Menu
K
P

 

ЗА ЙЕРИХОНСКИЯ СЛЕПЕЦ

Протоиерей Алеко Рачев

В дните, когато Иисус ходил по земното лице, мнозина от негови съвременници не само чували, но и виждали действените чудеса, които Той вършил.

Веднъж когато Синът Божий отивал към Йерихон - най-ниско намиращото се под морското равнище населено място в света, съвсем близо до града, край пътя стоял Вартимей. [1] Той бил беден човек, който с просия успявал да си докара сиромашка прехрана.

Действително, начинът му на живот бил белязан от фактор, поради който му се налагало да живее оскъдно. Той, Вартимей, синът Тимеев, бил сляп и това правело живота му тежък. Ден след ден, той разчитал на оскъдното човешко милосърдие и това му причинявало сърдечна мъка.

Докато мислено бил унесен в тъгата си, Вартимей чул шум от много хора, минаващи покрай него. Слепецът се сепнал и попитал „Какво е това?”. По-напред дошлите покрай него, му обадили, че Иисус Назорея минава.

Като чул името на Богочовека, сякаш мълния разтресла душата на нещастния човек. Вартимей бил чувал,… знаел, че Иисус е този, който изцерява всякаква болест и недъг, и че не връща никого празен.

Месията е тук. Умът и сърцето на слепия човек му подсказали, че е дошъл мигът на неговото изцерение и той от дън душа извиквал: ИИСУСЕ СИНЕ ДАВИДОВ, ПОМИЛУЙ МЕ!

Някои от хората около Вартимей му казали да млъкне, но той не им се покорил и продължил дори и още по-силно да вика : СИНЕ ДАВИДОВ, ПОМИЛУЙ МЕ!

Иисус чул виковете на слепеца, спрял се и заповядал да му го доведат. И когато оня се приближил до Него, попитал го: Какво искаш да ти сторя? А тоя просто рекъл: Да прогледам Господи.

Незрящи хора има и днес. Те са навсякъде сред нас. Едни биват съпровождани от зрящи, други от кучета водачи, а някои леко замахват и потропват с бастунче по земята и фасадите на сградите. Съмнявам се някой да им завижда. По-скоро образите на такива хора предизвикват съчувствие към тях, заради нощта в която са принудени да живеят.

Наистина те гледат света различно от нас и вероятно могат да виждат близки и приятели по свой си начин. Те няма как да оценят красотата на природата, но те не са лишени от чувства и душевна светлина, защото човечността не се определя по това, дали реално виждаш или не слънчевото утро.

В нашия живот, ние често обръщаме внимание на очите си. Правим редовно прегледи, благодарим на лекаря и се радваме, че ни е помогнал да се любуваме на света. Но подлъгва ли ни понякога плътското зрение и можем ли чрез него да видим лицата на тъмните ни дела, генериращи облика на вътрешната ни грозота? Отпреди няколко десетилетия, въпреки намаляването на телесното нещастие в живота на човечеството, нахлуха бедността и бездуховността. Тази неослепота нанесе много тежки рани по снагата на човешката същност. Вече изхабени от словесна злоупотреба станаха понятията като другар, милосърдие, почтеност и т.н.

Христос някога изпълнил желанието на слепеца Вартимей, който не позволил на Иисус да го подмине. Днес, страстите все по-изкусно обримчват човечеството. Дозата на греха се увеличава и много хора започват все повече да харесват тъмнината и да се дразнят от малкото останала светлина в този свят …

А колко следват Спасителя, Христос Сам Си знае. Той неспирно минава покрай всеки човек и се спира. Иисус хлопа на вратите, но кой и дали ще го пусне, на това всеки според това, що има у себе си да си отговори. … Свят голям и хора много. Вече не е толкова чудно, че повечето домакини са залостили добре вратите на сърцата си и показват на Христа, че там няма място за Него.  

 


[1] Лук.18:35-43

 

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта