Menu
K
P

 

СВЕТИ ДИМИТРИЙ БАСАРБОВСКИ

Публикувано от pastir,bg 26.10.2016

Село Басарбово и сега съществува близо до град Русе. Преди повече от 300 години то било малко, но китно. Хората живеели бедно в ниски прихлупени къщи.

Там имало един много добър човек, който имал чиста душа. А знае се, че душата е най-ценното нещо, защото е безсмъртна. Умът на Димитрий бил толкова извисен над земното, че мислите му блестели като росните капки на разцъфнал пол­ски цвят. С топли чувства, той обичал всички хора, не само добрите, но и лошите. Дори лошите обичал повече, защото жалел, че те не съзнават, когато вършат зло. А добрата му воля била непоклатна и във всичко избягвал греха.

Когато човек има чиста душа, бързо се устремява към Бога. Никой не знаел какво става в душата на Димитрий, но забелязвали, че той живее просто, скромно и тихо, но много честно. След като почувствал потребност да живее в пост и молитва като отшелниците,  [1] той напуснал селото. Бил беден и имал само няколко овчици и една малка нива на брега на река Бели Лом. Заселил се там. [2] Сковал кошара за тях с на­вес, посадил лозе и зеленчуци. За себе си направил бедна ко­либа, в която се приютявал, когато задуха откъм Дунав север­ният вятър или завали дъжд или сняг.

Но един ден като изкарвал овцете на паша, те се насо­чили към нивата на съседа му. Затичал се да ги върне, ско­чил от стръмния слог и стъпил, без да иска, в гнездото на току-що излюпени птички. Като видял, че ги е смазал, дожаляло му, заплакал от мъка, но стореното било непоправимо. Самонаказал се и цели три години оставил крака си бос в студ и сняг, за да изплати неволния си грях. Такова милостиво сър­це имал самотният отшелник.

Овцете остарели и той ги подарил на бедни хора. Оста­нало му лозето, което обработвал. Продавал гроздето и си купувал хляб и сол. Друго не му било необходимо. Той водел строг постнически живот и се хранел само със зеленчуци. Сеел си лук, праз, ряпа, от които запазвал и за зимата. Молел се ден и нощ не само за себе си, но и за всички хора, особено за тези, които не съзнават, че земният живот е временен и се отдават на грижи само за тялото.

В колибата му имало една икона на Майката Божия с Богомладенеца. Издялал си дървен кръст и го сложил до нея. Това било целият му иконостас, но пред него от ранни зори запявал молитви. Лятно време се молел на открито особено когато нощите били лунни. Щурците пеели, долитал грач на нощна птица, а той все се молел без отдих. През зимата поста­вял скована вратичка на входа на колибата си и оставал в студовете затворен, но светлата му душа летяла в просторите към Бога.

Минали години. Дошъл земният му край. Един овчар забелязал как той си подготвя гроб на самия бряг на реката. Погребали го с почит. Всички жалели за него. Наричали го земен ангел и небесен човек.

Димитрий бил светец и тялото му не се разложило в зе­мята. След голям порой то се открило на стръмния бряг и всички видели светите му мощи, които издавали приятно бла­гоухание. Сложили ги в ковчег в селската църква. Ставали много чудеса.

Времената били робски. Един турчин решил да ограби църквата. Щом се докоснал до сребърните кандила, краката му се схванали и цяла нощ останал там. Сутринта богомолци го изнесли на ръце. Цял живот турчинът пълзял по улиците на Русе и просел милостиня.

Когато се водела една от руско-турските войни през 1774 г., за да не бъдат поругани мощите на светеца от турците, ге­нерал Петър Салтиков пренесъл ковчега в Румъния. Сега те се намират в Букурещ в църквата „Свети Константин и Еле­на“. Всеки българин, добър християнин, който посети румън­ската столица, отива да се поклони на родния ни светец и спомня чудния му живот.

А животът на св. Димитрий Басарбовски бил най-обикновен на вид. Старецът бил селянин и в отшелническия си живот дори не приел монашество. Никой не подозирал какви духовни цветя той отгледал в душата си.  [3] Те обаче разцъвтели в святост. Неговият скромен и тих духовен подвиг ни показва как с прост и чист живот човек може да достигне най-голяма висота по стълбицата към небето.

 


[1] Басарбовската света обител се намира в долината покрай лъкатушещото речно корито на Русенски Лом. Манастирът води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.) и единственият днес действащ скален манастир в България. Манастирът е прославен от най-известния му обитател и избрания от Бога за вечен игумен свети преподобен Димитър Басарбовски.

[2] Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах.

[3] За високата святост на Димитрия пише още св. Паисий Хилендарски в своята „История славяноболгарская": Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала... Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил … неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово … тук дават на мнозина изцеление.

Паметта на св. Димитър Басарбовски се чества на 27 октомври.

2016 pastir.bg