Menu
K
P

 

20 НОЕМВРИ - ДОРОСТОЛСКИЯТ МЪЧЕНИК СВЕТИ ДАСИЙ – ПОКРОВИТЕЛ НА ДОБРУДЖА

Доростолски митрополит Иларион  [1]

Публикувано от pastir.bg 20.11.2016

Подробни сведения за всичко онова, което може да ни доведе до истината около мъченичеството на свети мъченик Дасий Доростолски  [2], дава ст.н.с. д-р Георги Атанасов  [3]. Ползвайки неговите научни изследвания, предвид предстоящото пренасяне част от светите му мощи, които папа Йоан-Павел II донесе от Италия при посещението си през миналата година в България, ще се опитам накратко да явя данни из живота му на интересуващите се благочестиви християни.

Св. Дасий е бил войник в римския императорски легион в Дуросторум – Дръстър (Доростол), днешния град Силистра, по времето на императорите Максимиан Херкулий и Диоклетиан, управлявали съвместно между 284-а и 305-та година. Житието е кратко написано, на гръцки език, по всяка вероятност от благочестив християнин от Изтока, което е много ценно, че изразява самата истина около живота на тоя мъченик, близо до времето на мъченичеството му.

Сред езичниците от тоя край имало един много лош обичай – всяка година празнуване в чест на божеството Кронос, нечестив войнишки празник, при който се теглел жребий един от войниците да представлява самото божество в продължение на 30 дни. През това време той предствалявал самото божество Кронос. Облечен в царствено облекло и придружен от множество войници, той се движел из града като могъл да задоволява своите ниски безнравствени инстинкти – отвратително сатанински безнаказано, с хора, които пожелаел – длъжни били те да му се подчиняват. След изтичане на 30-те дни бил принасян в жертва на безименните и скверни идоли, като бивал посичан с меч.

За нещастие, а по-скоро за изповядване на славата на Бога, жребият се паднал на доблестния войник-християнин Дасий. Той добре помнел при кръщението си, съгласно чинопоследованието на тайнството св. Кръщение, приканата за отричане от дявола и всичките му служители и плюел на тях. Хвърлен в затвора до деня на празненството, размислил колко пагубно е да се поддаде на сатанинските примамки за временни гнусни деяния, а да изгуби блажения живот в царството небесно и с непоколебима вяра в Господа Иисуса Христа се почувствал честит, че ще изповядва Неговото име пред заблудените неверници.

Императорският пълномощник Басос го приканил да се помоли и да се поклони пред образите на императорите  [4], които им давали прехраната и всецяло ги обгрижвали.

Блаженият Дасий отвърнал: Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах и не се покорявам на никого другиго, освен на единия безгрешен и вечен Бог-Отец, Син и Светий Дух в три имена и начала, но в една същност. Вече за трети път изповядвам вярата си в Светата Троица, понеже подкрепен от Нея, бързо побеждавам и сразявам безумието на дявола.

Басос се опитал да го убеди в искането си, като заявил, че уж го жали, но светият изповедник гръмко заявил: Прави каквото ти е заповядано от безбожните нечестиви имаператори, защото аз пазя вярата, която веднъж съм решил да пазя, към своя Бог и вярвам, че твърдо и сигурно ще устоя в това си изповедание. Твоите заплахи не ще ме отклонят от това ми решение. И на приканата да си помисли и реши, той викнал: Аз вече съм решил, прави каквото искаш, християнин съм и плюя на императорите и славата им и се отвращавам от тях, за да живея вечния живот.

Повели изповедника на посичане, като пред него един носил „нечестива кадилница” , като го принуждавал да принесе жертва на божествата. Дасий с ръка блъснал кадилницата и „идолите на светотатците”, благоговейно се прекръстил, „въоръжил челото си със знака на честния кръст на Христа, с чиято сила той смело се показал пред насилника”.

И така светият мъченик бил посечен, обезглавен на 20 ноември, петък, в четвъртия час (девет часа заранта) в 303-та година от палача Йоан и тъй завършил мъченическия си подвиг...

Съгласно римските закони давало се свобода за погребение дори и на престъпници. Светият мъченик бил погребан по християнския погребален ред, а по-сетне, след издаване Миланския едикт от 313 г. на християнското изповедание, е поставен и кръст на гроба. А когато се учредява епископската катедра в Дуросторум от 5-6 век, е бил приготвен каменен саркофаг и светите мощи били поставени пред олтарната преграда  [5]. През 6 в., при нашествието на аварите, много от християните напуснали града и отнесли най-ценното – мощите на светите мъченици, каквито от града е имало 12 на брой. Вероятно тогава са отнесени с други мощи в Цариград в църкватаСвета Богородица.

През 13 в. рицарите-кръстоносци при IV им поход завладели Константинопол – Цариград, ограбили града и отнесли мощите в Италия, в град Анкона. Първоначално мощите вероятно са поставени в църквата Сан Салваторе – около 1223-1224 г. През 1456 г. са появила чума. Гражданите, търсейки лек, отворили саркофага. Оказало се, че мощите са чудодейни, с целителна сила.

Джулиано Сарацини през 1675 г. определено пише, че в саркофага ... по стара традиция е положено тялото на св. Дасий, който бил войник..., убит според древно предание.  [6]

По молитвите на този смел изповедник на Христовата вяра, нека Господ Бог да усилва вярата у благочестивите християни, да благослови тружениците в златна Добруджа за плодоносен труд и всички да живеят щастливо за слава Божия.


[1] Статията е писана по повод пренасяне част от светите му мощи през 2003 г., донесени от папа Йоан-Павел II от Италия при посещението му в България предходната година. 

[2] Има данни за поне 12 мъченици в Дуросторум от времето на гоненията против християните. Най-известният от тях е св. Дасий Доростолски, войник от тракийски произход - бел. ред.

[3] Георги Атанасов – сега професор - бел. ред.

[4] Смятало се, че непочитането на императора може да доведе беди - бел. ред.

[5] Има открита раннохристиянска епископска базилика и епископски комплекс до нея (5-6 в.). Епископската църква се намира в Дунавската градина, до брега.пред олтара има гроб на висш български духовник, не е известно кой. Многото мъченици довеждат до бързото създаване на християнска община и назначаването на епископ. Това е една от древните християнски общини на Балканите, а в 9 в. епископията е една от най-важните епископии на държавата. Когато се създава Патриаршията, решават българският патриарх да резидира в Дръстър, а не в Преслав, защото Дръстър е със стара християнска история и да имаме самочувствие, че патриархът резидира в град с мъченици – бел. ред.

[6] Проф. Атанасов отбелязва, че има надпис на саркофага: На това място лежи св. мчк. Дасий, пренесен от Доростол.

Изображение:  OrthPhoto

2016 pastir.bg