ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Телесно човек е създаден от пръст,  принадлежи на земята от която е взет и затова земният му живот минава като на сън и чезне като сянка. Но има нещо съществено, което го отличава от физичния свят. Той притежава дух, с неземно измерение и произход от друго битие. Човек не е просто същество, а личност притежаваща свободна воля. Той волево може да определи критериите си за добро и зло и сам да си изгради нормите на поведение спрямо Бог, човеците и заобикалящата го среда.    

Преходността на земния му живот го е научила, че материята няма шанс срещу смъртта. Прах при праха ...

Прочетете още

На 17 септември православната църква почита паметта на просиялите агници Божии Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Богослужебните текстове многократно насочват нашето внимание към това, че тези които са просияли в Божие име носят в себе си добродетелите на вярата, надеждата и любовта. Самото Свещено Писание подрежда тези добродетели във възходяща прогресия. Ние човеците се стремим, според силите си да добием вяра, да не губим надежда и да вникнем в мъдростта, като се уповаваме на Божията милост.

След Рождество Христово, в началото на II век в Италия живяла вдовица с три дъщери. Тя приготвила ...

Прочетете още

+ ставр. иконом Димитър Македонов

Света Людмила била съпруга на покръстителя на чешкия народ княз Борживой. Произхожда от славянски род и била дъщеря на жупан Славибор, владетел на крепостта Пшов, която се намирала на мястото на днешния град Мелник в Чехия. Самият Борживой произхождал от известния род Пржемисловци, дал много князе и крале на чешкия народ. Годината, през която Борживой станал чешки княз, както и когато станало покръстването на чешкия народ, и тая на неговата смърт са неизвестни. За много събития от това време липсват точни исторически данни и те са преплетени с предания и легенди. Према се, че покръстването на чешкия народ е станало през месец септември 873 г., когато св. Методий бил освободен от манастира Елванген в Германия ...

Прочетете още

Ако чужденец влезел в българската столица Търновград, в първия момент оставал удивен от величествения „Ца­ревец“, от красивата „Трапезица“ и от стройните му църкви със сребреещи кръстове в небесната синева. Ако пък тръгнел по стръмните му улици, не можел да се раздели с изящните произведения на занаятчиите от мед, кожа и злато. Но ако имал будни духовни очи, той разбирал какво книжовно богат­ство има там. А през XIV в. то било в пълен разцвет. Тър­новската книжовна школа се прославила и извън България с високообразовани духовници, които творели от букви, невми и образи неповторими духовни ценности.

Млади черноризци не оставяли пачето перо по цели нощи. Такъв ...

Прочетете още

Историята за корена на Кръстното дърво начева още от времето на древните патриарси. Лот, племенникът на великия угодник Божий Авраам, дълго време живял свято и непорочно в развратената страна Содомска. Но, станало така, че когато отпосле заживял в планината близо до град Сигор, извършил адски грях. Лот осъзнал тежкото си престъпление, отишъл и паднал пред Авраам и го молил той да изпроси от Бога за него опрощение.

Авраам дал на Лот три сухи дървени тояжки¹ - едната от бор, другата от кедър, третата от кипарис и му рекъл: „Посади ги една до друга и ги поливай всеки ден с вода от Кедронския поток, ако тези съчки разцъфтят, това ще означава ...

Прочетете още

Манастирът на Светия Кръст в Долината на Кръста е най-красивият и древен манастир на Йерусалимската Патриаршия.

Християнското предание от 13 в. го свързва  с мястото, където Лот посадил дърво, от което после направили Кръста за Христос. Има предание, че Константин Велики е основал манастира и го подарил на грузинския цар и оттогава е грузински. Съгласно друго по-късно от 13 в. предание, този манастир бил основан от имп. Ираклий, който донесъл със себе си Кръста след своето победно завръщане от Персия през 628 г. Според археологически данни, обаче, основаването на манaстира е станало по-рано – под мозаечния под през 90-те г. на 20 в. били намерени части ...

Прочетете още

Манастирът Пантократор е разположен в североизточната част на Света Гора, между манастирите Ватопед и Ставроникита. Той е построен върху скалист полуостров висок 20 м, близо до морето, с изглед към източна Македония.

Според старо предание той бил основан през 11 в. Като първи ктитор е споменат императорът ...

Прочетете още

Добринка Ковачева

Наследник на кан Тервел според  ,,Именника на българските канове” е бил Кормесий (от рода Дуло), който е управлявал в периода 721 – 738 г., наследен от кан Севар (рода Дуло), управлявал от 738 до 754 г. Няма данни около тяхното управление, но най-вероятно и двамата владетели са поддържали мирни отношения с Византия.

Втората половина на VIII век е белязана с вътрешни борби за владетелския престол между отделните знатни прабългарски родове. Византия не е пропускала удобен случай, в който да подклажда вътрешните междуособни борби или да се възползва ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Мъчителна била Божията присъда за Адам и потомството му. Когато Бог сътворил човека и го почел по висотата на Своя образ и подобие не поискал от него много,  само да прояви малко смирение и да не яде от плодовете на една ябълка. Но ето, заради непослушанието на първия човек, небесата за хората се заключили и пътят към родното всеотечество бил изгубен, но раят не бил забравен.

Людете с надежда зачакали деня, в който да се върнат в Едем, място на безболезнен живот и на приятна грижа за всичко сътворено от Бога. Минало много време, не се намирал измежду хората някой, който да ги примири с Бога. Нямало такъв, който с праведност да се богоуподоби на Всевишния ...

Прочетете още

Веска Николова

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в град Елена има интересна история. Първоначално е построен малък храм до реката със стени от плет, на място подарено от тримата братя хаджи Панайот, хаджи Юрдан и хаджи Димитър. При голямо наводнение през 1859 г придошлата вода разрушава всичко. Будното население на града започнало да събира пари за величествен храм, изграден от ученици ...

Прочетете още

С изгубването на райската невинност, наченал нравствения упадък в хората. След като покварата взела връх в поведението им, замъглила човешкия ум и устойчиво заменила висшите духовни стойности с груба материална сетивност. Преди повече от седем хилядолетия, стремежът към добродетели почнал да гасне и нуждата от Спасител на човешкия род ставала все по-потребна. Занизали се столетия след столетия. Човечеството стигнало точката си на пречупване, след която моралното изправление на душата щяло да бъде вече невъзможно.

Но Бог, който много обича човека, не допуснал хората да преминат предела, който да заличи ...

Прочетете още

Смирено навеждам очи.                                                                                                                              Иконата към мен поглежда.                                                                                                                                 Тя е строга и мълчи, но в душата ми грее надежда.

Тихо молитва си казвам.                                                                                                                                 Правя поклон от сърце.                                                                                                                                     На нея само показвам разкаяното си лице.

Прочетете още

Остров Митилини (известен още и като Лесбос), в последните месеци и години се свързва с печалната слава на място на бежанския емигрантски поток към Европа.  Но този тих и спокоен допреди няколко години остров, е осеян с множество светини, свързани с трудния житейски път на населението му в борбата срещу вражеските нападения за съхраняване на християнската вяра. Тези светини са на стража и пазят християните там и до днес.

На около час път с кола на северозапад от гр. Митилини, недалеч от село Мантамадос се намира манастир, наричан тук просто Архангел (на гръцки Тахиархес), посветен на свети Архангел Михаил. Манастирът бил основан през ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Всяка наша правда малка или голяма в собствените ни представи е като замърсена дреха пред Бога. Няма дело, ни духовен подвиг чрез който човек сам да постигне спасението на душата си. Истина е, че за да наследи новия вечен рай, човек трябва първо и преди всичко да има вътрешно желание за това. Иисус дойде, за да откупи човека от греха и смъртта, но насила Той няма никого да спаси. Христос даде възможност на хората от всички народи и племена, ако вярват в Него и следват примера Му да наследят вечна радост у Бога и да насядат около трапезата Му в Царството Небесно.

В нравоучителните Си разкази, Иисус неведнъж се е ползвал от реалистични картини и събития, с помощта на които е ...

Прочетете още

Добринка Ковачева

Най-важното събитие в живота на народите, населяващи Балканския полуостров през Средновековието е образуването на българската държава през втората половина на VII век. Тя е резултат от съюза между ,,седемте славянски племена и северите” и тази част от прабългарите-уногондури, начело с кан Аспарух, заселили се в Малка Скития (дн. Добруджа) и Долна Мизия (долното течение на р. Дунав). Първоначално този съюз е бил създаден с цел общи действия срещу Византия. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприел поход ,,едновременно по суша и море” срещу българите. Неуспехът на похода както и ...

Прочетете още

Високото достойнство и чест, които българският владетел кан Тервел (701-718 г.) придобива, надхвърлят границите на българската държава още в дните на неговото царуване. Той е причината, отсякла арабското нашествие и линията, ислямизираща Византия и Стария континент. В началото на  VIII век арабите вече били превзели Мала Азия, Персия, и Северна Африка. Тяхната експанзия се прехвърля в Европа, където мюсюлманското нашествие, наричано още мавърско, превзема Испания и се насочват към Франция.  В Източна Европа ислямските нашественици са в Тракия и обсаждат с над 100 000 армия Константинопол по суша, и с 3 000 кораба - откъм морето. По този начин те се стремят да превземат едновременно Европа от двете ...

Прочетете още

Знаменитата мозаичната чудотворна икона Света Богородица Паммакаристос (Всеблажена) - 11в., първоначано се намирала в едноименния манастир на Божията Майка в Константинопол. Заедно с манастира Христос Спасител в Хора, манастирът Св. Богородица Паммакаристос (Всеблажена) е една от малкото построени из основи сгради през епохата на Палеолозите, която дава измеренията на естетическото усъвършенстване по това време и свидетелства за възраждането на класическата култура в комбинация с нови философски и богословски тенденции.

Св. Богородица Паммакаристос (Всеблажена) притежава най-многото византийски мозайки в Истанбул след Света София и ...

Прочетете още

протоиерей Алеко Рачев

Днес е денят, на който е била отсечена главата на най-великия пророк Божий - св. Иоан Кръстител. Прославяйки Предтечата Господен, ние се дивим на честта, с която Бог е почел човешкото естество за достигане на равноангелен живот. На другия полюс, споменавайки тази мрачна история, показваме до какво оскотяване пада душата, живееща в нечестие в лицето на Ирод - Антипа, убиеца на Гласа на викащия в пустинята.

Ирод бил извикан в Рим по държавни дела. Когато пристигнал в столицата на империята, се установил в своя родственик Филип. Филип го приел топло въпреки, че го грозила опасност от това, да бъде убит от подозрителността на императора Тиберий, ако ...

Прочетете още

протоиерей Алеко Рачев

На сутринта, след славното Си Преображение на Тавор, Иисус тръгнал да слиза от върха на планината заедно с Петър, Иоан и Иаков към нейното подножие, където предната вечер бил оставил другите Си ученици.

Когато Христос вече ги приближил, забелязaл смутените им изражения посред струпалия се народ. Сред тях имало книжници израелеви и един баща с болен син, който бил зле измъчван от бесноват дух.

Изтерзаният родител много страдал за чедото си и не спирал да търси помощ навсякъде. Той подирил облекчение от ...

Прочетете още

Мъчениците Адриан и Наталия встъпили в брак млади, само една година преди страданията си. Те живели в Никомидия Витинска във времето на имп. Максимиан (305 – 311). Като започнал гонение срещу християните, той обещал награди за тези, които посочват къде се намират те и ги довеждат на съд. По един от доносите били хванати 23 християни, които се криели в пещера близо до Никомидия. Мъчили ги, принуждавали ги да се поклонят на идолите, а после ги довели в съда, за да запишат имената и отговорите им. 

Началникът на съдебната палата Адриан, наблюдавайки с какво мъжество търпят хората страдания за вярата, как твърдо и безстрашно изповядват Христа, попитал: Каква награда очаквате ...

Прочетете още

Някога бях чел следната историйка, не същинска, разбира се, но, все пак правдива.

Един християнин, в хубав неделен ден, се запътил към църква. По пътя го срещнал дяволът и за голяма негова изненада му се обадил и, без някой да го пита, казал, че и той отива на Църква.

- Какво ще правиш там? – запитал го християнинът.

- Нали там се събират хората на молитва, и нали там най-много се проповядва против мен? – отвърнал дяволът. Кой ще ме защити, ако аз сам не ...

Прочетете още

Свети Павлин, епископ Ноланский, бил толкова милостив, че цялото си имущество раздал на бедните за откупуване пленници от вандалите. Най-сетне, когато у праведника не останало нищо – нито пари, нито дрехи, които биха могли да се продадат, дошла при него една бедна вдовица и го помолила да и помогне да откупи от вандалите единствения си син.

Божият раб Павлин претърсил целият си дом и като не намерил нищо за продан, казал на ридаещата майка: „Освен мене самия, у мене няма нищо. Затова вземи ме мене и като твой роб ме дай за откуп на сина ти….” Бедната вдовица си помислила, че светителят се шегува с нея и тръгнала да си върви ...

Прочетете още

Един благочестив пустинник дошъл в един скит за известно време. Един от монасите го приел в своята килия, която била свободна. Монахът живял в друга килия. На първо време пустинникът и монахът живеели добре. Но скоро у монаха се породила завист.

Като узнали колко поучителни са беседите на пустинника, мнозина почнали да го посещават и да му носят, кой каквото имал. Монахът взел да завижда на това. Той си казал: „аз живея тук отдавна, моля се и постя, но никой до сега не ме е посетил, а този пришелец е тук от няколко дни и всички идват при него за благословение”. След това той взел да роптае и да злослови по адрес на своя гост. Работата стигнала до там, че монахът пратил своя ученик ...

Прочетете още

„Светителю Господен, - викнала на пътя една бедна вдовица към Василий Велики – защити мене грешната пред градоначалника! Ти имаш голяма сила пред него, а аз горката сиротна, не мога повече да понасям обиди и притеснения”….Угодникът Божий веднага написал на градоначалника следното писмо: „Тази бедна вдовица ми каза, че моята просба винаги има сила пред тебе. Ако това е вярно докажи го на дело и стори милост на нещастната”…Вдовицата радостно взела писмото и го занесла на градоначалника.

Но градоначалникът не пожелал да изпълни молбата на светителя и му отговорил следното: „С удоволствие бих направил за тази бедна жена всичко за което тя ме моли, но не съм в състояние, защото закона ...

Прочетете още