Menu
K
P

 

СВЕТИ ПРЕПОДОБЕН СЕРАФИМ ВИРИЦКИ

Публикувано от   pastir.bg   27.9.2016

 

Свети преподобен Серафим Вирицки (Василий Николаевич Муравьов) е роден на 31 март 1866 г. в Ярославска губерния. Душата му жадувала за монашески живот, но по съвета на един духовен старец от Александро-Невската Лавра в Санкт Петербург, който му предсказал, че по-късно ще приеме и монашество, изпълнил волята Божия, като се подвизавал в света повече от 40 години.

Василий Муравьов избрал за своя спътница в мирския живот благочестивата Олга Ивановна за която през 1890 година се оженил. На Василий и Олга им се родили момчето Николай и момичето Олга, която по промисъл Божий се упокоила още като младенец в Господа. По взаимно съгласие и по благословение на духовния им отец Варнава, Василий и Олга заживели в съпружеството си като брат и сестра. Василий станал много богат и известен търговец в Санкт Петербург (един от петте най-влиятелни в столицата). По време на гражданската война в Русия, Муравьови имат възможности с огромните си капитали да се преселят в Европа, но решават да останат в Отечеството си.

След като дава добро образование и възпитание на сина си, през 1920 г. Василий Николаевич Муравьов постига най-сърдечното си желание и приема монашески постриг в Александро-Невската Лавра, където е наречен с името Варнава. В същия ден, във Възкресенския Новодевичевски манастир на Петроград – неговата вярна съпруга Олга Ивановна Муравьова се постригва в монашество с името Христина (по-късно в схима Серафима).

През 1926 г. отец Варнава приема велика схима, с името Серафим (в чест на св. Серафим Саровски) и по послушание става старец-духовник на Лаврата. Целогодишно нескончаем поток от хора идвали при него за съвет и утеха. Под неговото наставничество духовно израстнали много монаси, духовници и миряни. Преподобният не жалил ради Бога телесни и душевни сили. Това дало отражение на физическото му здравословно състояние и от началото на 30-те години на ХХ в., по настояване на лекарите, и по благословение на митрополит Серафим (Чичагов) преподобният схимонах Серафим се премества във Вирица, където носи своя подвиг на старчеството до края на живота си. Като най-голям недъг на съвремието ни старецът Серафим посочвал греха на осъждането, защото човек има правото да съди само себе си.

Неговата сестра (невеста в мирския живот) Схимонахиня Серафима (Муравьова) подобно на него с любов отдавала живота си и всичките си сили към верния си в Бога брат, и хората. След като послужила по християнски и след като много се потрудила на Божията нива, тя в мир се упокоила в Господа през пролетта на 1945 г. Няколко години по-късно, на 3 април 1949 г. св. преп. Серафим след като изминал послушно промисленото от Бога за него земно и духовно поприще, спокойно се помолил Господу, прекръстил се и предал душата си на Бога.

Преди тялото на светеца да бъде дадено на земята, една майка довела сляпата си дъщеричка до преподобния и ѝ казала „Целуни ръката на дядото”. Момичето сторило както искала майка му и не след дълго прогледнало. Опелото на преподобния чудотворец Серафим било извършено с рядка тържественост и почит, подир което, великият старец бил погребан при Казанския храм до майка схимонахиня Серафима.

Избрано и преведено от руски език: протоиерей Алеко Рачев

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта