Menu
K
P

 

ХРАМОВ ПРАЗНИК НА ЦЪРКВАТА „СВЕТИ НИКОЛА" В ГРАД ЕЛЕНА

Веска Николова

Публикувано от pastir.bg 7.12.2016

На 06.12. когато Светата православна църква почита светеца Свети Николай Мерликийски Чудотворец, най-старата църква в град Елена има храмов празник. Според стари преписки тя е съществувала още през 1518 г. В онези времена е била хранилище на стари книги писани на пергамент. Пак според преписки е имало специален човек, който се е грижел за съхраняването на тези книги. Всичко това говори, как църквите в онези тежки за България години са били средище на култура и книжовност. През 1800 г. град Елена е нападната от кърджалии, църквата опожарена, а с това и книгите. Четири години по-късно родолюбиви заможни еленчани събират пари, бедните помагат с труд и църквата е възстановена тайно само за 40 денонощия без разрешение на турските власти . Измазват я отвън с вар и прах от въглища, и така заблуждават турските власти, като я представят за стар беглишки харман. Затова храмът е нисък, отвън много прост и обикновен почти незабелижим , за да не предизвикват турските поробители и в следващите години.Отвътре обаче е богато украсена със стенописи според канона. Те са дело на местни зографи. Изписани са много светии като Свети Климент Охридски, Методи Моравски и други, които са запазени и до днес с голяма културна стойност. Обявени са за паметници на културата от национално значение и за това църквата е музей, в нея не се извършват бослужения, но винаги се прави курбан в двора и празника се почита. Светата Литургия е в близката църква, така че празникът е в пълнота. Този път не искам да пиша за това как той е протекъл, а за нещо което много ме вълнува в тези дни – за голямата вяра на нашите предци. През време на турското робство в града са издигнати три храма , не напразно Елена е наричана малкия Витлеем. А колко много храмове са издигнати в близките села, които са само на 3, 4 километра от града. Източно от града е село Разпоповци, само на един километър, но има храм също „Свети Никола“. В него са се черкували хората от близките махали –Босевци, Черешов дял и други. Западно от града , в село Яковци е църквата „Света Троица“ и е обслужвала Вълчовци, Витевци . Северно от Елена е село Блъсковци. Там в църквата „Свети Димитър“ са се черкували от Николовци, Дърлевци, Търкашени, а на юг в село Велковци са ходели хората от Пърчовци, Шайтани. Колко силна е била вярата в онези трудни времена, каква потребност са имали хората от Божия дом, та са ходели по два, три километра пеш , през гората, по отъпканите пътеки, в снега, но построените с техния труд църкви са се пълнели с хора. Сега някои от махалите даже и не съществуват, църквите запустели. А в големите градове, в сегашно време толкова трудно се строят нови църкви, посещението е слабо. Тук е мястото и да отбележа, че преди да се построят църквите в Елена е имало пет Черковища – място където е имало кръст, и хората са се събирали на молитва. Обикновено това са били по-високи места в града, специално направени ,  обградени само за тази цел. Ако се прекара една мислена линия между тях се образува един кръст над града, а средното Черковище, близо до центъра на града е като забита свещ между тях.  Голяма, много голяма е била вярата на нашите предци, от която днес трябва да се поучим. За 500 години робство вяра запазихме, народа - измъчван, но българска земя ненапуснал. За 27 години  децата си прогонихме, вярата се мъчат да ни отнемат. Дано всеки, който чете тези редове се замисли, че и тогава живота е бил труден, години на робство, но хората не са се отделили от вярата. Какво и как да направим днес , защото по думите на митрополит Климент Търновски …Има ли православие, има и български народ…   

 

снимка Милка Кралева

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта