Menu
K
P

 

ЗАУПОКОЙНИ МОЛИТВИ НА ПАМЕТНИ МЕСТА ПО ПОВОД 139 ГОДИНИ ОТ БОЕВЕТЕ КРАЙ ЕЛЕНА

Веска Николова

Публикувано от pastir.bg 5.12.2016

Датата 05.12. е паметна за възрожденска Елена. Тази година се навършват 139 години от боевете край с. Марян и град Елена в руско-турската освободителна война. Тези сражения са от изключителна важност не само за града, но са ключови и за боевете край Плевен и целия изход от войната.

Армията на Сюлейман паша има за задача идвайки от изток, да разбие руските войски край Елена, да участва в боевете в Търново и да удари в гръб нашите освободители  край Плевен. Така руснаците да попаднат в плен и града да бъде в турски ръце. Нечуван героизъм се проявява в боевете край с. Марян и западно от град Елена в първите дни на декември 1877 г. С пет пъти по-малобройна армия, с пъти по-малко оръдия българи и руснаци е трябвало да задържат ордите на Сюлейман, да не допуснат да стигнат до Търново , а от там и до Плевен. Първите боева са край с. Марян.

Местността е много трудна, скалите отвесни и в едно от сраженията руската конница препускайки се хвърля от тези скали в дерето. На това място днес се издига паметник, голям кръст и малък параклис. Всяка година признателни потомци, ученици, хора от селото и град Елена се събират за да отдадат нужната почит и признателност на своите освободители. Винаги се отслужва и Заупокойна молитва. За боевете край с. Марян , генерал-майор Павел Домбровский пише „Да назовем отличилите се в този бой е равносилно да назовем всички. Всички изпълниха своя дълг, всички бяха готови да умрат, сражаваха се и умираха както подобава на храбър руски войник.“

На хълма, от другата страна на селото се водят следващите ожесточени сражения, където също е издигнат паметник. Макар и в гората , всяка година и там се поднасят цветя, отдава се заслужената почит към падналите за нашата свобода и руски войници и български опълченци. Най-ожесточени са боевете край град Елена. Командващият боевете иска помощ, такава не идва и единствено героизма успява да задържи турските пълчища да не стигнат до Търново, а от там и Плевен. Елена е напълно опожарена, възрастни, деца бягат към Балкана. Кореспондентът на вестник „Таймс“, който е бил изпратен да отбележи успеха на турската армия е бил принуден да пише за проявения героизъм на опълченците и жестокостите на турците. Той е изумен от  жените, които също са взели участие като са проправяли път за оръдията,  нещо, което той вижда за първи път и отбелязва в своите записки. Дългогодишна традиция е на този ден с литийно шествие признателни еленчани да посещават мястото на боевете, където сега се издига паметник.

От няколко години учениците правят крос, символ на бягането през онези мрачни времена. На този паметник също се прави Заупокойна молитва, присъстват представители на руската федерация, депутати, много гости. Поднасят се цветя както от гостите, така и от много граждани. Като ученичка съм вземала участие в тези мероприятия, но тази година си зададох и няколко важни въпроса, които желая да споделя с читателите на сайта. В тази трудна международна обстановка, ако се наложи да се защитават границите на България, има ли ги тези храбри български мъже, готови да отдадат живота си за Родината? А защо допуснахме толкова много млади хора да заминат от България, някои вече имат двойно гражданство – ще се върнат ли ако се наложи? А дали пък това не беше добре замислен план, който се осъществи и с участието на българи? Въпроси, въпроси, въпроси , на които аз не мога да намеря отговор.   Ти, приятелю, който четеш тези редове – можеш ли? Не за да правим панахиди и молебени, а за да я има просперираща България, с щастлив народ.  

                        

снимка №1 Паметника в гр. Елена

снимка №2 Заупокойна молитва пред паметника с. Марян 

снимка №3 литийно шествие от центъра на града до паметника

снимка №4 Поднасяне цветя пред Паметника с. Марян 

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта