Menu
K
P

 

ЗА  ОСЪЖДАНЕТО  НА  СВЕЩЕНИЦИТЕ

публикувано от   pastir.bg   11.08.2016

Ако е страшно за спасението на душите ни да осъждаме равните нам, колко по-гибелно е да осъждаме по-високопоставените от нас – свещениците, нашите духовни отци. Те са служители на Небесния Цар. Те стоят пред Божия престол в светия храм. Те са извършители на светите Тайнства. Те принасят Богу пречистата безкръвна Жертва. Чрез тях ни се изпраща най-великата милост Божия – спасителната за нас благодат. Те издигат молитвено ръце не само за своето спасение, но и за спасението на целия вярващ народ. Те са наши ходатаи пред Бога. Каква голяма вина си навличаме, когато ги осъждаме!

Св. Йоан Златоуст, изисквайки от вярващите да въздават дължима почит на свещениците, показва, от една страна колко голямо значение за духовния живот на християните има почитта към свещениците, а от друга страна – колко е страшно осъждането на духовните пастири. Той поучава: „Който почита свещеника, той ще почита и Бога, а който е почнал да презира свещеника, той постепенно ще дойде и до оскърбление на Бога. Когато евреите оскърбили Божия избраник Самуил, Господ казал: Не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене (1 Цар.8:7). А на апостолите Си Христос рекъл: Който приема вас, Мене приема (Мат.10:40).

„Нима ти не знаеш – пита по-нататък св. Йоан Златоуст, -  какво е свещеникът? – Той е ангел на Господа. Нима той говори нещо свое? Ако ти го презираш, презираш не него, а ръкоположилия го Бог….Тук св. Йоан Златоуст прави важната уговорка: „Който преподава неправо, т. е. еретическо учение, не го слушай, дори той да би бил и ангел; а ако някой преподава правилно учение, обръщай тогава внимание не на неговия живот, а на думите му…."

Но защо пък, ще кажеш, той говори на мене, а сам не изпълнява казаното? – Не самият свещеник ти говори – пояснява великият проповедник, - на тебе говори Христос…

Ако йереят е грешен и с неочистена съвест дръзва да служи в Божия олтар, той сам ще отговаря пред Бога за себе си. Но поради неговата греховност Бог не прави недействени светите Тайнства, извършвани от него. За действеността на Тайнствата, въпреки недостойнството на някои Божии служители, Светата Църква е запазила едно чудно древно предание:

Някой си велможа в Палестина, добър християнин, си купил за слуга едно момченце, родом скит, и го дал за прислужник на свещеника, който служел в домашната му църква. Веднъж велможата запитал момченцето:

-Християни ли са скитите, или не?

-Не, господарю, отговорило момчето, те не познават Христа, и аз, изглежда, не съм и кръстен.

Тогава велможата поръчал на свещеника да кръсти момчето. Това било изпълнено. Новопокръстеният дошъл при своя господар, държейки в ръце според обичая запалена свещ.

-Иди, повикай кръстилия те, казал велможата.

Момчето отишло. Но скоро се върнало и казало, че този, който го бил кръстил, бил излязъл вече от църквата. Три пъти господарят го пращал в църквата, но момчето се връщало със същия отговор. Учудил се велможата как може свещеникът тъй рано да напусне църквата, па се обърнал към друг слуга и рекъл:

-Иди ти да повикаш свещеника.

Той отишъл, заварил свещеника в св. олтар да потребява св. Дарове и го повикал при велможата. Тогава господарят рекъл на новопокръстения:

-Защо казваш, че не е в църквата този, който те е кръстил?

Момъкът отговорил:

-Истина ти казвам, господарю мой, че този свещеник не ме е кръстил. Онзи, който извърши над мене кръщението, имаше  лице подобно на мълния; той цял сияеше като слънце. Той извърши и Божествената литургия. И когато той служеше, този свещеник стоеше зад църковните врати свързан, с железни окови на ръцете и нозете, и двама черни мъже го държаха, докато светлообразният свещеник извършваше Светата Литургия.

Още повече се озадачил от това велможата, отвел свещеника настрани и го запитал що значи всичко това. Тогава свещеникът паднал в нозете на велможата и със сълзи на очи изповядал:

-Виждам, че Господ не укри от тебе истината, господарю мой, затова ще ти разкажа всичко за себе си. Когато бях в родния си град, паднах в тежък грях. Узна за това местният епископ и ми забрани да служа. А аз като беден човек, понеже нямах с какво да се препитавам без служба, дойдох тук. Ти, господарю, се съжали над моята сиромашия и ме прие в твоя дом. Пък аз, окаяният, потъпках съвестта си, забравих вечните мъки, които сполетяват нарушителите на Божествените правила и служех досега както по рано…

Тогава велможата го посъветвал да отиде в манастир и там да принесе покаяние за своя тежък грях. Свещеникът така и направил.

От този пример става ясно, че светите тайнства не губят благодатната си действеност и тогава, когато недостоен свещенослужител ги извършва. Те са валидни, щом са правилно извършени, те са и спасителни, щом с вяра се приемат.

И тъй, ние не можем да намерим никакво оправдание за себе си, когато осъждаме нашите пастири. Вместо да ги осъждаме, че недостойно извършвали светите Тайнства, по-добре е сами себе си да осъдим, че недостойно пристъпваме към светите Тайнства. Ето това ще бъде спасително за нас.

Съветвайки вярващите със страх Божий и с чиста съвест да пристъпват към светите Тайни, св. Анастасий Синаит продължава: „Ако дори ангел Божий принесе светата безкръвна Жертва, а ти се причастиш от неговите ръце недостойно, то и сам ангелът не би те очистил от твоя грях”.

Оттук ясно се вижда, че приемането на благодатта при светите Тайнства зависи изключително от състоянието на душата на приемащия ги. Който, готвейки се за Св. Причастие, освен другите си грехове, си позволява да осъжда Божиите служители, явно недостойно пристъпва към Св. Чаша….

Колкото и грешен да е свещеникът, извършеното от него Тайнство е спасително за нас, защото той не го извършва със своя сила, а със силата на Божията благодат, дадена му при ръкоположението….

(със съкращения)

Архимандрит Серафим (Алексиев), Самозваните съдници 1995 г.

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта