Menu
K
P

 

СХИИГУМЕН САВА ОСТАПЕНКО

Публикувано от pastir.bg 13.12.2016

Схиигумен Сава (1898-1980) е известен на много православни християни в Русия. В продължение на десетилетия този велик старец бил образец на любов, чистота, доброта и духовна мъдрост. Той бил верен пастир на Божията Църква, смирен молитвеник пред Бога за хорските мъки и нужди, неуморим проповедник на словото Божие и забележителен духовник, в разговора с когото хората просто се прераждали за нов живот. На прост и ясен език той разяснявал Евангелието и светоотеческите писания.

Роден е в Кубан в обикновено, но благочестиво и истинско християнско семейство на 12/25 ноември 1898 г. и при светото кръщение бил наречен Николай в памет на Мирликийския светител и чудотворец свети Николай. Родителите предали на всичките си осем деца боголюбезните навици, които сами притежавали. От шестгодишен Николай посещавал църковно-енорийското училище, където провявал голяма способност за учение, а от осемгодишен пеел на клира. През това време той придобил онова религиозно настроение, което не го напуснало през целия му живот. Казвал, че като порастне, ще стане монах. Родителите, особено майка му, поддържали неговия стремеж към монашество. В двора, където живеели, имало две странноприемници, където отсядали поклоници и много монаси. Майка му обичала да приема странници и да раздава милостиня.

През Първата световна война Николай бил мобилизиран в армията и изпратен на турския фронт. След войната бил курсант във военно-инженерното училище. После бил в казармата, а след това завършил Московския инженерно-строителен институт и работил в Москва по специалността. Често с една позната монахиня той ходел да чете Псалтир за починали, което му доставяло голяма духовна радост. Спомняйки си за това, той разказва следния случай.

Веднъж заедно с псаломщицата тръгнахме извън града да четем Псалтир за благочестивата новопреставлена девица Пелагия. Веднага започнах да чета Псалтира от вечерта, а псаломщицата легна да отдъхне в съседната стая. Дълго четох Псалтира, после прочетох акатист за починали, при което усърдно се молех за тяхното упокоение, поменавайки всички поименно. Не ми се спеше. В четири часа се събуди псаломщицата, а аз, без да се събличам, полегнах на кушетката да си отдъхна. Оставаше малко време, а трябваше да тръгвам на работа. И ето в полусън, виждам видение: по улицата покрай прозореца вървят много и различни хора: млади и стари, сакати и здрави, и всички гледат към прозореца и ми се кланят. Сред тях беше и новопреставлената Пелагия. И аз разбрах,че това бяха починалите. 

Желанието да бъде монах не напускало Николай, въпреки че манастирите по това време били закрити. Този стремеж се утвърдил още по-силно в него след едно чудесно явяване след молитва пред Казанската Божия Майка. В полусън една свята жена с необикновена чистота и красота му казала, че човек може да се спаси и в семеен живот, но монашеството е по-високо. Опитният атонски старец Иларион, духовен отец на Николай Михайлович му предсказал, че манастирите ще бъдат отворени и ще приеме явен постриг и ще живее в лавра. Когато имал период на трудности и чувствал немощ, нападала го ленивост и Николай престанал да чете Псалтира, Пресветата Владичица в пълен ръст в тържествен вид, с корона на главата, както на иконатаРадост на всички скърбящи, тихо и нежно му казала, че трябва да чете Псалтира и че това е неговият живот. Впоследствие той възглавил четенето на Незаспиващия Псалтир в Псково-Печорската обител и далеч зад нейните предели. Било му предсказано от благочестивия владика Вартоломей (сега покойният митрополит Новосибирски и Барнаулски), че ще бъде свещеник и ще има големи трудности. Завистта и ненавистта към него ще бъдат негов постоянен кръст. Но Бог му е Помощник.

Николай Михайлович държал постоянна молитва. Впоследствие той казвал, че молитвата трябва да се доведе до сърцето.

В началото молитва се чувства в устата, после в гръкляна, а после все повече и повече се приближава към сърцето. И когато се утвърди сърдечната молитва, тогава на човек никой и нищо не може да му попречи. Молитвата сякаш сама се извършва в неговото сърце. При това изпитваш неизказана сладост!

При отварянето на Троице-Сергиевата лавра и някои духовни учебни заведения, отец Йоан му дал препоръка за семинарията. Николай Михайлович издържал изпита и бил приет. Наместникът на лаврата архимандрит Йоан извършил пострижението. Възприемник бил архимандрит Вениамин - инспектор на Духовната Академия, мъдър наставник и подвижник на благочестието. Той дал на своя духовен син послушание – да няма преписка с мирския свят, даже и с роднини, да пише полезни духовни отговори в книги за общо назидание. От това време започнало да се формира духовното стадо на отец Сава.

Той изисквал хората да не строят своето благополучие върху сълзите на ближния, да работят върху очистването на своето сърце от грехове и пороци и да се учат да прощават всички обиди и оскърбления. Да се научат да претърпяват благодушно скърби, клевети, лъжливи обвинения и болести, да живеят за другите, забравяйки за себе си. Всичко най-хубаво се стреми да даваш на другите, като изобщо не считай това за подвиг.

Отец Сава утешавал хората  по всяко време – и в храма, и навън, на панихида, навсякъде се чувало неговото слово на участие и състрадание. За всички бил достъпен, всички приветствал с отеческа любов, като мъдър наставник и добър и верен приятел.

Старецът - схиигумен Алексий се радвал, когато го виждал обкръжен от много богомолци и да говори с тях. Отец Сава се удостоил с даровете на Светия Дух и още зората на монашеския си живот достигнал възрастта на мъж съвършен. Старецът схиигумен Алексий го благословил да му помага в духовническата работа и му предал опита на своя висок подвиг. Пред своята кончина той възложил на йеромонах Сава подвига на старчеството. Наложило му се вече сам, без стареца-наставник, да носи с Божията помощ тежкото бреме на старчеството – духовното водачество на суетни, грешни хора.

Скоро последовала кончината и на неговия възприемник, Саратовския епископ Вениамин. Преди смъртта си, владиката му оставил четири завета:

1. За да ръководи народа, да бъде мъдър и опитен наставник, трябва да чете много светоотечески книги.
2. На никого, даже и на роднините, да не пише писма на житейски теми.

3. Да бъде последен сред свещенослужителите, т.е. да презре честолюбието, без да се стреми към награди, почести и повишение в сан.

4. Да носи кръста си благодушно.

Когато благодатните старци клонели към залеза на своя живот, на смяна на отиващите във вечността Господ избирал нови съсъди, за да излива чрез тях своята благодат на жадуващите за спасение.

Ненавистникът на всяко добро дяволът, възбуждал против отец Сава много лъжеименити християни. Наричайки го прелъстен, някои от братята на манастира поради завист и някои миряни, започнали жестоко да го преследват още от първите дни на неговата подвижническа дейност за спасение на ближните. Някои от монасите го възненавидели, че той не живеел така, както на тях им се харесвало.  Наричли го лицемерно набожен, фарисей и даже еретик. И така, през лятото на 1954 г. на празника на Казанската Божия Майка, старецът излязъл от Троице-Сергиевата лавра. Преместили отец Сава в Псково-Печорския манастир.

Тук му било възложено друго послушание – на благочинен. По негова инициатива бил утвърден братски молебен пред раката с мощите на преподобномъчник Корнилий и ежедневно четене след вечерното богослужение на акатисти към почитани храмови икони и местни светии. Обителта живеела в крайна бедност и недоимък. Поклониците, които го познавали от Троице-Сергиевата лавра се устремили към Печора, болните идвали при него и получавали изцеление. Той лекувал и болестите на душите, освобождавал ги от пороци и страсти, привеждайки душите към искрено покаяние.

С появата на отец Сава в Псково-Печорската обител започнало оживление, подобрило се благосъстоянието на обителта. Духовните чада на стареца започнали да помагат за материалните нужди на манастира. Нямало работна ръка, той молел който иска, да поработи на полето, в стопанството.

Веднъж, излизайки от пещерите, където всички се поклонили на мощите на първите подвижници Марк и Йов, отец Сава обърнал внимание на богомолците на гробницата на древния подвижник иеромонах Лазар, над която висели тежки чугунени вериги, немерени на него след смъртта му. Отец Сава разказал за назидание следната история.

- Както сега с вас, веднъж благославяйки и изпращайки една група богомолци от пещерите, аз забелязах една жена, която плачеше на гроба на иеросхимонах Лазар. После тя си излезе. След известно време, една жена, която пристигна в манастира ме помоли да отслужа панихида на гроба на тази гробница. Аз познах в нея същата онази жена. По време на панихидата тя пак безутешно плачеше, след службата ми разказа за чудото,  което станало с нея. Помните ли, отче, как плаках на гробницата на праведния Лазар, когато дойдох първия път? Тогава аз давах обещание, че ще си сложа такива вериги, за да обуздая избухливия си нрав и молех неговата помощ. Трудно живеех в семейството си – мъжът ми и синът ми са невярващи, често се присмиваха на моята набожност, а аз се раздразвах, възмущавах се и се оплаквах от тях. Ето че намислих да си изкова такива вериги, каквито имаше подвижникът. Намерих майстор, взеха ми мярка – и изведнъж заболях, не мога да се вдигна от леглото. Мъжът ми мърмори: „Напътува се по твоите святи места!...” времето минаваше, а положението ми не се подобряваше, както и преди, не можех да се вдигна. И ето насън ми се яви старец и помоли да отслужа панихида на гроба му. „А къде е твоят гроб? Кой си ти?” – питам го. „Аз съм Лазар! По моя пример ти поиска да си наденеш вериги”. – „А как ще мога да отида на гроба ти, когато и да стана не мога?” – „Остави намерението си и ставай! Не ти трябват никави вериги”, - строго каза той и аз се събудих. След това съновидение аз захвърлих мисълта за веригите и започнах бързо да се поправям, а сега пристигнах тук, на неговия гроб.” – завърши разказа жената.

- Така че ясно ли е за веригите? – обръщайки се към всички попита отец Сава. - Нашите вериги – това са безропотното носене на житейския кръст. Преподобният Серафим Саровски също не съветвал никого да слага вериги. Ако някой ни оскърби с дума или дело, а ние претърпим обидите по евангелски, с радост – това и ще бъдат нашите вериги. Ето и нашата власеница! Тези духовни вериги и власеница са по-горе от железните.

Много подобни примери давал старецът, учейки преди всичко на смирение, терпение и христианска любов.

 

СХИИГУМЕН САВА ОСТАПЕНКО - 2 част

Публикувано от pastir.bg 13.1.2017

В Псково-Печорската обител старецът с жар провеждал изповеди на богомолците и призовавал народа към покаяние. Тези, които поне веднъж са били на изповед при него, веднага разбирали, че главната цел на християнския живот е спасението.

- Нека да се боим от мнимата праведност, от фарисейството – казвал той. Веднага щом като помислим нещо хубаво за себе си – беда. Такива мисли са мерзост за Бога. Да съзнаваме своето нищожество – и ще се спасим. И затова ще претърпяваме благодушно клеветите, укорите, лъжливите обвинения. Те ни помагат да запазваме чувството за своето нищожество и без да се отчайваме, да пребиваваме с ума си в ада. Слава Богу, че дойдохме тук, под покрова на самата Небесна Царица! Тя няма да ни остави и ще ни покрие със Своята милост. Кой от нас в благодатните минути на усърдна молитва към Божията Майка не е усещал в сърцето си неземна радост, душевен мир, не е проливал сълзи на умиление?

Старецът често произнасял слово пред многобройния народ, и някои виждали себе си в неговите думи, целия си живот, всичките си грешки. Отчаялият се грешен човек виждал любовта на стареца към себе си и вярвал, че ако този велик Божий служител, за когото са открити всички тайни на човешкото сърце, разговаря така любезно с него, значи и Господ ще го помилва. Отец Сава обичал хората с онази любов, с която ги обичал Христос: Праведния любейки и грешния милувайки.

По време на изповед внимавал за всеки, четял по лицата душевното състояние на човека. Някой се опитва да се скрие зад гърба на другите, за да се скрие от изпитателния поглед на отеца, а той тогава сам ще се отмести, за да го виждат всички. Старецът изнасял вразумителни беседи по-често не индивидуално, а пред всички, но всеки знаел: става дума за мен.

Например, закапризничила една негова духовна дъщеря. Обидила се на духовния отец. Обзели я една от друга по-тъмни мисли. Завладяло я старшно униние и тя започнала да избягва отеца. Такъв страх я нападнал, че се бояла да се срещне с него. Тогава от. Сава мимоходом  й отбелязал:

-Какво, облак ли надвисна? Бори се! Побеждавай врага! И за всичко ми напиши.

Не бива да се обиждаме, ако духовният отец ти каже нещо направо и изобличи някого. Не, той не трябва да мълчи, иначе ще отговаря пред Божието Правосъдие. А то, става така: каже отецът:Каква си несъобразителна, а тя си надуе устните като капризно дете. А сатаната се превива от смях, танцува... Така че, няма да се обиждаме, а всички обиди ще понасяме благодушно. Трябва да благодарим на Господ и да казваме: Слава Богу! За греховете ми е изпратен такъв изкупителен кръст. А ако нямаме такова благодушие, тогава трябва да молим от Господа:Господи, изпрати ми благодушие!

Има такива непослушни болни: не слушат лекаря и не признават неговите рецепти. Отецът ви изобличава с тази цел, душата ви да не погине, човек да се опомни. Ако аз премълча, то Господ ще ме привлече под отговорност за пропуснатия момент, в който аз съм бил длъжен да вразумя човека.

В последните години от живота си старецът станал още по-строг и взискателен. Особено към своите чада.

-Потъващия го дърпат за косата, - казвал той, - лекарят изписва на болния горчиви лекарства.. Ето и аз съм строг с някои. Понякога и с болка в сърцето, но се налага да изобличиш човека и даже да отлъча някои от себе си. Аз се моля за тях, но не отговарям за тях пред Бога. И вече не им давам никакви съвети – безполезно е, все едно, няма да ме послушат. Заслужено наказвам, и нека не се обиждат, а да се поправят. Духовният отец се дава не за дружба, а за спасение и трябва да се цени неговата дума, да се скъпи неговото благословение и да се изпълнява всичко безупречно. Както сред децата маминото синче остава непоправено и ненужно за обществото, така и в духовния живот: изнеженият, разглезен, капризен християнин не е способен да се бори със злата сила и ако не пречупи себе си, то ще си остане непоправен. Божият гняв очаква такъв човек.

Ако някой дори и да е обсебен, но води борба, воюва със сатаната, той ще получи мъченически венец. А вие не водите борба, оправдавате се: Аз по природа съм си такава, не мога да се поправя. Не! Ние сме немощни, но получаваме сила от Господа. Трябва само да се принуждаваме към доброто! Божията сила в немощ се познава.

 

СХИИГУМЕН САВА ОСТАПЕНКО - 3 част

Публикувано от pastir.bg 3.02.2017

Проповедническата  и духовнопопечителската дейност на от. Сава с поклониците, обаче, не се харесвала на манастирското началство и на някои от братята, които не виждали в него старец-подвижник, а им се струвало, че заради от. Сава се нарушава целият молитвен строй, че заради многобройните богомолци се изгубва строгостта на монашеския живот и че постоянните посетители отвличат монасите от съзерцателния живот. Последвали доноси и жалби до владиката, на които той отговарял с мълчание. Той жалел стареца, защото отдавна знаел за неговия подвижнически живот, за доброволното носене на кръста и знаел, че врагът цели в него своите стрели. Не веднъж владиката се опитвал да умиротвори и умилосърди братята, но напразно.

Многократно представителите на местната гражданска власт предупреждавали стареца да не събира около себе си народ и го заплашвали с изгнание. Но отецът просто и с любов им обяснявал своите задължения и отговорност пред Бога:

-Ако не утешавам скърбящия народ, ще бъда изменник на Бога!

Любовта към хората и молитвата на от. Сава побеждавали всички козни на лукавия. Защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведните Господ подкрепя (Пс. 36:17).

След бури на скърби Господ изпратил утешение – с благословението на Светейшия Патриарх, на имения ден на стареца – 3 декември, го посветили в сан игумен. Но скоро отново злият дух с всичка сила се нахвърлил срещу него заради хорската завист. И през 1958 г. в дните на Великия пост от. Сава бил назначен в гр. Великие Луки за настоятел на храма на Казанската Божия Майка. На Божия промисъл било угодно да подложи стареца на ново изпитание, за да се очисти той като злато в горнило. Господ укрепва и изковава от подвижника стоманата на вярата, търпението и изкуството на благодатния живот. Св. Йоан Златоуст казва: Господ допуска изкушение над подвижника на благочестието, за да го направи по-крепък, за да го покаже в по-голяма слава.

С чувство на мир се отдалечил от Псково-Печорската обител във Великие Луки стрецът. Като се уповавам на Господа, няма да се поклатя (Пс. 25-1). За него всички външи неочаквани неща имали особен вътрешен смисъл...

Трябвало да се прави капитален ремонт на църквата, а пари нямало.Всичко необходимо за ремонта от. Сава набавял по чудесен начин. Молел се с вяра и надежда на Господ и всичко необходимо докарвали направо в църквата.

Веднъж местните градски власти изпратили комисия да провери дали по законен път доставят строителния материал. Всичко се оказало оформено както трябва. Членовете на комисията били силно учудени от това:

-Как си доставяте строителен материал?  Ние нищо не можем да доставим за строителството на училището, а вие така бързо правите ремонта.

От. Сава отговорил:

-Моля се и Бог всичко изпраща.

-Помолете Той и на нас да изпрати строителни материали....

Във Великие Луки от. Сава изпитал и човешкото превъзнасяне и слава, и другата крайност - люта ненавист поради завист. Имало даже и нееднократни покушения над живота му, не било безопасно да ходи сам вечер и нощем - духовните му чеда били принудени да го съпровождат.

След послушанието във Великие Луки от. Сава се върнал в своята обител, но после отново бил изпратен навън в древния псковски храм с два престола на св. Николай и на преп. Варлаам Хутински. С помощта на Божията Майка храмът скоро бил реставриран и благолепно украсен. Той и тук се оказал под покрова на Самата Владичица, благодарил и Я славил, и усърдно Й се молел. Всичкото си упование възлагал на Нея. Винаги казвал, че по-съвършеният път в Небесното Царство – това е ходатайството на Божията Майка пред Своя Син за нас, грешните. Благославял своите чеда да казват 150 пъти Богородице  Дево, радвай се... с тропари на особени случаи от живота на Пречистата Владичица. На всички поръчвал да принасят архангелското приветствие към Богородица. Случвало се да попита особено малките деца:

Богородице Дево знаеш ли?

-Зная, -  изчуруликва детенцето.

-Я кажи!...

Последвало ново послушание на село, 30 км от Псков. После лукавият внушил на някои, че от. Сава извършва богослужението не по устава. Наместникът на манастира го нарекъл даже еретик и го отстранил от богослужението и требите. Без никаква причина и без знанието на архиерея го заплашил, че ще го отстрани от манастира. Наложили му епитимия, забраняваща му да разговаря с богомолците и да ги благославя. Преместили го в друга килия – ъглова, студена, с прозорци, които гледали към стопанския двор. От. Сава безропотно търпял безпочвените клевети и притеснения, всичко понасял благодушно и се молел.

Сега обаче, той се стараел да утеши народа тайно, незабелязано. Ще каже в крачка утешителна дума на скърбящия или вразумление в отговор на мислените му въпроси и веднага ще отмине, без почти да се спре. И скърбящият бил поразен – как провидял старецът душата му?! Краткото слово било така действено и утешително за човека, че за един миг го изкарвало от състоянието на униние и мъка и той се окрилявал от вяра и надежда за спасение, намирал изход от трудното положение.

Желаейки да се помолят заедно с духовния си отец, неговите чеда в множество се събирали в обителта за поредната служба в неделя на от. Сава, но започнали да нарушават неговата чреда, така че и самият отец не знаел отнапред кога ще служи. Според козните на лукавия всичко се правело така, че да разедини пастиря от словесните му овце.  Старецът скърбял, виждайки как унивали чедата му и се стараел да ги утеши, както може.

На отец Сава, подвижник с вътрешно, умно-сърдечно деяние, с дар на Божествената благодат, нападките на духа на злобата не само не вредили, но още по-силно го укрепвали и закалявали духовно. Той не прекратявал общуването с народа и хората се радвали и благодарели на Господа за великата Му милост.

Архиереят разбрал за беззаконията на наместника и отменил неговите указания и възстановил правата на стареца. Наместникът пък, получил от Господ сериозно изпитание – заболял тежко. Тогава той извикал от. Сава и го помолил за прошка и извършил маслосвет.

Злобата постепенно започнала да утихва. Стрецът започнал ревностно да настоява да се възобнови в манастира древната традиция – чинът на Незаспиващия Псалтир. Настоятелят благословил, а  Светейшият Патриарх Алексий утвърдил да се възобнови чинът на Незаспиващия Псалтир. От. Сава получил допълнително послушание – да ръководи това четене. С Божията помощ с участието на няколко духовни лица, отецът написал Уставни особености на четенето на Незаспиващия псалтир. Старецът щателно следил да няма промеждутъци между ежечасните смени, за да може Псалтърът да се чете непрекъснато – незаспиващо. Той сам заменял някой от братята, който по някаква причина не идвал за своя час.

На от. Сава било разрешено да извършва богослужения, да изнася проповеди, да изповядва. Но скърбите, клеветите, лъжливите обвинения и всевъзможните изкушения се отразили на неговото здраве и телесните му сили с всеки изминал ден отслабвали. Той се стараел да не дава вид, че е болен, само започнал по-често да моли всички да се молят за него. С удивително спокойствие очаквал приближаването на своята кончина. С благословението на архиерея от. Сава отдавна вече си бил приготвил място за погребение в създадените от Бога пещери, но веднъж му предложили да отстъпи приготвеното място за един починал схимник, а да приготви друго място за себе си, не му разрешили.

Старецът започнал често да говори за смъртта, възлагайки всичкото си упование на Пресветата Владичица Богородица. Чедата му го молели да се моли за тях, да не ги отлъчи Господ от него в бъдещия живот.

-Ако намеря дръзновение, ще моля Господа, - отговарял той. – А вие бъдете винаги прости, незлобиви, искрени – простотата и искреността са приятни на Бога. Давайте милостиня, молете се, кайте се, причастявайте се със Светите Христови Тайни, четете по-често Евангелието – в него всичко е написано сладостно за сърцето и учи на смирение, а смирението изтребва всички страсти, привлича в душата Божията благодат. В това именно се заключава спасението. И не забравяйте, че врагът внушава униние на всяка душа, която иска да се спаси. Пазете се да не осъждате ближния, а за да не паднете в изкушение, не се вглеждайте в чуждите постъпки. Смъртта е жадувана от любещите Бога, но е страшна за не готовите, не научилите се на християнска любов.

По Божията милост и по ходатайството на Небесната Царица и по усърдните молитви на духовните чеда станало чудо – от. Сава започнал бързо да се поправя.

(следва)

 

Превод от руски: Наталия Стоянова

Източник: pravmir.ru

 

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта