КАКВО ПРАВИ БОГ?

Живял някога горделив цар. Веднъж в изблик на безумие и гордост решил да се подиграе с Бога и да унижи своите поданици. Затова свикал свещениците и мъдреците на своята страна и им заповядал в продължение на три дни да разучат и му отговорят на въпроса: „Какво прави Бог?” Не сторят ли това ще отговарят със живота си.

Настъпил голям смут. Налегнала тежка скръб върху цялото царство. Защото свещениците, бидейки смирени служители на Бога, не могли да проникнат в неговите тайни. А мъдростта на мъдреците не могла да достигне до Божия трон. Времето течало бавно и мъчително, без да донесе спасителния отговор на заплашваните със смърт. Фаталният ден настъпил. Една черна и натъжена върволица от хора се отправила към двореца. Свещениците и мъдреците чакали безмълвни царската присъда. Най-после се появил царят. С надменен и повишен тон поискал отговора. Всички мълчали. Тогава царят с тържествен глас започнал сам себе си да хвали, присмивайки се на свещениците и мъдреците, че били служители на глупостта. В този момент в залата влязъл един овчар. Той слязъл от високите планини, където живял целия си живот, далеч от хорската суета. Изправил се пред царя и казал:

-Царю, дойдох да отговоря на твоя въпрос!

Царят кипнал от гняв: „Как се е осмелил този прост човек да смущава моето тържество над първенците и народа ми, па дори и над Бога?” Той бил готов да го изгони, но любопитството му надделяло. Заповядал му да даде своя отговор.

Тогава овчарят помолил царя да съблече царската си багреница и всичките си царски знаци и да облече неговите овчарски дрехи. Царят сторил това.

Овчарят облякъл царските одеяния, Седнал на трона и сочейки към царя, който седял в неговото подножие, строго казал:

-Бог, горделивите смирява, а на смирените дава благодат.

Царят бил поразен от отговора на овчаря. Той разбрал по един много осезателен начин с какво се занимава Бог. Това го вразумило. Отпуснал свещениците и мъдреците с мир, а овчаря задържал при себе си за съветник.