Menu
K
P

 

СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Протоиерей Алеко Рачев 1.2.2017

Като потомци на Авраам, на четиридесетия ден от раждането на Христа по плът, Пресвета Богородица заедно с Младенеца Иисус и неговия мним баща Йосиф, отишли в Йерусалимския храм, за да представят и откупят от Бога Приелия плът от Дева според предписаното от тържествуващия по онова време закон Мойсеев.  [1]

Тогава в Йерусалим живеел, на много повече от преклонна възраст, благочестив старец на име Симеон. Той с голямо упование в Бога ожидал явяването на Месия в света. Този праведеник, както говори светото Предание, бил нает за един от 70-те преводачи на старозаветния текст от еврейски на гръцки език, което поръчение  било направено от египетския цар Птоломей ІІ Филаделф.   [2]

Симеон в процеса на превода стигнал до място, където пишело, че Девица ще зачене и ще роди Син[3] Той предположил, че е допусната грешка, решил да замени думата „Девица”, но не му било разрешено. Пред преводача застанал ангел Божий, който засвидетелствал, че написаният текст е точен. И за да не остане никакво недоумение по този въпрос, на този праведен човек му било дадено обещание, че няма да умре, докато не види Божия Син с очите си.

Минавало времето … Праведният старец с чрезмерна надежда чакал вече близо 200 години идването на Този, Който трябвало да изкупи човеците от робството на греха. И ето, настанал денят на дългоочакваната среща. Благодушният старец, по вдъхновение свише, влязъл в Иерусалимския храм и срещнал Този,  [4] Когото носят херувимите и възпяват серафимите. Праведният Симеон разпознал в Младенеца Иисус, Законодателя на цялата вселена и го прегърнал. Престарелият по възраст човек, понесъл  в ръцете си Животодателя и благославяйки Бога от душа рекъл: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля[5]

Така се осъществила тази така дългоочаквана среща между  двата завета.  Среща на стареца Симеон, като носител на възможно най-доброто от стария завет и на родилия се Богомладенец – Жизнеподателя на Вселената, Който подчининявайки се на закона, го изпълнил с живот чрез новозаветните Си норми на Любовта.

Тропар гл.1

Радвай се, благодатна Богородице Дево, поради това, че изгря от тебе Слънцето на правдата – Христос нашият Бог, Който просвещава намиращите се в тъмнина. 
Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

 

Източник:

Жития на Светиите, Синодално издателство, София, 1991 г.


[1]  Изх. 34:19-20

[2]  285-246 г. пр.Хр. (Птолемей II Филаделф 308-246 г. пр. Хр.)

[3]  Ис. 7:14

[4] Това историческо мигновение е установено като празник още в ранните векове на християнството, но още по-тържествено празника „Сретение Господне” начева да се празнува по времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.)

[5] Лук.2:29-32 

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта