Menu
K
P

 

СВЕТИТЕЛ ЙОАСАФ, ЕПИСКОП БЕЛГОРОДСКИ

Публикувано от pastir.bg 10.12.2016

Светителят Йоасаф се родил в Прилуки, Полтавска губерния, на 8 септември 1705 г. на празника Рождество на Пресвета Богородица. При Кръщението си бил наречен Йоаким. Той произлизал от древния благочестив малорусийски род Горленкови. През 1712 г. 7-годишният Йоаким бил изпратен от баща си в Киевската духовна академия. Зад стените на академията той почувствал влечение към монашеския живот. Бъдещият светител изпитвал себе си в продължение на седем години и накрая открил желанието си  на своите родители. Дълго майката и бащата молили своя първороден син да не приема монашески постриг. Но през 1725 г. тайно от тях, той станал расофор с името Иларион в Киевския  Межигорски манастир, а на 21 ноември 1727 г. бил постриган в мантия с името Йоасаф в Киево-Братския манастир. Това събитие съвпаднало със завършване на обучението му в духовната академия. След една година монах Йоасаф бил хиротонисан от епископ Варлаам Вонатович в сан иеродякон. Оставили го като преподавател в Киевската духовна академия. След смъртта на преосвещения Варлаам Киевската катедра се управлявала от архиепископ Рафаил Заборовски. Архиепископ Рафаил обърнал внимание на забележителните способности на младия подвижник и го привлякъл за по-широко служение на Църквата. Поръчали му отговорното послушание на екзаменатор при Киевската архиепископия. През ноември 1734 г. архиепископ Рафаил посветил иеродиакон Йоасаф в сан иеромонах и го преместил от училищния Братски манастир в Киево-Софийския архиерейски дом. Едновременно той бил назначен за член на Киевската духовна консистория  [1]. Изпълнявайки длъжността на екзаменатор, той положил много усилия за изправянето на нравствените недостатъци на енорийското духовенство. Консисторската длъжност на светителя била прекрасна школа за неговите организаторски способности. През това време той изучил добре нуждите на свещенослужителите, достоинствата и недостатъците на епархията. Тук явно се очертала всестранността на деловите качества на Йоасаф, съчетаваща се с големи вътрешни подвизи. Той бързо възлизал по лествицата на духовното съвършенство, за което свидетелства неговото запазеното произведение  Борбата на седемте честни добродетели със седемте смъртни гряха.

В 1744 г.  митрополит Рафаил възвел игумен Йоасаф в сан архимандрит. В края на същата година той бил извикан в Москва и скоро с разпореждане на Светия Синод назначен за наместник на Свето-Троицката Сергиева Лавра. В обителта на преподобни Сергий той също така самоотвержено изпълнявал послушанията на Църквата – в онези години се искали много сили за възстановяването на манастира след пожар.

На 2 юни 1748 г. в Петропавловския събор в Петербург архимандрит Йоасаф бил хиротонисан за епископ Белгородски. Встъпвайки на архиерейската катедра, светителят Йоасаф следил строго за благочестието и състоянието на храмовете, за правилното извършване на богослуженията и особено за нравствеността на паството. Той отделял голямо внимание на образованието на духовенството, на правилното спазване от него на устава и църковните традиции. Както и преди, светителят Йоасаф отдавал всичките си сили на архипастирското служение, без да щади своето здраве. На своя килийник Стефан, в навечерието на преселването си при Бога, светителят забранил да се домогва до свещен сан и го предупредил, че в случай на непослушание, ще го постигне преждевременна кончина. На другия килийник, Василий, светителят посочил, че ще бъде дякон, а сан на свещеник никога няма да достигне. И това предсказание се изпълнило впоследствие. На 10 декември 1754 г. светителят се представил пред Господа. Прославата на светителя Йоасаф и причисляването му към светиите се състояли на 4 септември 1911 г.

Тропар, глас 3

Светителю, на Христа Бога възлюбен, правило на вярата и образец на милосърдието си бил за людете, а с бдение, пост и молитва като пресветъл светилник си просиял, и си се явил прославен от Бога: затова и с тяло в нетление почивайки, а с духа пред Божия Престол предстоейки, източваш преславни чудеса. Моли Христа Бога да утвърди руското и българското отечество в Православието и благочестието и да спаси нашите души.

 

Превод от руски: Наталия Стоянова

 

Източник: pravoslavie.ru

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта