Menu
K
P

 

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ. ПРОПОВЕД НА АТОНСКИЯ СТАРЕЦ ЕФРЕМ

Старец Ефрем (Мораитис), проигумен на атонския манастир Филотей

Наталия Стоянова  17.06.2016

Атонският старец Ефрем се родил на 24 юни 1928 г. в Гърция. На 19 г. той се преселил завинаги на Света Гора, като станал послушник на стареца Йосиф исихаст, безмълвник и пещерник. Като основал 19 православни манастира в САЩ и Канада,  от 1995 г. старецът Ефрем се отдалечил в пустинята заради безмълвието, молейки се за целия свят. Роден проповедник, преминал школата на умната молитва, братолюбив пастир, упорито изискващ усърдие от своите чада, от. Ефрем има в своя арсенал цялото разнообразие на православната духовност, неговите проповеди и наставления, пронизани от топла грижа, изобилстват от позоваване на Свещеното Писание, примери от житията на древните подвижници на Православната вяра, на ярки съждения на Отците на Църквата.

Публикуваме една проповед1 на от. Ефрем от подготвящата се за издаване книга Изкуството на спасението, станала квинтесенция на неговия богат духовен опит от почти шестдесет годишния му монашески живот. 

 

Скъпи мои деца,

От цялата си душа желая Божията Благост да ни дарува спасение!

Зимата носи сняг, той покрива зелената трева, но тя не изсъхва под снега, а се запазва до пролетта. През пролетта снегът се стопява и тревата отново започва да се зеленее. Същото се извършва и в духовния живот. Зимата на изкушенията и житейските грижи преминава и охлажда ревността. Всякое събрание заедно с цел насаждането на Словото Божие, с което ние, Неговите нищожни служители се занимаваме по Неговата благост, оживява духовното израстване, тоест ревността по подвига заради спасението, заради придобиването на Царството Божие.

Сее се семе, и каквато е почвата, която го приема, такова ще бъде и растението, такъв ще бъде и плодът. Така и Словото Божие, в зависимост от това, как ще Го възприеме нашето сърце, ще принесе и такъв плод на Благодатта, въвеждаща във вечния живот.

За да придобием спасение, е необходимо да подчиним своя живот на опреден ред. Нали където има порядък, там е мир, а където е мирът, там е и Бог; но където е безпорядък, там е бъркотия, а където е бъркотията, там е дяволът. За да има в живота ред, е необходимо да се следват наставленията на духовния отец. Всеки грешен човек, който се е сподобил с великото благословение на лечението даром в Тайнството Покаяние, е длъжен да спазва наставленията и съветите на духовника, ако му е скъпо собственото душевно здраве.

Така, както лекарят преглежда болния, поставя диагноза и въз основа на тази диагноза назначава лечение, както и болният, за да получи изцерение трябва точно да взема всички лекарства и да изпълнява точно предписанията на лекаря, и както най-малкото отклонение от схемата на лечението поставя под заплаха неговото оздравяване, така и когато духовният лекар назначава духовна терапия, вярващият е длъжен да следва неговите съвети и да изпълнява дадените му правила. Какви са тези правила? Молитва, земни поклони, четене на Новия Завет и цялото Свещено Писание (Новият Завет – това е новата Христова Благодат, цялата Благодат на Светата Троица, а Старият – Нейна сянка). После, това е постът и вниманието към помислите. Помислите не трябва да се приемат, но веднага да се отсичат при самото им зараждане, тъй като, ако ги пренебрегнем, те ще произведат много тръни, които често биват много остри, поразяват до кръв човека и нерядко предизвикват рак.

По Божията Благодат ние ставаме сутрината, кой по-рано, кой по-късно. Първото, което трябва да направим според нашия християнски дълг и задължение, от душевна необходимост заради спасението, това е да паднем на колене, да вдигнем ръце към Бога и да се помолим. Колко прекрасни са църковните молитви! Какви думи, те дават живот:

Станали от сън, падаме пред Тебе, Благий, и Ти пеем, Силний, ангелската песен!2. Като се събудим и паднем пред благостта на Христос, трябва първо да Му благодарим за благополучно прекараната нощ.

Сънят – това е образ на смъртта. Ние спим и не знаем къде се намираме през това време, не усещаме времето и отново ставаме, възвръщаме се към осъзнатия живот. Като благодарим на Бога от цялото си сърце за това, че Той ни е удостоил да видим отново дневната светлина, да Го молим за прощение на нашите грехове.

 

Да се помолим и за нашите врагове, за тези, които ни клеветят, които ни осъждат, преследват, вредят ни. Това е първото, което сме длъжни да направим, защото ако не им простим, то и Бог няма да ни прости.

Истинската любов към ближния се проявява тогава, когато човек от цялото си сърце, а не само защото така трябва, защото Бог така заповядва, се моли за враговете си, прощава им и ги обича, та нали всъщност, нашите врагове са наши благодетели. Който ни изкушава, който ни осъжда, създава ни всякакви неприятни ситуации, той, от една страна е оръдие на дявола, а от друга – на Иисус. Светите отци казват, че враговете – това е закалено желязо, с което Господ изгаря нашия егоизъм и гордост, изцерява ни. Човек действа от злоба, а ние присаждаме дивата маслина към добрата и получаваме плод, полезен за живота.  Ето защо са така благотворни за нас действията на враговете ни! Тези, които ни хвалят, ако разбира се, го правят от любов, сами са достойни за похвала, тъй като имат в себе си любовта Христова. Обаче Христос казва: Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда (благодат)? Защото и  грешниците, и митарите правят същото... 3 Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, тези, които ви правят зло, които ви обиждат и гонят.Та нали Бог, нашият Небесен Отец, дава слънце и праща дъжд на неправедни и праведни, на зли и благи. За всички Той е еднакъв: дава Своите блага и на тези деца, които Го обичат с цялата си душа, и на тези, които богохулстват и пребивават в нечестие – на всички без изключение, за да не се явят и грешниците на Съда без отговор. Така ние, като се молим за тези хора, от една страна оправдаваме себе си пред Бога, а от друга – способстваме за тяхното просвещаване. Възможно е, тези хора даже и да не мислят за Бога, да не се молят, даже и да не се прекръстват! Кой ще им помогне? Така че на тях им е напълно необходима нашата молитва. Да се помолим на Бог за тяхното просвещаване  и освещаване и в същевременно да им помогнем и те самите да дойдат до покаяние. Това е велико дело!

Искаш да отмъстиш на врага си? Светите отци казват, че трябва да се помолиш за него и твоята молитва ще принуди Бога да се намеси. Бог ще действа в съгласие със Своята правда и ти ще се оправдаеш за своята любов.

Нека жените се молят за своите мъже и за децата, а мъжете – за жените и децата, а децата пък – за родителите. Така взаимно, помагайки си един на друг, ние ще вървим към духовно израстване.

Да се помолим от сутринта, да направим поклони (колкото е определил духовникът), а ако ни позволява здравето, да прибавим към тях и още.

Какво представлява поклонът? Това е поклонение на Бога. Ние се покланяме на Бога, а нашият враг дяволът не прави това, не прекланя ни глава, нито колене. Той не се покланя на Бога. Тези, които се покланят на Бога, са врагове на дявола, а значи – Божии люде. Затова поклоните имат голямо значение. Даже един допълнителен поклон – това е вече подвижнически труд, за който ще има свое въздаяние от Бога. Онези малко поклони, които ние правим, се трупат по малко при Бога на Небето и когато ние тръгнем за Горния свят, ще ги намерим там в голямо количество. И това ще ни помогне да дадем добър отговор в страшния час на Съда.

И така, ние се молим сутрин по задължение, защото молитвата ни дава светлина и тази светлина свети в продължение на целия ден, а после всеки отива по своите дела: кой на работа, кой на училище, кой на път. Но и после не трябва да оставяме паметта за Бога, нали по време на утринната молитва ние получаваме от Бога Благодат, сила, благословение; отдясно на нас застава Ангелът и ние се залавяме за работа. И където и да се окажем, няма да оставяме паметта за Бога.

Какво значи паметта за Бога? Това е молитвата: Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!. С помненето на прошката, която ние молим всеки път, когато си спомняме за Бога, Господ ще ни удостои да се върнем спокойно у дома.На работа трябва да сме внимателни: до нас работят много хора и говорят всякакви неща. От време на време казват много скверни думи, тъй като пребивават в страстно състояние и за нищо не се замислят, само за временното, суетното, за земните наслаждения. Ако човекът, който се моли е внимателен, няма да ги последва; той съжалява такива хора и се моли Бог да ги просвети, да се освободят от такова задушаващо състояние, да излязат на чист и свободен въздух. И вечер преди сън отново ще преклоним колене и ще принасяме нашите молитви към Бога. А в половината на деня или вечер ще отворим Новия Завет и ще прочетем оттам макар и една глава. Та нали светият Златоуст казва, че от дома, където има Евангелие, дяволът бяга.

Дните, годините, вековете минават като сянка и ние всички се проближаваме към своя край. Животът на всеки човек е книга, а всеки ден от живота – една нейна страница. Всяка книга си има край, край има и човешкият живот. На страниците на тази книга има и хубаво, и лошо, записани са и светлите, и тъмните дела на човек. А когато свърши животът, тогава пред Бог ще се отвори тази книга и въз основа на това, което е написано в нея, човек ще даде отговор.

Да се молим според силите си така, че при излизането от този живот да нямаме големи тежки грехове, а ако и да са останали, то да са малки и не тежки. Голяма помощ, разбира се, ще ни бъдат тогава молитвите на Църквата по време на Литургията, панихидите, милостините, молитвите на близките ни, та и за най-малките грехове - ами че кой е без грях! - да получим прошка от Бога. Най-голямата опасност за спасението на човека представляват смъртните грехове, и тези грехове са твърде много.

Обаче ако водим внимателен живот, биваме свободни от такива грехове. Така човек, който е склонен да боледува, ако ходи често на лекар и спазва неговите препоръки, запазва своето здраве. Но ако пренебрегне посещенията, ще нанесе вреда на своето здраве. Затова, като посещаваме често духовния лекар, ние опазваме здравето на душата си, която е по-ценна от целия свят. Наистина целият свят не струва колкото една безсмъртна душа! Светът преминава, а душата не умира никога.

В един църковен тропар се говори за трезвението. Той се казва всеки ден на полунощницата, особено в манастирите: Ето Младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен...5 Блажен е, казва се в него, човекът, когото, като дойде, Женихът  намери да бодърства, а недостоен е онзи, когото завари униващ и немарлив.

Човек се задържа в трезвение чрез бодърстване. Кой ще избегне травмите? Този, който бодърства, който е в трезвение, който е внимателен, внимава над себе си, внимава за пътя, затова той рядко пада. Кой ще получи травми? Онзи, който е невнимателен на пътя, и затова лесно пада. И често причина за това е немарливостта. Нашата немарливост при изпълняването на задълженията ни води до опасни последствия. Към немарливостта ни навежда това, което усърдието за известно време е отстранило от нас. Един от подвижниците казва, че молитвите, броеницата, поклоните, постите и т. н. са нужни не на Бог, а на нас, защото ако всичко това го няма, в душата влиза злото. Ако човек не взема предписаните му от лекаря лекарства, с това той отново открива достъп на болестта до себе си, но вече в по-тежка форма. Нехаейки при изпълнението на нашите духовни задължения, ние откриваме достъп на бесовете до нашия живот, позволяваме им да ни причиняват болка, да ни нанасят рани и да ни вкарват в опасности. Затова ни е непременно необходимо  усърдие за спасение: не бива да сме немарливи, ами че ние не знаем ще бъдем ли живи утре. Ние нямаме власт дори над най-малката секунда от времето. Всичко е неустойчиво, непостоянно: нашият живот, животът на нашите родители, деца, роднини, здравето, финансите – всичко, което имаме, всичко това е ненадеждно, и от всичко във всеки един момент можем да се лишим.

Едно не подлежи на никакво съмнение – настъпващата смърт. Тя ни следва по петите. Нито един човек няма да избегне този мост, по който ще преминем на отсрещния бряг, в другия живот. Трябва сериозно да се замислим за това. Ние се грижим сериозно за много неща: за здравето, за парите, за децата, за родителите и за много друго. Притесняваме се и се вълнуваме. Но много по-малко се грижим за неизбежното – за смъртта. Но нали смъртта ще ни доведе направо при Бога!

Господ казва: Излязох от Отца и дойдох на света;  пак оставям света и отивам при Отца.6 По същия този път ще тръгне и душата на човек. Известно е, че в човека душата и тялото са съединени в една ипостас. Душата, сътворена от Бог чрез Сина и Светия Дух, след смъртта ще се отдели временно от тялото и ще отиде при Бога. След Второто Пришествие ще възкръсне тялото, душата ще се съедини с него, и целият човек ще застане пред Страшния Престол на Христовия Съд.  

Да се борим с всички сили на душата в небесната светлина на Евангелието за Небесното Царство. Да се борим, в онзи Страшен час нашето <духовно> състояние да е колкото се може по-добро. Ние не знаем от личен опит какво представлява смъртта; този, който знае, може да потвърди колко сериозно е всичко това. Всички ние ще преминем през тези тесни врати и ще преминем този тежък мост, и ще почувстваме сериозността на въпроса. Затова ни е необходимо очистване: нашата душа трябва да придобие достойнствата, характерните признаци на синовството, родството с Небесния Отец. В противен случай, ако тях ги няма, върху душата ще се отпечатат признаците на дявола. Доколкото е възможно, да очистваме себе си, да привеждаме в ред своите мисли, които биват причина за нашето отпадане от Божията Благодат.

Господ е казал, че един невнимателен помисъл на нечисто пожелание ни прави виновни.7 Много хора заради помислите са се лишили от Небесното Царство. Господ, знаейки тази наша немощ, е излял светлина и балсам на изцеление върху самия корен на злото. А коренът на злото – това са петте чувства, които хранят разума и сърцето. Очите хранят въображението и дяволът очите на душата да се насо чват към това, което той сам им представя. Чрез това той прави сърцето на човека толкова нечисто, че Христос не може да дойде и да обитава в него.

Господ е казал в блаженствата: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.8 Значи нечистото сърце не може да види Христос. Господ не се проявява в нещо чувствено, Той се проявява в Своята любов, радост, тишина, мир, който превъзхожда всеки ум.9 Хората мислят, че мирът се състои в отсъствие на помислите. Такова състояние също може да се нарече мир. Но светите отци, когато говорят за духовния мир, имат предвид сгодяването за Небесното Царство. Християнинът, който е вкусил този Божествен мир, става сякаш извън себе си. Този мир е предусещане по мярката на човешките сили на Царството Небесно, тъй като според учението на Светите отци и тялото, и душата на човека се услаждат от мира в Царството Божие.

С голяма душевна болка настоятелно ви подбуждам към борба! Не допускайте полученото сега да бъде развеяно от вятъра, не загубвайте това, дръжте го дълбоко в сърцето си, осъществете го на дело, за да получите полза и да вкусите от красотата на Царството Божие. Когато намерите душевно здраве, мярката на вашата радост и благодарност към Бога няма да има граници. Накрая още веднъж искам да ви помоля да запазите в себе си малкото, което по Благодатта Божия беше казано тук: да запазите ползата, която сте получили за себе си в свещеното Тайнство Покаяние, да се борите за това, да я увеличите за себе си и да я предадете на околните. За да можете, когато Бог ни удостои отново да се съберем заедно, да бъдете в по-добро  <духовно> състояние. Семето, което сме посяли, е слабо и бедно, защото самите ние сме по-лоши и по- непотрени от това семе. Желаем ви да преумножите полученото и просим да се молите и нас, бедните, да ни запазва душевно  и телесно Благодатта на Светия Дух и да ни удостои със спасение за слава на Отца и Сина и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин.

***

__________________________________________

1Проповедта е произнесена на среща на стареца с духовните му чада в Канада

2Утринни молитви, Троичен тропар, гл. 1

3Мат. 5:46. Ср. Лук. 6:32

4 Мат. 5:44. Ср. Лук. 6:27-28, 35

5 Тропар, гл. 8 от Постния Триод, пее се на утринната в първите три дни на Страстната седмица, напомняйки притчата на Спасителя за десетте девици (вж. Мат. 25:1-13): Ето Младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врата на царството , но стресни се и възкликни: свят, свят, свят си Боже, заради Богородица, помилуй ни.

6 Иоан. 16:28

7 Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. (Мат. 5:28)

8 Мат. 5:8

9...и мирът Божий, който надвишава всеки ум , ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. (Фил. 4:7).

2016 pastir.bg