Menu
K
P

 

ЗА СВЕТИЯ ПОСТ

Публикувано от pastir.bg 6.3.2017

Пост – общият смисъл на тази дума е бдение, бодърствуване, зорко, напрегнато внимание. Пост, това е все едно будна стража над общочовешкия, служебния и християнския си дълг. И въздържанието от изобилна и блажна храна, към което Св. църква в определени дни, седмици и месеци през годината ни зове, наричаме пост, постене. Това само по себе си говори за особено голямо значение, което св. Църква отдава на това телесно въздържание, на тия доброволно и съзнателно възприети от нас- нейните чеда- хранителни лишения и гладувания. Очевидно постът и в религиозния, в църковния смисъл на думата е равнозначен на най-будна духовна стража, на най-победно и съкрушително оръжие срещу попълзновенията на злото, който на всяка стъпка ни дебне, съблазнява и изкушава.

В гражданския и светски живот не се долавя голяма възродителна сила на поста. Грамадното мнозинство тук гледат на поста като на една традиция, която изпълняват външно, механично, без живо и деятелно участие на духа. Поради това и мнозина мъчно понасят постенето – гледат ден по-скоро да се отърват от него и да се върнат към храни от всяко естество. А все повече стават и тия, които не са почувствали никаква възродителна сила на духа си и се отказват от всякакво въздържание и постене. Затова и доколкото има още християни, които се стараят да изпълняват църковните наредби за поста, в много случаи те биват подигравани, осмивани, дори и осъждани.

Но я да надникнем в живота на праведниците и светиите! Те се отдават с всички духовни и телесни сили на постене и бдение. Те гледат на постническите подвизи като на най-силно оръжие, с което побеждават всяко зло и всеки грях. Затова и не искат да знаят за глад и жажда – те са преизпълнени от желанието да се освободят от робуване на дяволските съблазни и изкушения. За Бога, за Царството Божие те просто съвсем пренебрегват грижите за телесния, за плътския човек. И в подобен духовен устрем, те не само могат да понесат невъзможния за обикновения човек пост, но се чувстват особено бодри, духовно окрилени и радостни през тоя пост. Ето например какво четем из живота на св. Макарий Александрийски: „Макарий се присъединил към една група монаси, топял палмови клончета във вода и нито хляб ял, нито вода пил, докато не минала четиридесятницата и дошъл Великден. Не превил коляно да седне и да легне, нищо не ядял  освен по няколко зелени листа и то от неделя  на неделя, колкото да го видят, че яде”. Необикновен, чуден постнически подвиг, но св. Макарий го понесъл и постигнал целта. Живял повече от сто години, той изпитал най-голямата радост в предана и преизобилно-благодатна обич към страдащите ближни. Житиеписецът му казва: „Макарий е излекувал толкова много, особено душевно-болни, че не могат да се изброят”.

Колкото и жития на светии да прочетем, оставаме под неотразимото впечатление за строго-постническите им подвизи. А това ще рече, става ли дума за все по-чист и благочестив християнски живот, за все по-голямо духовно съвършенство, постенето играе първенстваща роля. И това се разбира от само себе си. Големият молитвеник на Руската Църква, отец Иоан Кронщадски напълно правдиво казва: „Нашето сърце се намира в съседство със стомаха и е в голяма зависимост от него. Ето защо ние трябва да държим стомаха в умереност и да го подчиняваме на ума и сърцето, за да не биват те от него обременявани и замъглявани. Преситеното и постоянно пресищаното черво не прави ли сърцето плътско, дръзко и презрително към Бога, хората и всичко свято, досточестно, вечно?” Правдивостта на тия думи – плод на духовно вникване – е очевидна за всекиго от нас. Общо взето, не можем да имаме чисти и благородни помисли, непокварени и възвишени пожелания, когато ядем и пием до насита и пресита. Тогава именно умът ни е помътен и плътски щения в нас се надигат с властна сила. Почти е изключено постници да паднат в блуд, ярост и какво да било тежко прегрешение. А преяждането и препиването е свързано с грубо плътско себелюбие, което похищава нравствеността и убива вярата в Бога. Хвърлете поглед в скришната стая на постника-християнин и ще видите тихо и спокойно изражение на лицето, вдъхновено желание за добродетелен, свят живот. Престъпете и прага на дома, в който ехтят крясъците на хора, насядали около пищно наредени маси, и вие, сигурно ще се натъкнете на срамни и лоши сцени. Тук не рядко се прекрачват границите на всяко приличие и добро. И краят на шумните празненства и гуляи може да завърши с безчестия, с най-мрачни престъпления дори.

 

Достатъчно е да кажем, че и Сам Спасителят преди да излезе на обществено служение, прекара в пустинята четиридесет дневен строг пост. И сам Той, т. е. Бог в човешка природа, Богочовекът избра поста като най-съкрушително оръжие за борба с плътта. Какъв по-убедителен зов за нас да постим?! При това като се смилява над немощта на телесната природа, Бог чрез св. Си Църква ни приканва не постоянно, а само в определено време към пост. Св. четиридесятница завършва с най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Блажени са, които от сърце и душа искат да се възползват от най-умилителните майчини молитвени позиви и увещания на св. Църква през тези дни.

За нас, живущите в света християни, е мъчен, непостижим подвигът на всепредано и праведно служение  на Бога. Но и всред нас живеят примерни християни, добри воини Христови, които усърдно изпълняват наредбите на св. Църква за поста. Толкова по-големи, при заобикалящите ги съблазни и изкушения, са техните заслуги пред Бога. Защо и всеки от нас да не пости? Извиняваме се с телесни немощи. Казваме: „Искаме да постим, но разклатеното здраве не ни позволява”. То се знае, че макар и постът да е църковна, Божия наредба, щом не е по силите на организма ни, трябва да го отложим или изоставим. Нека знаем,че не толкова човекът-лекар, колкото най-любящият ни Бог Отец, се грижи за пълното наше здраве. Но повечето ни отстъпления от поста не са оправдани. И напълно здрави братя и сестри не искат да знаят за пост. Като че ли добрият и почтен живот, проявен само чрез външна вежливост и внимание към заобикалящите ни, е достатъчно свидетелство за християнско благочестие. За подобни християни, каквито изобщо сме,  трябва да кажем с думите на св. апостол Павел: „На глед имат благочестие, но от силата му са се отрекли”( II Тим. 3,5).  Пътят на разслабения и нечистив живот започва, макар отначало неусетно, но сигурно, от пренебрежението на тъй наречените по-маловажни божии наредби. Започнем ли да казваме, че постът вече е ненужен, е отживелица, не ще бъде далеч и денят, когато ще отречем и необходимостта на свето покаяние, на изповед, на причастие – без които е невъзможно духовното ни възраждане и спасение…

Тия, които постят с вяра и съзнание, че са призвани към най-достойно служение  на Бога, не се плашат от мъчнотии, дори от боледувания. През постно време те се чувстват най-бодри и здрави. Познавах една църковна прислужница, която особено през първата седмица на великия пост постеше най-строго – тримиреше. Същевременно тогава тя извършваше най-тежкото почистване на Божия храм. Може да се каже, че от ранна утрин до късна вечер не подгъваше крак. Това не бе по силите и. Очевидно Божията благодат и сила я подкрепяше. Вижте,  каква чудна издръжливост дава поста, чувстван, обаче, не като мъчно поносимо бреме, а като свободно и вдъхновено прието задължение към Бога и св. Църква.

 

Но колко по-чудна и могъща сила дарява не единичният, а съборният пост на вярващите. При тежки обществени бедствия, при съдбоносни народностни изпитания, постът на голямо мнозинство от вярващи християни може да изпроси явната Божия милост и закрила, може да премахне или да предотврати заплашващи ни големи злини и падения. Тъкмо защото всепобедна е силата на поста, затова и Сам Бог чрез пророка казва: „Обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание. Раздирайте сърцата си, а не дрехите си” (Иоил. 2, 12-13). И ето какъв ще бъде резултатът от тоя пост – казва Господ: „Ще напълнят гумна с жито и ще се препълнят чебри с гроздов сок и дървено масло” (24). „И до насита ще ядете и ще се насищате и славете името на Господа, вашия Бог” (26). Не чувстваме ли тези думи  днес като зов и повеля към самите нас? Очевидно, най-вече в дни на върховни напрежения не трябва да се отдаваме на поквара и разгулен живот, а да прекараме в пост и молитва, за да съкрати Бог изпитните и да ни дари свобода, мир и благоденствие.

Нека не забравяме и думите на св. апостол: „Който яде, да не презира оногова, който не яде; понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя господар стои той или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи” (Римл. 14, 3-4). Всеки от нас е призван да пости, да се моли, да изпълнява всички Божии заповеди и църковни наредби в благочестие, смирение, прощение и чистота. Да не се взираме в порочността или греховността на другите, а неуморно да почистваме всяко черно петно из нашите души. Това е нашият дълг до последното издихание. Не с критика и осъждане на чужди грехове, колкото и основателни даже да сме, а с истинското си постене, моление и благочестие ще вразумим и привлечем към Бога не само лъкатушещите християни, но и отявлени богоборци и вероотстъпници.

В тоя дух и смисъл да усвояваме и осъществяваме поста през настоящата св. четиридесятница. Тогава няма да изпадаме в противоречиви и гибелно-погрешни разбирания, като тия: едни просто да отхвърлят поста като отживелица, а други да свеждат изпълнението му само във въздържание от блажна храна и нищо повече. Нека преживяваме и изпълняваме поста като Божия заповед, която мощно ни помага да изпълним още по-голямата, върховната Божия заповед: „Обичай ближния си като себе си”! Тъй само постът ще бъде приятно и спасително наше задължение: вдъхновено и най-плодоносно ще подпомогне нашето духовно възраждане. И ако всички единодушно го усвоим и осъществим, нека бъдем уверени, че ще получим всемогъщата и вселюбилна Божия закрила и над нашата мила родина България.

 

Свещеник П. А.

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта