Menu
K
P

 

ПРЕПОДОБНИТЕ ДИВЕЕВСКИ ЖЕНИ АЛЕКСАНДРА, МАРТА И ЕЛЕНА

Публикувано от pstir.bg  22.12.2016

На 22 декември 2000 г. – в деня, когато в Серафимо-Дивеевската света обител се отбелязва основаването на Мелничната община  [1], са канонизирани светите преподобни Александра, Марта и Елена. Мощите на схимонахиня Александра, схимонахиня Марта и монахиня Елена били открити на 27 септември и денят на прославянето им няколко пъти бил отлаган. В навечерието на празника, след всенощната служба при хиляди горящи свещи литийното шествие влязло в храма Рождество Христово и след отслужената лития при пеенето на Трисвятое, раките с мощите били пренесени вТроицкия храм, където на следващия ден било прочетено Деянието за канонизацията на дивеевските подвижнички и се отслужила литургия. 170 години след предсказанието на св. Серафим  църквата Рождество Богородичностанала място, където се пазят мощите на преподобните дивеевски жени. На 6 октомври 2004 г. Архиерейският Събор на Руската Православна Църква определил да се причислят към сонма на общоцърковните светии и да бъдат включени в Месецеслова на РПЦ имената на преп. Александра Дивеевска (паметта й се чества на 13/26 юни), преп. Марта Дивеевска (паметта й се чества на 21 август/3 септември) и преп. Елена Дивеевска (паметта й се чества на 28 май/10 юни), които били прославени по-рано като местнопочитани светии на Нижегородската епархия.

Тропар, глас 4

Явили сте се украшение на руската земя, началници на Дивеевската обител, преподобни майки наши Александро, Марто и Елено, благословението на Небесната Царица изпълнили и дръзновение към Господа придобили, молете се пред престола на Пресветата Троица за спасението на нашите души.

Кондак, глас 8

Дивеевски светилници всесветли, преподобни майки наши Александро, Марто и Елено, в пост, бдение, молитва и труд добре сте се подвизавали и след смъртта си ни освещавате с изливане на чудеса и изцелявате душите на боледуващите; молете Христа Бога да дарува прошка на греховете на почитащите с любов вашата памет.

Величание

Ублажаваме ви, преподобни майки наши Александро, Марто и Елено, и почитаме вашата свята памет, защото вие молите за нас Христа нашия Бог.

***

ПРЕПОДОБНА АЛЕКСАНДРА, ПЪРВОНАЧАЛНИЦА НА ДИВЕЕВО

Дивеевската обител била основана през втората половина на 18 в. от Агатия Семьоновна Мелгунова, жена изпълнена с много благодатни дарования, поради което и св. Серафим още като млад монах, много я почитал.Тя произхождала от богато дворянско семейство, останала вдовица, приела монашество в киевския Флоровски манастир под името Александра. Била избрана от Бога да стане основателка на една от най-прославените обители в Русия – Дивеевската.

Още в началото на нейния подвижнически живот й се явила Пресвета Богородица, която й казала да излезе от манастира и да отиде в земята, която Тя ще й посочи и ще намери място, където Света Богородица ще прослави Името Си, защото ще основе Своя обител, над която ще излее всички Божии и Свои благословения. Като се посъветвала със своя духовен отец и опитни духоносни Киевопечорски страци, които й казали, че това видение не може да е от дявола, а е от Бога, монахиня Александра се отправила към Дивеево, за да изпълни небесната мисия. Там Божията Майка й се явила втори път и й казала да живее и угажда на Бога на това място до края на дните си, а Тя ще основе такава Своя обител, равна на която не е имало и не ще има никога в целия свят. В близост се намирал Саровският манастир, където и саровските старци я посъветвали да се предаде всецяло на Божията воля и да изпълнява заповедите на Небесната Царица. По това време починала единствената дъщеря на мон. Александра и тя ясно почувствала Божия промисъл, който я ръководел. Разпродала всичките си имения и вложила големите си богатства в богоугодни дела, изградила много храмове.

През 1765 г. се завърнала в Дивеево и заживяла в дома на дивеевския свещеник, като си построила малка колибка в двора му. При крайна оскъдица, в непрестанни молитвени трудове и в постоянни благодеяния на ближните, тя живяла 20 години. Знатният й произход и несметните й богатства не могли да я отклонят от доброволната бедност заради Христа. Упражнявала се в най-трудната и черна работа - чистела обора, карала говедата, вързвала снопи на бедни хора на полето, тайно месела хляб по къщите на хората, миела и перяла децата, докато селянките били на нива.

Цели 12 години след божествената литургия мон. Александра поучавала селяните на църковния площад, а те я слушали с благоговение. Тя била високо образована, начетена, авторитетен съдия в селските разправии. Всички дълбоко я почитали. С тайните подвизи и дълбокото смирение тя изчиствала душата си и се изпълнила с благодатта на Светия Дух, удостоена с редкия дар на непрестанния плач.

Мон. Александра съградила със свои средства каменен храм в чест на Казанската икона на Божията Майка. Не много преди смъртта си, тя решила да пристъпи към основаването на Дивеевската женска обител, което й било заповядано от Света Богородица. Божият промисъл й помогнал. 6 месеца преди да почине получила от една земевладелка доста голям участък земя до каменната църква. По съвета на саровските старци тя построила три килии и оградила двора с ограда. В едната килия живеела тя, другата определила за трите си послушнички, а третата – за поклониците, които пътували за Саровския манастир. До края на дните си  мон. Александра живеела в строг подвижнически живот и нищо не вършела без съвета на своя кротък, смирен, изпълнен с духовна мъдрост старец игумен Пахомий. Живеела в пълна нищета. Великата Божия рабиня с радост забелязала новопостъпилия в Саровския манастир млад монах Серафим. Макар и сама свята по живот и отрупана с плодовете на духовната мъдрост, поради дълбоко смирение, тя се обръщала за съвет и към него – най-младия ревнител на благочестието. Утешавала се, че започнатото от нея дело ще бъде завършено от отец Серафим.

Когато през юни 1789 г. на път за едно погребение я посетили отците Пахомий, Исаия и Серафим, тя се зарадвала на неочакваните гости, и тъй като била много болна и изнемощяла, ги помолила да извършат над нея светото тайнство елеосвещение. О. Пахомий предложил на връщане да го извършат, но тя им рекла, че на връщане няма да я заварят вече между живите. Бог й бил открил деня, в който щяла да се пресели във вечния живот. Грижата за нейните послушнички и за Дивеевската обител тя възложила на о. Пахомий, но като стар и слаб, той предложил да се земе йеродякон Серафим – бъдещия подвижник и чудотворец св. Серафим. Майка Александра го помолила да ръководи обителта така, както Небесната Царица го вразуми. Той станал велик и незаменим ръководител на Дивеево. На 13 юни 1789 г. с иконата на Казанската Света Богородица на гърдите, за да бъде при нея Небесната Царица, когато умира, мон. Александра в крайна нищета, предала душата си на Бога. О. Пахомий и спътниците му се върнали в Дивеево тъкмо за опелото на мон. Александра.    

Тропар, глас 3

Като се явяваш образец на Христовото смирение, велика и свята жено, преподобна майко наша Александро, станала си непрестанен извор на сълзи, продобила си най-чиста молитва към Бога, нелицемерна любов към всички и изобилие на Божия благодат, като изпълни благословението на Небесната Царица за основаването на Четвъртия Неин жребий във вселената, възхваляваме те с преп. Серафим, на него и грижата за тази обител си заповядала, и като целуваме твоите нозе, смирено те молим: помени и нас пред Божия Престол.

Кондак, глас 2

Да възпеем днес Пресвятата Дева, явила в Русия първоначалницата на своя последен дял във вселената – преподобната наша майка Александра, та по нейните молитви да ни подаде прощение на греховете.

ПРЕПОДОБНА МАРТА ДИВЕЕВСКА

Света преподобна Марта (в мире Мария Семьоновна) била една от най-известните и добродетелни девойки, постъпили по съвета на св. Серафим в Дивеево. Тя била на 13-годишна възраст, когато се срещнала със св. Серафим Саровски. Той много се зарадвал на посещението и предвидял с духовните си очи, че девицата Мария е избран съсъд на Божията благодат. Затова не й позволил да се върне у дома си, а й заръчал направо да остане в Дивеевската община.

Храна за чистата душа на Мария била непрестанната молитва и благодатното безмълвие. Като св. Серафим тя пазела ума си от неполезното разсейване на мислите и отговаряла само на най-необходимите въпроси. Великият старец разказвал единствено на нея дивните откровения, които получавал от Небесната Царица със строгата заръка никому да не ги разказва. Послушанието й било необикновено. Св. Серафим я съветвал въобще да не поглежда мъжко лице. Веднъж, запитана за някой си саровски монах, тя с детска невинност запитала:

- А какви са на вид монасите? На отец Серафим ли приличат?

- Ти така често ходиш в Саров, нима не си ги виждала?

- Не, - смирено отвърнала Мария, - аз нищо не виждам и не зная. Отец Серафим ми е заповядал никога да не гледам на тях и аз тъй си вързвам кърпата на очите, че да виждам само пътя под нозете си.

Мария Семьоновна проживяла само 6 години в Дивеево, достигайки голямо съвършенство. Като станала 19-годишна неочаквано заболяла от стомашна болест и отишла при Господа. Преди смъртта й св. Серафим направил Мария схимонахиня. По неговите думи нейната душа отишла в Царството Небесно и е близко до Света Троица, пред Божия престол, а целият нейн род подир нея ще бъде спасен.  Мария била поставена в ковчега със схимническо одеяние в дълга мантия с кожена броеница в ръцете и със свети Серафимовата камилавка на главата. Светият старец й заръчал всякога с тях да отива да приеме св. Причастие. Тя действително, облечена така, се причастявала през четирите поста и на дванадесетте големи празници през годината. В Дивеево тя била записана за поменаване под името схимонахиня Марта, понеже, както се изразявал св. старец, със своите дела и по молитвите на убогия Серафим там тя била удостоена със схима.

Тропар, глас 5

Равноангелное житие придобила, дивна отроковице и събеседнице на преподобен Серафим, госпожо и майко наша Марто, сега в нетленни мощи почиваща и предстояща пред престола Божий, моли за нас Милостивия Бог, началница на Небесното Дивеево.

Кондак, глас 8

Като си се изпълнила с небесна кротост, мълчание и неземна радост, млада и невиждана досега в Дивеево отроковице, преподобна майко наша Марто, облечена във велика схима от преподобия Серафим, с това си се въдворила с мъдрите девици в Небесния чертог и с Ангелите пред Царя на всички непрестанно предстояща.

ПРЕПОДОБНА ЕЛЕНА ДИВЕЕВСКА

Елена Мантурова била сестра на големия благодетел на Дивеево Михаил Мантуров. Тя се увличала от шумни компании и веселби. Сватбата, която готвели, внезапно се осуетила, тъй като Елена неочаквано разлюбила своя годеник, без да разбира причините за това. Тя нямала никакво понятие за духовния живот, за да може в неговите принципи да намери противовес на лекомисленото си необуздано поведение. Веднъж тя присъствала на погребението на богатия си чичо и нещастието толкова я потресло, че се разболяла от треска. На връщане от погребението, каретата спряла в един град за почивка, Елена седяла в нея и чакала слугите да й приготвят чай в гостилницата. Когато слугата я повикал, той видял нещо необикновено. Елена стояла изправена и малко килната назад на стъпалото на каретата и държала вратата. На лицето й имало такъв ужас, сякаш виждала най-ужасното нещо на земята. С широко отворени очи, бледа като мъртвец, тя сякаш ей сега щяла да падне на земята. Внесли я в страноприемницата, разпитвали я какво се случило, но тя била няма и вцепенена от ужас. Запитали я дали да повикат свещеник. Елена се хванала здраво за ръката на прислужничката си, за да не остане пак сама и поискала да го повикат. Тя се изповядала и причастила и цял ден не го пускала да си иде, а се държала като дете за дрехата му. После Елена разказала, че като стъпила на стъпалото на каретата, за да излезе, неволно погледнала нагоре и видяла над главата си една огромна змия. Тя била черна и от устата й излизал пламък, устата й била толкова голяма, че Елена почувставала, че ще я глътне цялата. Най-сетне успяла да излезе от вцепенеността си и да извика на помощ Небесната Царица и Й дала клетва, че няма да се омъжи, а ще иде в манастир. За Елена било ясно, че е видяла врага на човешкото спасение. От този ден тя коренно се променила. Макар и на 20 години,  станала замислена и жадувала да отиде в манастир.

Отишла в Саровската обител, за да получи от знамениятия подвижник св. Серафим благословение за постъпване в манастир. Обаче неговите думи я разочаровали: Не, майко. Какво си намислила? В манастир ли? Ти ще се омъжиш. Елена възразявала, че не иска да се омъжи. Но старецът настоявал. Завръщайки се у дома, тя много плакала, дълго се молила за просветление от Небесната Царица. Цели три години св. Серафим я отпращал с едни и същи думи - че трябва да се омъжи. Като дивен прозорливец, той отдавна я бил избрал за Дивеево, но чрез строго и тежко изпитание, я заставил да работи усилено над себе  си, да очисти със сълзи увлеченията на своята младост, да укрепне в сърдечната молитва и да придобие великото търпение, без което не узряват плодовете на спасението. Тя обаче не схващала скритите намерения. Св. Серафим й казвал, когато й се случат скърби, да не бъде в нищо прибързана. Тогава ще стигне благополучно. Елена намислила да отиде в манастира в Муром и отишла да се прости със св. Серафим. Той строго й казал да не ходи в Муром, а да се омъжи. Прозорливостта на стареца я обезоръжила и Елена не посмяла да престъпи заповедта му. Върнала се вкъщи и живяла цели три години като отшелница, постоянно плачела и усърдно се молела. Когато отново отишла в Саров, тя пак почнала да моли св. Серафим за благословение за монашество. Дълбокото руско благочестие смятало самоволното отиване в манастир без благословението на духовния старец, безполезно за спасението. Е, щом толкова искаш, иди. – чула тя от стареца и отпътувала направо за Дивеево. Тъй като нямало достатъчно помещения, се настанила в едно малко килерче до една килия до стената на Казанската църква. В мълчание тя тайно упражнявала сърцето си в Иисусовата молитва. Скоро след това св. Серафим й известил, че е време да се сгоди за Небесния Жених и че й е определено да живее в Дивеево. Наставил я да чете акатист, Псалтир, псалми и утринно и вечерно правило, всякога да пребъдва в мълчание. С никого да не говори. Никога да не остава в безделие, да се пази да не я споходи някоя лоша мисъл. Да употребява малко храна, в сряда и петък да яде само веднъж. От сутрин до обяд да казва Господи, Иисусе Христе, помилуй ме грешната! А от обяд до вечерта Пресвета Богородице, спаси нас! Вечер да излиза на двора и да казва 100 Иисусови молити и 100 на Владичицата, като на никого да не говри за това. Никой дори и да не си помисли, че тя се моли. С вечно нерзлъчна молитва да приготвя всичко и Небесният Жених ще дойде и ще й донесе пръстен като на великомъченица Екатерина. След три години да се постриже в монашество, като се подготви добре.

Св. Серафим заповядал пред иконата на Спасителя в храма Рождество Христово постоянно да гори свещ, а пред иконата на Божията Майка в храма Рождество Богородично постоянно да гори кандило, а сестрите денонощно на смени да четат Псалтир и всеки неделен ден преди литургия да пеят Параклис на Божията Майка. И Царицата Небесна никога няма да ги остави. Но ако не изпълняват, ще си навлекат беда.

Св. Серафим искал да постави за игуменка на новата девическа обител високодуховната и образованата Елена Мантурова, но тя с дълбоко смирение отказала. Въпреки всичко св. Серафим пращал девиците да се допитват за всичко и да вземат от нея благословение като от своя игуменка. Най-деликатните и важни послушания, свързани с устройването на Дивеево, той пръчвал все на Елена Мантурова и тя ги изпълнявала безпрекословно с най-голямо старание. След пострижението си тя непрекъснато прекарвала времето си в храма. Четяла по 6 часа Псалтир, най-често нощем. Към края на 1830 или началото на 1831 г. се наложило на св. Серафим да се раздели със своя любим приятел и послушник – брата на Елена, Михаил Мантуров, който трябвало да отиде надалеч като управител на владенията на един генерал. Там той се разболял от малария. Неговото избавление от смърт коствало живота на сестра му Елена. Св. Серафим й дал трудно послушание - да умре за брата си, защото той бил нужен още за обителта. Тя приела послушанието със смирение и чудно спокойствие. Щом се върнала след разговора със св. Серафим, тя заболяла. Три денонощия до смъртта си Елена Мантурова била обкръжена с небесни видения. В деня на смъртта тя казала, че ще имат гости и всичко трябва да е чисто. Тя споделила с духовника едно чудно откровение, което имала – видяла великолепен дворец с много зали, в които се намирали девойки – сестри от обителта – живи и бъдещи. Тя издъхнала спокойно на 28 май 1832 г. на 27-годишна възраст. Св. Серафим утешавал сестрите:Колко сте глупави, радости мои! Защо плачете? Ние трябва да се радваме! Нейната душа хвръкна като гълъбица, възнесе се към Света Троица... Той предсказал, че след време нейните мощи и мощите на Мария Семьоновна ще почиват открито в обителта, тъй като заради послушанието се удостоили с нетление.

Тропар, глас 4

С добродетелите на кротост, смирение и въздържание просияла, явила си се тайнствена началница на Мелничната Девическа община в Дивеево, преподобна майко наша Елено, даже до смърт в съвършено послушание на стареца Серафим си била и си се сподобила да видиш лицето на Господа, изпроси и за нас дръзновение да служим на Него Едничкия за спасението на нашите души.

Кондак, глас 1

В монашество благочестно поживяла и на млади години свършила своя път, с послушание, пост и молитва вечно нерзлъчна за срещата на Жениха подготвила себе си, богомъдра Елено, молим те: избави ни от беди с твоите молитви, приснопаметна.

 

Превод на тропарите и кондаците от руски: Наталия Стоянова


[1] Основана от св. Серафим по волята на Св. Богородица.

 

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта