Menu
K
P

 

ЗА МИЛОСТИНЯТА 

Свети Йоан Златоуст  

публикувано от    pastir.bg   04.08.2016
Ето звучи тръбата, която трябва да възвести за делата на нашите ръце; ето тълпите, които са се струпали на площада на милосърдието.Свети Йоан Златоуст

Нека излязат на средата боголюбците, щедролюбците и беднолюбците! Призовават се всички, които искат да имат венци.

Тук присъства Бог, като раздавач на награди. Той приема от беднолюбците незначителни парични подаръци, а в замяна подарява им Царството небесно. Поради това, моля ви, никой от вас да не се лишава от такава благодат, никой да не пропусне този велик и съвършен дар заради някаква малка сума, - ни беден, ни богат, ни роб, ни свободен, ни мъдър, ни прост, ни мъж, ни жена, но всички ви умолявам – побързайте да си доставите Царството небесно.

И нека ни един бедняк да не ми говори: аз съм беден. Именно към бедните аз считам за нужно да насоча речта си, понеже те мислят, че тяхното извинение е уважително пред Бога. И, наистина, що говори често бедния? – Аз нямам пари, нямам средства за ежедневната си прехрана, цял ден се трудя и изнурявам себе си, за да мога някак да поддържам своето съществувание; а ти сядаш и отсъждаш да давам трудовете си на хората? Но отговорете ми, считате ли, че тези трудове са изцяло ваши, и ваша собственост ли са вашите телесни сили? Или не вярвате, че ако отделите малко от своите трудове, то с това давате милостиня на Оногова, който ви е подарил пъргавина и сила на труда?

Но вие, разбира се, ще ми възразите: каква полза ще имам аз от това? – Такава, че няма да се наричате бедняци, а ще бъдете заемодавци на Бога. Но как ще стане това нещо с вас? Вярвайте на Писанието, което казва: Който помилва сиромаха, дава в заем на Бога (Прит. XXI, 17); чуйте и що говори Христос…..понеже сте сторили това на едного от по-малките ми братя, на Мене сте го сторили (Мат.XXV, 40).

И тъй, не мислете, че причинявате себе си вреда, когато давате на бедните; вие не ставате по-бедни, а се явявате достойни за похвала и се обезпечавате повече от бедността. Чували сте що говори пророка: Млад бях, и ето остарях, и не видях праведния изоставен, и потомството му да проси хляб (Пс.36, 25)? И още: всеки ден помилва и дава на заем, и потомството му е в благословение (Пс.36, 26). В благословение – защо? Защото оня, който сее в благословение, в благословение събира и жътва. Оня, който се грижи за дрехата ти, ще се погрижи и за душата ти. Наистина, нищо тъй не облича душата, както отгледването на вдовици, сираци и недъгави, защото то не и позволява да се яви гола пред Бога в оня страшен ден; напротив, облечена чрез милостиня в дреха от светлина, тя ще се яви пред Бога в цялата си слава, защото Бог казва чрез пророка: Разделяй хляба си с гладния и въвеждай сиромаси в своя дом; и тогава светлината ти ще грее рано, и здравето ти скоро ще се закрепи, и правдата ти ще дойде пред тебе (Ис. 58 гл., 7-8).

Видяхте ли,каква награда ви носи едно парче хляб? Узнахте ли, каква светлина ви донася милостинята? Желаете ли да знаете, какво велико съкровище придобиваме чрез незначителното подаяние на бедните?

Милостинята е храна за душата. И както хлябът и виното служат за храна и веселие на тялото, така и милостинята с молитвата служат за лекарство и радост на душата. И какъв откуп ще даде човек за своята душа, ако не само милостиня? Ако не знаете това, узнайте това от новозаветната вдовица, която за две лепти припечелва цялото небесно Царство и се удостоява да получи награда за своята бедност, а плодът на нейната милостиня се въздига  до самите небеса. Имаше много богати хора, които влагаха големи суми в съкровищницата, но Бог произнесе Своята присъда: истина, истина ви казвам, че тази вдовица подари повече от всички (Лук. XXI, 3). Аз, казва, приемам не всичко което се пуща в съкровищницата, но изпитвам сърцето на онези, които подаряват. Да, тази вдовица е подарила повече от всички. Защо? Защото онези са дали от онова, което им е излишно, а тя е дала от своя недоимък. Праведен си, Боже, и прав е Твоя съд(Пс. 118,137), затова че Ти изпитваш човешките сърца и не заради големи приноси подаряваш Царство; Ти спираш вниманието си не на онова, което принасяме, а на разположението на приносителите.

Трябва сега да насоча увещателните свои слова и към богатите. И тях апелирам и ги напътствам към милостиня. Бог говори на пророка: Утешавайте, свещеници, моите хора, говорете насърдчително на Иерусалим (Ис. 40, 1-2). И тъй като съм получил такива заповеди, увещавам ви да се обърнете към милостинята. В оня страшен час, да не би някой от вас да каже, аз не съм бил научен от пастиря, не съм знаял, що би могъл да даде човек в замяна на душата си, той не ни е казал, че милостинята може да изкупва грехове, не ни е разяснил даденото му от Тебе Писание, което казва: блажен е, който пригледва сиромаха, защото в скръбния ден Бог ще го избави (Псал. 40. 1).

Често човек слуша думите: каква полза има човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си, и не обръща внимание върху значението на тези думи. Но ако пренебрегваме това изречение във време на благополучие, то ще узнаем силата  му във време на скръб. И наистина, що прави Бог, когато вижда, че някой скъпи своето имущество, отвращава се от милостинята и се решава да понесе всичко, само да не се лиши от своите пари? Във време на бедствия Той го заставлява да познае Божия закон, - а как чуйте!

Търговец попада в ръцете на разбойници; и ето този, който само богатство трупаше и който беше пропит от ненаситна страст на сребролюбие, тутакси хвърля от себе си тази болест и става щедър, започва да прави подаръци, защото вижда ножа, който виси над главата му, и страстта му изчезва. Напада го разбойник, и ето че той, най-сетне се оказва щедър и с молба предлага парите си. Що говори тогава той на разбойника? Вземи всичко, само душата ми остави!

Нека да помним,на разбойника, който иска да вземе всичко,ти даваш и отгоре на всичко го молиш, макар че той ти причинява само вреда; а на Бога, който иска да вземе само една част, ти не даваш, макар че Той в изобилие ти доставя всички блага, и земни и небесни. Но ти се боиш  не толкова от Бога, колкото от разбойника. Плашиш се от големия нож, а огъня на геената, с който те заплашва Бог, презираш.

Недейте, моля ви, да бъдете такива! Вие и не сте такива, защото обичате Христа и знаете всичко, което има да стане с хората. Запазете душите си, преди да отпътувате от тука и познайте оногова, който е казал в Евангелието: Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани (Мат.V, 7).

(със съкращения)

Безсмъртни слова, Кн. 3, печатница „Гладстон”, София 1923 

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта