Menu
K
P

 

ПРАЗНИК НА ПРАВОСЛАВИЕТО 

Протоиерей Алеко Рачев 5.3.2017

Преди две хилядолетия предразсъдъкът на високомерните юдейски старейшини не им позволил да приемат Иисус за Божий Син. В допълнение към това, голям проблем се оказали и приспособените за лични изгоди верови и обществени норми на живот, изведени от истинския смисъл на закона Мойсеев. Ето защо, за слуха на мнимата праведност на тези старейшини било тежко да слуша гласа на Истината. Използвайки ширещото се религиозно невежество между израилтяните, стареите отхвърлили Месията, въвели народа в заблуждение и разпнали Иисус на Кръста. И те си помислили, че с това били вече приключили с Него.

Ала не познали! Христос възкръсна, а с това се наченал близо 300-годишният богоборчески период на гонения и геноцид срещу християните. Изтреблението на вярващите в Сина Божий, не само че не ги затрило, но напротив, увеличило многократно числеността им и разпространило християнските общности по цялата земя.

Това довело сатаната до убеждението, че само чрез убиване на Христови чеда, успех не се постига, затова се спрял и на друг, добре изпитан от древността подход. Под образа на доброжелател, той си избрал измежду християните високоумни и себични човеци, в ушите на които нашепнал псевдобогословски размисли. Така свободният, творчески човешки ум, под диктовката на своята гордост, вкарал в сърцевината на християнството лъжеучения, от които сетне произлезли ереси, секти и разколи.

И така, дошло началото на всеобщите епископски събрания, които да постигнат единство в християнското вероизповедание. Тези събрания успешно постигнали предназначението си и влезли в историята като Вселенски. Седем пъти за няколкостотин години били свиквани тези събори. На последния от тях, Вселенската Църква потвърдила определенията на всичките събори и категорично заклеймила непочитанието на св. икони за ерес.

Светите отци от Седемте Вселенски събора, под благодатта на Светия Дух, единодушно и неотменимо изложили и утвърдили догматите [1] на православната вяра за всички последващи времена, на вечно тържествуващото Православие, което и днес тачим на всяка първа Неделя от Великия пост. [2]

 


[1]  Догмат - истинско, задължително, твърдо установление

[2] В първата Неделя от Великия пост, през 843 г. при управлението на императрица св. Теодора, във величествения храм „Св. София” на християнската столица Константинопол, за първи път тържествено се отбелязало св. иконопочитание, като тържество на св. Православие.

***

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта