ЩО  Е  ОХРИД  ЗА  БЪЛГАРСКИЯ  НАРОД

Проф. Иван Снегаров

публикувано от   pastir.bg   на 26.07.2016

Град Охрид е велика българска светиня. Целият български народ е устремен молитвено към него, тъй както католишкият свят – към Рим. Там лежат повече от хиляда години мощите на българските първоучители и апостоли св. Климент Охридски и св. Наум Охридски. Всеки българин копнее да са поклони пред техните чудодейни гробове. Охрид е Богоозарен български град. Там Христос осветил и оживотворил българската народност. В Охрид са апостолските основи на българската православна църква. Охрид е извор на Божие благословение за цялата българска земя. И бележитият руски професор Голубински е определил това високо религиозно значение на този град със сполучливото сравнение, че каквото е Киев за русите, това е Охрид за българите. Град Охрид е вековно знаме на българската духовна мощ, вековна крепост на българската култура. По-стар от Велики Преслав и Търново, той е първото най-живоносно огнище на българската просвета. Там св. Климент Охридски открил първото българско училище, от което са излезли 3500 нови просветители и разнесли тогавашната наука из цяла България.

Българската литература започнала да цъфти в Охрид. Св. Климент бил първият български писател. Охридската книжовна школа е дала основите за развоя на българската книжнина. От тази школа се развила другата старобългарска школа – Преславската, която, обаче е траяла малко време. Охридската школа действала и след падането на България под византийско иго. Ако България е станала разсадник на славянската култура, това тя дължала главно на светилниците, що светели от Охрид.

Поради високото си духовно-културно достойнство, град Охрид е станал столица на великия български цар Самуил, а също така седалище на българския патриарх. Изобщо, сърцето на Западното българско царство е бил Охрид.

Оттам се вдъхновявал цар Самуил, за да води непрекъсната гигантска борба за обединение на България и за разширението и по целия Балкански полуостров. Охрид бил двигателен център  на целия български народ. Затова завоевателят на България Василий Българоубиец, след като унищожил политическата независимост на българския народ, е определил град Охрид за общобългарски духовнонационален център, за столица на независимия български църковен началник, наречен архиепископ на България. Около 800 години (1018 – 1767) автокефалната Охридска архиепископия, наричана в турско време и патриаршия, била върховно църковно-управително учреждение на голяма част от българския народ. Нейните епископи-патриарси, независимо от своята народност се считали пастиреначалници на българите. Също и другите поместни църкви признавали Охридската архиепископия за българска църква.

През време на фанариотското иго, споменът за Охридсксата патриаршия поддържал народния дух в Македония, която не закъсняла да стане люлка на българското възраждане. Гръцкият натиск бил твърде тежък над Охрид, но и той скоро възстанал против гръцките владици и още от 1860 г. се наредили на първите линии в общата църковна борба. От св. Климентовия град българските църковни дейци в Цариград добивали силно вдъхновение. В неговото славно минало те намерили твърда основа за своята борба. Идеята за възстановяване на Охридската патриаршия им станало здраво оръжие срещу софизмите на Фенер. Преди 100 години българите са имали патриаршия в Охрид.

Тя била унищожена в 1767 г. от турския султан по интриги на Цариградската патриаршия. Това посегателство било несправедлив и незаконен акт, който пак турският султан трябвало да поправи, сир, да възстанови унищожената Охридска патриаршия. Така логично доказвали българските църковни водители, начело с учения Гавриил Кръстевич, правото на българския народ да се отдели от гърците и да има своя независима църква. Колкото повече се разгорещявала църковната борба, толкова по-високо се издигало това свещено охридско знаме и с неговата тайнствена сила, победата била спечелена. Султан Абдул Азис, съзнал, че в 1767 г. неговият предшественик Мустафа III е извършил грешка. Той се решил да я поправи. С ферман от 22 февруари 1870 г. възстанови Българската църква. След две години позволил да се произведе народно допитване в Охридската  и другите български епархии, подведомствени на бившата Охридска патриаршия. Почти цялото православно население на Охридско-преспанската епархия е заявило пред турската власт, че признава Българската екзархия. В 1874 год. вече е седял български митрополит на св. Климентовия престол. Неизказана била радостта на българското население в Солун, Битоля и др. македонски градове, през които минавал охридския митрополит Натанаил на път за престолния си град. Паството му ликувало, уверено, че гръцкото иго е завинаги унищожено.

След Берлинския конгрес Българската екзархия трябвало да се бори за възстановяване на своето ведомство в Македония и Охридско. Екзарх Йосиф най-напред почнал да действа за български митрополит в Охрид и Скопие. Правото на тези чисто български градове било безспорно и в 1890 г. султан Абдул Хамид издал берати за охридски митрополит Синесий и скопския Теодосий. С тая придобивка  Българската екзархия се утвърдила на две гранитни крепости, откъдето постепенно разширила своето ведомство в цяла Македония.

Охрид стана несъкрушима твърдина  на българщината и през революционната епоха.

Той прояви голяма борческа мощ в Илинденското въстание 1903г. Почти всички села в Охридска околия бяха опожарени от турците, но охридското население не падна духом и запази вярата си в по-добри дни. Революционната борба продължи. Сръбската пропаганда не можа да свие гнездо в Охрид. Затова в 1912 г. и сръбските държавници официално признаха Охрид за безспорно български град.

Сп.  Християнка Год. XI, Кн. 5, май, 1941г. 

P.S.   pastir.bg

През първата световна война Охрид влиза в границите на Българското царство и се управлява от ВМРО. След войната градът попада в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци.

През Втората световна война Охрид е отново в границите на България. След края на Втората световна война старата част на Охрид е обявена за национално културен паметник в Югославия. На 17 и 18 юли 1967 г. в църквата ,,Света София” е провъзгласена непризнатата Македонска автокефална църква. Нейното седалище е в македонската столица Скопие. От този момент Охрид е седалище на Дебърско-кичевската епархия.

През 1980 г. Охрид е включен от ЮНЕСКО към световното културно наследство.

През 2000 г. българи, живеещи в Република Македония, основават в Охрид Сдружение Радко. През 2001 г. то е забранено от апелативния съд на Република Македония. През 2009 г. Европейският съд по правата на човека се произнася в полза на сдружението, което след това се основава отново в Охрид. През август 2009 г. то отново е забранено от македонската държава.