Menu
K
P

 

СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ И ГРАД РИЛСК В РУСИЯ

Станислав Герасименко

Публикувано от pastir.bg 18.10.2016

Първото писмено споменаване на Рилск е в Ипатиевската летопис  [1] и е свързано с военните събития от 1152 г. Според усилването на неговото военно значение на южната граница на Московското княжество, той все по-често се споменава в държавни документи, в летописи. А по-късно, когато вече Рилск загубил статута си на пограничен град-крепост, нараства интересът към неговата богата история. И той вече не просто се споменава, става „герой” на различни описания, исторически очерци, записки на пътешественика.

Главната забележителност на Рилск е хълмът на св. Иван Рилски, който се издига на десния бряг на река Сейм. Височината му е 50 м над нивото на реката. Според предположението на изследователите на историята на Рилск, това е неговата най-древна заселена част. Тук, както изглежда, отдавна се е намирало местообиталище на човека, след това укрепен пункт, а по-късно храмове и укрепления на Рилските князе. Хълмът е наречен на името на българския монах, живял в края на девети и първата половина на десети век и който след смъртта му е причислен към светците на Българската Православна църква. Той отдавна се счита за покровител на Рилск. Жителите на Рилск пазят грижливо следното предание:

По едно време между Руската държава и Литва често възниквали войни заради Рилск и други градове, преминали на страната на Москва. В една от тези войни съюзникът на Литва, татарският хан Шиг Ахмад, обсадил Рилск. По време на обсадата жителите на града призовали на помощ своя покровител Иван Рилски. Чувайки молитвата на рилчани, той се появил на градската стена, махнал с кърпа, ослепил татарите и по такъв начин спасил Рилск.

В негова чест на хълма била построена църква, която не е запазена. Недалеч от това място през 2002 г. беше издигнат Кръст за поклонение. А през декември 2006 г. бе завършено издигането на параклис на името  на така почитания от православните преподобен Йоан Рилски.

Друго предание гласи, че през втората половина на 10 в. на този хълм живеели български монаси от основания от св. Йоан Рилски манастир. Дали са дошли, спасявайки се от притесняващите ги гърци (завоювали онази част на България, където се намирала тяхната обител), дали ги бил поканил за мисионерска дейност княз Владимир поради предпочитание за това на богослужебния славянски език, който те владеели, е неизвестно. В навечерието на техния път за Рус от мощите на пр. Йоан Рилски се отделила десницата, която като велика светиня монасите донесли със себе си в Рилск. Преданието гласи, че тя е заровена на хълма. И името на града, според мнението на някои познавачи на неговата история, донесли също българските монаси. Предполага се, че затова рилчани много по-рано от цяла православна Рус започнали да почитата св. Йоан Рилски.

Празникът на св. Йоан е на 31 август  [2]. В неговото навечерие – на 30 август, в Рилск празнуват деня на освобождението на града от немско-фашистките завоеватели. С не по-малък душевен подем рилчани отбелязват и празника на своя небесен покровител. След божествената литургия в храма Свето Възнесение многобройното литийно шествие с участието на духовенството, братството на Рилския манастир в града  [3], енориарши и поклоници преминава по улиците на града, спира в рилските храмове и под звъна на камбаните се изкачва на хълма, носещ името на светеца. Молебен в чест на преподобен Йоан, обръщения на свещенослужители, изказвания на ръководителите на града и известни жители на Рилск, изпълнения на духовна музика и псенопения – такава е, казано на светски език, програмата на този ден. Като неин завършек всички могат да се помолят в параклиса и да се поклонят пред частица от мощите на светеца, която донесоха преди няколко години от България вече рилските монаси. На този ден тя се носи тук от Рилския мъжки манастир Св. Николай, където се пази постоянно.

През декември 2006 г. по молба на Курския и Рилски архиепископ Герман Българската църква предаде на нашия манастир частица от мощите на преподобни Йоан Рилски, небесния застъпник на Рилск и неговите жители. Ковчежето с частицата от мощите беше предадено на игумена Панкратий от епископ Евлогий, настоятел на Рилския манастир в България Рождество на Пресвета Богородица  [4]. Наместника на манастира бе посрещнат в Рилск от духовенството и гражданите на хълма на св. Иван Рилски, откъдето с литийно шествие ковчежето с неговите мощи бе пренесено в манастира Свети Николай.

Превод от руски: Наталия Стоянова

Източник: Рыльскъ, изд. Рыльского Свято-Николаевского мужского монастыря Курской епархии, 2011

Рыльский Свято-Николаевский мужской монастырь Курской епархии, Курск 2010 г.

 

Бележка на редакцията:

Арх. Пантелеимон Пулос в своята книга Свети Иван Рилски  [5] пише, че според запазените исторически документи за пръв път след падането на България под робство риломанастирските братя се явили в Москва през 1558 – 1559 г., при царуването на Иван IV Грозни. Манастирът получил две грамоти за свободно пътуване из руските земи и за събиране на милостиня. Арх. Пулос предполага, че може би тогава е занесена десницата на св. Иван като дар.

Цитиран е така също и българския учен от руски произход проф. Н.М. Дилевски, който направил изследване дали и сега дясната ръка на светеца е в Русия, и ако е така, къде се намира и кога е била пренесена там. Дилевски посочва,че нито в историческите документи има нещо по този въпрос, нито тази част от мощите...може да се открие някъде в днешна Русия.

Арх. Пантелеимон споменава и статията на българския епископ Нестор, който, основавайки се на изследвания на руски историци пише, че гр. Рилск носи името си от български заселници от времето на византийското робство, които изградили църква в чест на светеца. Епископът не споменава нищо конкретно за ръката на светеца, защото няма никакво точно указание, но от статията може да се заключи, че българските заселници може би са имали ръката.

Самият арх. Пантелеймон споделя, че по време на посещението си на гръцкия о-в Тинос през 1980 г. намерил една непозната у българите гръцка Служба на свети Иван Рилски... написана през 1917 г. от г-н Александър Мораитидис. Службата е издадена през 1979 г. и в предговора от арх. Николаос Протопапас се казва, че честната дясна ръка на св. Иван се намира повече от 60 години в девическия манастир на Света Богородица  Владичицата на ангелите... ръката благоухае и дава благодат на пристъпващите с вяра. Тя се съхранява в сребърна мощехранителница с формата на ръка, върху която има надпис. Надписът гласи, че мощехранителницата е направена през 1788 г. и е дело на златаря Димитър, по поръчка на Никола йерей, син на Костадин, и на Асима презвитер и че тази ръка е част на свети Иван, презвитер и чудотворец, пръв ктитор. Игуменката Теодосия е получила светите мощи от иером. Гавриил от о-в Сирос, който бил много стар и не желаел тези реликви да попаднат в ръцете на мирски люде. По нареждане на игуменката в 1917 г. била написана служба на светеца като се прибавило и житието му от Синаксара на св. Никодим Светогорец.

Арх. Пантелеймон предлага своя хипотеза за пътя на ръката до остров Тинос. Той смята, че дясната ръка на св. Иван е стигнала там като дар за християнското население на Балканите, т.к. русите го смятали за патрон на цялото балканско християнско население. Това ще да е станало по време на войната между Русия и Турция от 1768 - 1774 г., като Турция нападнала Русия и се водели боеве в Бесарабия, Молдавия, Влашко и отсам Дунава на територията на България. За да се облекчат военните действия било решено Турция да бъде нападната от юг в Източното Средиземноморие от руския флот. И тъй като Русия нямала излаз на Черно море, руските кораби минали през Балтийско море, Ламанш и Гибралтар за Турция. През юли 1770 г. турската флота била разбита и Егейският архипелаг преминал под властта на русите. Руските моряци се придружавали от военни свещеници под ръководството на архиерей. Тръгнали да освобождават християнското население на Балканите, те донасят много свещени предмети: кръстове, икони, камбани, евангелия, сред които може да е и ръката на св. Иван.

 


[1] Едно от най-старите копия, но от значително по-късно време на Началната руска летопис, известна и под името  Повесть временных лет („Повест за изминалите години“), нейна трета редакция от 15 в. Включва също и ценна информация от хроники от 12 и 13 в. Началната руска летопис  е хроника на  Киевска Рус  от 850 до 1110, съставена от монаха  летописец Нестор около 1113. Единственият писмен източник за ранната история на   източните славяни. Запазена е в няколко варианта, написани на старобългарски език в неговата руска редакция – бел. прев.

[2] 31 август ст. ст., 18 август н.ст. – бел. прев.

[3] М-р Св. Николай, в гр. Рилск. Не е известно според какви държавни грамоти е построен манастирът. Най-ранното му споменаване  датира от 1505 г., която се счита за година на неговото основаване и потвърждава предположението, че манастирът вече е съществувал при царстването на Иван Грозни (1530 – 1584 г.). В някои исторически справки се споменава като паметник на архитектурата от 14 – 19 в. – бел. прев.

[4] В руския текст името на манастира фигурира по името на централния му храм – бел. прев.

[5] Вж. Пулос, Архимандрит Пантелеимон Д. Свети Иван Рилски. Вечен небесен покровител на българския народ. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 1992, с. 501 – 508.

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта