Menu
K
P

 

МАНАСТИРЪТ НА СВЕТИЯ КРЪСТ

Публикувано от   pastir.bg   14.9.2016

Манастирът на Светия Кръст в Долината на Кръста е най-красивият и древен манастир на Йерусалимската Патриаршия.

Християнското предание от 13 в. го свързва  с мястото, където Лот посадил дърво, от което после направили Кръста за Христос. Има предание, че Константин Велики е основал манастира и го подарил на грузинския цар и оттогава е грузински. Съгласно друго по-късно от 13 в. предание, този манастир бил основан от имп. Ираклий, който донесъл със себе си Кръста след своето победно завръщане от Персия през 628 г. Според археологически данни, обаче, основаването на манaстира е станало по-рано – под мозаечния под през 90-те г. на 20 в. били намерени части от по-древен мозечен под от 6 в. Най-големият разцвет на манастира започнал в 11 в. , когато бил възстановен и заселен с грузински монаси. Оттогава чак до 18 в., когато манастирът преминал под юрисдикцията на Иерусалимската Патриаршия, той принадлежал на Грузинското монашеско братство на Иерусалим. Грузинските царе се грижели и поддържали манастира с богати дарове дотолкова, че в тежкото време на мамелюкското завладяване на Иеруслаим, манастирът и Грузинското братство се превърнали в най-силната християнска община на Светата Земя. Влиянието на грузинските монаси на този иерусалимски манастир било толкова голямо, че те получили правото да покровителстват Светите места на поклонничество като представители на Православното духовенство.

По това време в манастира живеели повече от сто монаси, сред които имало много учени, художници и прекрасни иконописци. В началото на 13 в. тук пристигнал и най-големият грузински поет Шота Руставели, който е ктитор. Той починал в Иерусалим и бил погребан под манастирската църква. По стените на централната църквата има стари надписи на грузински език и изображение на Ш. Руставели. През 1946 г.е организирано голямо честване на поета.

През 14 в. църквата се украсила с прекрасни фрески, много от които се запазили и до днес, съпроводени от грузински надписи. Стенописите са много красиви, от Палеологовата школа.  Има и от 16 – 18 в. от поствизантийския период. Има изрисувани и два дейсиса – отляво и отдясно

От 16 в. започва упадъкът на Грузинското братство поради огромни дългове. Иерусалимската Патриаршия взела покровителството над грузинската община и нейните манастири. Тъй като тя изплатила почти всички дългове на грузинските монаси, Манастирът на Светия Кръст заедно с неговите духовни и художествени ценности се върнал отново във владението на Иерусалимската Патриаршия  [i]

Сто и петдесет години по-късно, през 1857 г. патриарх Кирил II Йерусалимски  [ii] възстановил зданието на манастира и го преобразувал в знаменитата Богословска школа на Светия Кръст, просъществувала без прекъсване до 1905 г.

ДЪРВОТО НА СВЕТИЯ КРЪСТ

Преданието за Светия Кръст е следното: Когато Господ отишъл на гости на Авраам във вид на Трима  Ангели, Те му оставили три дървени тояги: от бор, кедър и кипарис.

После продължили пътя Си при Лот в Содом и Гомора, да го предупредят да се спаси. Жена му, обаче се обърнала назад, когато бягали и се превърнала в солен стълб. А Лот не се обърнал и се спасил с двете си дъщери. Двете дъщери, които мислели, че светът се е свършил, решили да имат деца от баща си, опили го и извършили голям грях. И двете заченали от него. Лот като осъзнал случилото се, се разкаял и отишъл при Авраам. Той му дал трите тояги да ги забие в земята и му казал да ги полива докато пораснат. 33 години Лот се каел и ги поливал и жезлите прораснали. Това било знак, че Бог му е простил. И тъй като трите тояги били забити една до друга, те, растейки, се сраснтали в едно тройно дърво – кедър, кипарис и бор. Това дърво било символ, че Бог е простил на Лот. Когато дошло време за стоителството на Соломоновия храм, строителите си харесали голямото хубаво дърво и го отсекли. Но всеки път когато режели греда, за да я сложат някъде, тя  все не пасвала. Мерят дървото, но се оказва, че е по-късо, променяло си дължината. Строителите си казали: Сигурно е прокълнато това дърво, да го хвърлим. Когато дошло време да разпнат Христос, взели решение: Понеже е прокълнат да Го разпнем на прокълнатото дърво.  Това е дърво на прошка и покаяние – на чутото покаяние. Искали да направят лошо, а излязло точно обратното. Това напомня притчата заКамъка, който отхвърлиха зидарите...Христос е отхвърлен и убит, а всъщност чрез смъртта Си спасява човечеството.

Мястото, където е растяло дървото, се намира зад светия олтар, може да се обиколи и да се види дупката.

***

Превод от руски и допълнение: Наталия Стоянова


[i] През 17 в. и българските храмове по Светите Земи стават гръцки – бел. прев.

[ii] 1872 г. Цариградската Патриаршия прави събор, на който осъждат Българската православна църква, като я обявяват за схизматична. Поканват и Йерусалимския и Антиохийския Патриарси. Другите патриарси са съгласни с решението, но Кирил II Йерусалимски не е съгласен и не подписва схизмата. Патриарх Кирил напуска събора. Бил е низвергнат. След години отново е реабилитиран - бел. прев.

Снимки към статията:

 

1. Стенопис от манастира на Светия Кръст

 

2. Изображение на Авраам и Лот който полива трите тояги

 

3. Мястото, където е растяло дървото

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта