НАЙ-ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА

Публикувано от   pastir.bg   25.08.2016

Свети Павлин, епископ Ноланский, бил толкова милостив, че цялото си имущество раздал на бедните за откупуване пленници от вандалите. Най-сетне, когато у праведника не останало нищо – нито пари, нито дрехи, които биха могли да се продадат, дошла при него една бедна вдовица и го помолила да и помогне да откупи от вандалите единствения си син. Божият раб Павлин претърсил целият си дом и като не намерил нищо за продан, казал на ридаещата майка: „Освен мене самия, у мене няма нищо. Затова вземи ме мене и като твой роб ме дай за откуп на сина ти….” Бедната вдовица си помислила, че светителят се шегува с нея и тръгнала да си върви, но той я спрял и най-настойчиво я молил да стори това.

Тук мнозина ще се очудят и ще сметнат постъпката на светия човек за неблагоразумна. Като не е бил в състояние да откупи един юноша, ще кажат те, Павлин е могъл в друго време да спаси няколко човека. Но нека тъй прочетат словата на Спасителя: „Никой няма любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите приятели” (Иоан. 15:13). Освен това, нека видят, колко спасителни били последствията от тази решителна постъпка.

Свети Павлин и вдовицата тръгнали към вандалите. Като стигнали на мястото, вдовицата паднала пред нозете на вандалския княз, зет на цар Рикс, и го помолила да вземе придружаващия я роб (св. Павлин) на мястото на сина и. Дълго жестокият княз не се съгласявал, но като научил, че Павлин е добър градинар, взел го на мястото на юношата.

Вдовицата се завърнала със своя син в родината си, а праведникът започнал да се труди в градината на своя господар и получил заповед – всеки ден да донася на трапезата му разен зеленчук и плодове. Князът обичал градинарството и често ходел при Павлина, за да разговаря с него по градинарски въпроси. Князът видял, че неговия нов градинар е умен и добър човек и така го обикнал, че чувствал нужда да го вижда всеки ден.

Веднъж, между другото, в разговора св. Павлин казал под секрет на княза, че скоро с него „ще се случат важни обстоятелства: цар Рикс ще умре скоропостижно. Внимавай, не се отделяй от столицата, защото в противен случай друг ще вземе властта и царския венец”. Очуден от такова важно пророчество князът и вярвал и не вярвал на думите на праведника, но бидейки твърде любим на царя, веднага отишъл при него и му казал всичко, което чул от своя градинар. – „ Аз сам искам да видя този човек, - отговорил царят – кажи му да донесе на моята трапеза зеленчуци и плодове”.

Едва влезнал Павлин в царския палат и Рикс затреперал…. След това като се опомнил, повикал зетя си и му казал: „Неговите думи са прави. Миналата нощ аз видях сън. Моите боляри седяха на съвет, а този човек се издигаше над всички. След като си поговориха малко, изведнъж взеха решение да ми отнемат трона. Затова попитай го, кой е той, от къде е? Аз не мисля, че този старец е прост човек”. Тогава царският зет отвел св. Павлина настрана и го заклел в Бога да каже, кой е той. Праведникът му открил, че е епископ.

Рикс и зет му били обхванати от ужас.

-Прости ми, Божий човече, - казал князът, че по незнание съм ти възложил робски труд.

Искай от мене каквото искаш – продължил царят – и се върни в твоята земя с големи дарове.

-Едно искам от  тебе – смирено отговорил свети Павлин – пусни пленниците от всички места на моето отечество. Това ще бъде най-големият дар, с който ще ме наградиш.

Тогава бил издаден царски указ, с който се освобождавали всички пленници. Те се събрали на едно място и били предадени на св. Павлин, който ги завел в отечеството им и върнал спокойствието и радостта на бащите и майките, на съпрузите и децата, на роднините и приятелите на пленените.

Сам Господ запазва живота и свободата на ония, които ги жертват за своите ближни.