Menu
K
P

 

23 ОКТОМВРИ 2016 - 79 ГОДИНИ ОТ БЛАЖЕНАТА КОНЧИНА НА ВАРНЕНСКИЯ И ПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН (1840 – 1937)

Публикувано от pastir.bg 22.10.2016

Праведниците живеят довека: наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа. (Прем. Сол.: 15-16)

Варненският и Преславски митрополит Симеон е роден през 1840 г. в гр. Бургас и произхожда от семейство на свещеник. От българин, който се гърчее, той се превръща в пламенен радетел за българското национално чувство и съзнание. Този прелом се извършва по време на неговото учение в Богословското училище на о-в Халки, което той завършва през 1863 г.

През същата година става расофор  [1] при пътуване до Света Гора Атон. Той е писар на Видинския митрополит Антим в Цариград. През 1870 г. бъдещият владика държи проповед на Неделя Православна при обявяването на султанския ферман за учредяване на Българската екзархия. В същата година е ръкоположен за йеродякон и йеромонах, а малко по-късно става и архимандрит и протосингел на Видинска епархия. На 19 март 1872 г. е избран за протосингел на Българската екзархия.

На 21 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за Варненски и Преславски митрополит.  ... мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравствено възвишение на паството си – така Светият Синод на Българската екзахрия го препоръчва като първи Варненски и Преславски митрополит пред паството му.  Встъпвайки на  това високоотговорно поприще едва тридесет и двегодишен, митрополит Симеон отдава 65 години на владишката дейност.

Развива голямо църковно строителство. При пристигането си в епархията той заварва само 62 църкви и 6 параклиса. Към времето на неговата кончина в 1937 г., били издигнати 137 нови църкви и 35 параклиса, или общо 172.

Митрополит Симеон е призован от времето след Освобождението към съзидателна работа с всички видни български интелектуалци: ръководене на църковни дела, училища, просветно дело.

От 1874 до 1913 г. е без прекъсване член на Светия Синод. 40 години участва в управлението на Българската православна църква.

Оказва помощ на Българското книжовно дружество. Участник е в Учредителното Народно събрание. Слага подпис под Търновската конституция. През 1882 – 1883 г. той е депутат във Второто и Третото Обикновено народно събрание, председател е на Третото народно събрание. 

През 1900 г. по негова инициатива започва издаването на Църковен вестник; създава се и синодално издателство. През 1921 г. по негово предложение е открит Богословският факултет. Многообразни, разнопосочни и многообемни са научните и литературните му занимания. Варненският и Преславски митрополит Симеон притежава големи познания по богословие и е авторитет по канонично право.Той владее перфектно древни и модерни езици и е отличен преводач от гръцки език. През 1925 г. по негово предложение  излиза от печат първият превод на новобългарски език на Светото Писание.

Дядо Симеон, както всички го наричали, е създател на първите парични фондове за подпомагане на военни инвалиди, бедни деца и ученици, на училища и детски приюти. Той е и основател на детски приюти и ученически трапезарии. Само до преди няколко години възрастни хора, деца по негово време, все още си спомнят за розовите цариградски бонбони, с които той ги черпел.

Неговият величав живот и дела се заключават във фразата на цар Борис III, казана пред препълнения катедралния храм на Варна на погребението му: Велик живя и велик умря. 25-хилядно множество народ излиза да го изпрати в последния му земен път.

На митрополит Симеон по право принадлежи определението последният български възрожденец! С духа и житейския си подвиг той е вдъхновяващ пример за поколенията след него.

Да почетем неговата памет и да се помолим Бог да упокои душата му!

                                   

Освещаване на прозводствен цех или корабостроителница от Варненския и Преславски митрополит Симеон в присъствието на  Н.В. Цар Борис III във флотска униформа, вероятно Варна, края на 20-те години на ХХ век 

Наталия Стоянова


[1]  Послушник, който носи монашеско расо без да принася монашеските обети, с право да администрира

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта