НЕПАМЕТОЗЛОБИЕТО НА СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

Публикувано от   pastir.bg   22.08.2016

„Светителю Господен, - викнала на пътя една бедна вдовица към Василий Велики – защити мене грешната пред градоначалника! Ти имаш голяма сила пред него, а аз горката сиротна, не мога повече да понасям обиди и притеснения”….Угодникът Божий веднага написал на градоначалника следното писмо: „Тази бедна вдовица ми каза, че моята просба винаги има сила пред тебе. Ако това е вярно докажи го на дело и стори милост на нещастната”…Вдовицата радостно взела писмото и го занесла на градоначалника.

Но градоначалникът не пожелал да изпълни молбата на светителя и му отговорил следното: „С удоволствие бих направил за тази бедна жена всичко за което тя ме моли, но не съм в състояние, защото закона изисква да се вземе данъка, който тя дължи”.

Архиереят Божий подпомогнал материално бедната вдовица колкото могъл, а на градоначалника написал повторно: „Ако си искал, но не си могъл, твоята добродетел не губи цена, но ако си могъл и не си искал, небесният Съдия някога ще те причисли към длъжниците и тогава ще поискаш, но не ще можеш”….Това предсказание се оправдало скоро.

Царят чул за алчността и обидите на градоначалника, разгневил се и заповядал да го затворят и оковат във вериги. Тогава той си спомнил за писмото на свети Василий и едва подигайки окованите си в железа ръце написал на светителя следното писмо: „Божий човече! Твоето слово е свято. Аз съм присъединен към плачевния лик на длъжниците: помоли царя, бащата на народа, да окаже милост на мене, нещастния. Угодниче Божий! Ти винаги можеш, когато искаш”.

Свети Василий не отхвърлил молбата на загиващия, и царят не отхвърлил молбата на праведника. Градоначалникът бил оправдан и със сълзи на очи благодарил на светителя.

Когато виждаме нещастен, винаги трябва да поставяме себе си на неговото място. Защото щастието на този свят е непостоянно. Който е славен днес, утре, може би, ще стане последен. Оттук може да се заключи, добре ли постъпват гордите и безжалостни хора.