Menu
K
P

 

ЗНАМЕНСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА Публикувано от Пастир на 28.11.2016
Начало >>

Иером. Неофит Тулешков

В 1295 г. по четирите краища на Русия жестоко върлували татари. Цялата Света Рус е била превърната в развалини от тяхното нашествие. Същата участ сполетява и Курската област. По чудо останал незасегнат само градът Рилск. Един ден на 8 септември 1295 г., денят на Пресвета Богородица, група ловци скитали из гората да гонят дивеч. Изморени, те спрели да починат пред едно дърво. Един от тях забелязал, че при дънера на дървото лежи една икона, с образ обърнат към земята. С благоговение се навел, вдигнал иконата и видял, че това е образът на Божията Майка заедно с Нейния Син. Това било чудно знамение! Миг след това, от корените на дървото започанала да извира изобилна, бистра като сълза, вода. Вярващите скоро събрали от оскъдните си средства една малка сума и на мястото, където е била намерена светата икона, бил построен малък параклис. В този параклис с голяма тържественост, в присъствието на всички била отнесена иконата. На това празненство не пожелал да присъства само княз Шемяка, който като наказание за сторения грях, още същата нощ ослепял. Отчаян, нещастен, в пълно разкаяние още на другия ден отишъл в малкия параклис и там прекарал няколко дни в молитви. И чудото станало – зрението на княза се възвърнало и той станал тогава най-вярващия от всички. В 1385 г. пълчищата на татарите отново нападат Курската област и градът Рилск бива опустошен и опожарен. След грабежи и безчинства, татарите попадат и в местността, където е бил и параклисът. С ожесточение те се нахвърлили върху наго и от всики страни го подпалили. Но параклисът, в който е била чудотворната икона, не се запалил. Тогава те влезли вътре, взели иконата, разчупили я на две парчета и я захвърлили в гората. Едва тогава огънят обхванал малкия параклис и го превърнал на пепелище. Свещеникът бил взет в плен и по-после откупен от московския цар срещу богат откуп. Той се връща при развалините на параклиса и дълги дни е търсил захвърлената икона. Най-после намерил двете части на иконата, приближил ги една до друга и иконата по чудо се възобновила. От този момент славата на тази чудотворна икона се разнесла по цялата руска земя. Отвсякъде идвали болни и недъгави и тук намирали своето излекуване.

В 1597 г. благочестивият московски цар Фьодор Иванович наредил иконата да бъде пренесена с голяма тържественост в Москва. Иконата е била настанена в самия дворец, а царят дал нареждане на мястото на параклиса да бъде съграден голям манастир, който бил наречен Корински манастир [1]. Царица Ирина украсила иконата със скъпоценна мантия, обсипана с перли, която днес е заграбена от болшевиките. Оттогава всички руски царе и князе са почитали тази древна руска светиня и в дни на тежки изпитания и походи са искали да бъде носена тази чудотворна икона. Петър Велики взел със себе си и тази икона в похода срещу турците и се върнал като победител. Също така в 1812 г. Курската община изпратила на легендарния княз Кутузов копие от иконата. Тази икона е била неразделен другар на княза в жестоката борба срещу Наполеон Бонапарт, която завърши с погром за френската армия.

Синът на видния гражданин в гр. Курск, Прохор Мошин, заболял тежко [2]. Всяка надежда да се възвърне наново в живота е била изгубена. И когато всички го очаквали да умре, през нощта, в съня на малкия се явява Божията Майка и му казва, че още на другия ден иконата ще дойде при него и ще го излекува. И наистина, през деня църковното шествие, което носело иконата из улиците, минало покрай къщата на болното дете. Когато били пред вратата, завалял проливен дъжд – и за да се запази, иконата била внесена в къщата на Мошин. Мъртвото почти дете целунало иконата и като по чудо се вдигнало весело и жизнерадостно от леглото си. Подобно чудесно излекуване станало в Цариград с едно умиращо от туберкулоза момиченце, което било напълно изцерено след като целунало иконата.

Адска машина под иконата

Силата и чудодейността, обаче, на иконата възбудили завист у мнозина заслепени врагове на Христовата Църква.

И ето, че тези врагове, намислили да премахнат светата чудотворна икона, приложили пъклен сатанински план. Било 7 март 1898 г., по време на всенощното бдение в храма, където била иконата, под вид на богомолци влезли няколко от съзаклятниците и незабелязано от никого поставили адска машина в поставката на светата икона. Било събота, в навечерието на на Кръстопоклонна неделя на Великия пост.

В 2 часа през нощта в храма се разнесъл страшен взрив, който разклатил даже и стените на Курско-знаменския манастир. Изплашените монаси, начело с преосвещения епископ Ювеналий, бързо се отправили към манастирския храм, откъдето се разнесъл страшният гръм и пред монасите се представила страшна картина. Силата на чугунената адска машина е била извънредно голяма. Мраморните колони около иконата били разрушени, тежкият масивен светилник, който бил пред светата икона  бил смазан и захвърлен от взрива надалеч. Намиращата се близо до иконата желязна врата била цялата откъртена и изпочупена. Всички стъкла били разбити на дребни късове. И всред това общо разрушение, светата икона на Пречистата Богородица по чуден начин се запазила цяла невредима. Даже и стъклото на рамката не било строшено!...

Злодейците, заслепени врагове на Светата Църква, се надявали да премахната светата чудотворна икона, но напротив, те докарали нейното още по-голяма прославление. Това ново чудо бързо се разнесло по целия град и страната и всички бързали към манастира, та сами, със собствените си очи да видят новата проява на Божията сила чрез чудотворната икона на Божията Майка.

 

Светата икона е от известно време в България. Тук тя извърши много чудеса. Нека споменем, че след едно звръщане от Банкя, курорт близо да София, гдето иконата била занесена от архиепископ Теофан и неговия секретар, автомобилът, в който се намирали пътниците и иконата, се обърнал и почти разрушил, обаче пътниците и иконата останали почти незасегнати. Направила ли е иконата някое чудо в България? Също и в България иконата е направила чудо. Вдовицата на запасния полковник К-в, живуща в инвалидния квартал в Княжево, боледувала 20 години от остър ревматизъм и напоследък не можела никак да се движи. Чувайки за светата чудотворна икона, тя приела иконата в дома си и след направения молебен от руския архиепископ Теофан, за общо очудване на всички, започнала да се движи и сега е напълно здрава.

Разбира се, че иконата е извършила още много други чудеса, тъй като Господ е благоволил да проявява своята сила чрез иконата на Света Богородица.

Друго подобно чудо станало през време на гостуването на чудотворната икона и в гр. Бургас. Някоя си г-жа Илиева, доколкото ни се простират сведенията, страдала от 10 години от остър ревматизъм в дясната ръка. Една нощ тя вижда в съня си една светла, в бяло одеяние жена, която й вика:

Тук е чудотворната икона на Света Богородица. Утре нека дойде иконата в дома ти да направи сещеникът молебен и ти ще оздравееш.

Женат послушала съня. Извикала свещеника с иконата. Извършен бил молебен-водосвет, поръсена била ръката и чудото станало – жената вече е напълно здрава и свободно движи ръката си.

Най-голямото чудо

От всички, обаче, изброени чудеса, най-голямото станало, особено у нас чудо е събуждане вярата, религиозното чувство у мнозина предишни безбожници.

В Бургас на пристанището се бе стекъл над 20 000 народ – мъже, жени, млади и стари. Учители, свещеници, лекари, офицери, съдии, търговци и работници. И факт – пристигането на иконата бе оповестено за 7 часа сутринта (19 август 1935 г.), а народът бе на пристанището от 3 ч. след полунощ! И което е още по-важно – тук бяха не само православни християни, а и католици, и протестанти със своите пастири, и мохамедани, и израилтяни – безбожници. Те падаха на колене, молеха се, простираха ръце и плачеха за греховете си.

Това показва, че няма невярващи хора, а има само хора, в които вярата е по едни или други причини заспала и чудотворната икона, носителка на Божията сила, отключва, събужда тая заспала вяра.

Иконата, която е била донесена от Руската доброволческа армия из града Курск  от архиепископ Теофан, е била отнесена през 1920 г. в Югославия. Иконата е била почти във всички страни на Европа. И сега България е щастлива да види благословения ход на тая свята и чудотворна икона из нашите градове: София, Пловдив, Варна, Бургас, Ямбол, Габрово и др. Нека ние щастливи да благодарим на Бога за голямата Му милост към нас и с гореща вяра да отправим стъпки към образа на Божията Майка и с молитвен взор към Нейната милост и чудотворност, получим прошка на греховете си, утеха и изцеление, като пеем всички единодушно църковната песен:

„Богородице Дево, радуйся, благодатная Мария, Господ с Тобою; благословена Ти в женах и благословен плод чрева Твоего, яко Спаса родила еси душ наших.”

Света Богородице, моли Христа Бога за благочестивия и христолюбив наш Цар Бориса и съпругата му благочестивата христолюбива Царица Иоанна и княгинята Мария Луиза и целия царски дом, за храброто българско войнство и целия български православен народ. Закриляй ги непрестанно и във вечни векове.

Амин.

Сп. Християнка, 1935 г.

Бел. ред. Курско-Коренната иконата Знамение на Божията Майка се намира сега в САЩ. През м. септември 2009 г. тя беше донесена в Русия и изложена за поклонение в храма на Христос Спасител в Москва.

Тропар

На Пресвета Богородица пред Нейната Курско-Коренна икона, наречена  Знамение

Тропар, глас 4

Като необорима стена, и извор на чудеса, побеждаващ вражеските нападения, Те придобиха Твоите раби, Пречиста Богородице, затова Те молим: дарувай мир на Твоя град (и нашето отечество) и на душите ни велика милост.

Кондак, глас 4

Като празнуват знамението на Твоята честна икона твоите люде, Богородителко, с нея си дарувала дивна победа над враговете на Твоя град. Затова с вяра Ти зовем: радвай се, Дево, на християните похвало.

Величание

Величаем Те, Пресвета Дево, и почитаме Твоята честна икона, с която си показала  преславно знамение.


[1] Защото иконата е била намерена в корените на дървото – бел. ред.

[2] Това е бъдещият преподобен Серафим Саровски – бел. ред.

Обратно

2016 pastir.bg