Menu
K
P

 

НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ

протоиерей Алеко Рачев   02.07.2016 

Бог, като Творец на всичко видимо и неосезаемо за нашия свят, знае за теглилата и мъките, съпътстващи живота на човек, с които той съжителства като отплата за отдалечаването си от Господа и като тежка дан на греха.

Безграничен в любовта и милосърдието си към хората, Бог слезе при отдалечилото се от Него човечество, за да го изкупи от греха и смъртта и да го примири със Себе си.

В Евангелското слово е записано, как Иисус наченал Своята проповед за приближаващото се Царство Небесно и как призовавал хората към покаяние. Но за да остане проповядваната истина незабравена вечно, Той избрал свидетели, които проповядвали чудесата Му и славното Му Възкресение по целия свят като просветили всички народи. Христос вървял и по суша, и по море, събрал ученици и апостоли като им дал божествен път, не просто като някакъв учител, а като Син Божий, за да могат успешно и с непоклатима увереност да проповядват чудесата, които Той сторѝ на земята.

Историята за това как Иисус призовал учениците си за благата вест, описана в Евангелския текст, за това огромно по своята роля и значение събитие, е кратка, но е пълна с божествена премъдрост. Поканените от Иисуса за това дело не били знатни хора, които в замяна щели да получат земна власт и материални облаги. Те не били дори и от силните на деня, с чиято помощ учението Христово лесно би се разпространило и което би поставило Иисуса за земен цар, какъвто всъщност иудеите очаквали. Спасителят избрал хора из обикновената обществена прослойка, и така чрез тях, с благодатта на Пресветия Дух, посял семето на Словото Божие по цялата вселена. Това семе, паднало и в душите на нашите прадеди. То покълнало, израснало, и дало плод стократен.    

Във втората неделя след празника Петдесетница, повече от шест десетилетия, Православната църква в България чества паметта на многобройните си родни български светии, които с жертвената си любов към Христа запазиха православната си християнска вяра и историческата си принадлежност към българския род.

Такива са светите равноапостолни братя Методий и Кирил, богомъдро създадали славянската писменост, давайки възможност на народа ни да пише, чете и слави Бога на свой роден език, такъв е св. цар Борис – покръстителя на българския народ, който проправи път в родната ни държава за благодатта на Светия Дух Божий.

Господ дари България с Охридските чудотворци преподобния Наум и първия епископ на роден български език свети Климент, които отвориха училища, където обучиха ученици на Божия закон, с книжнина на родно Азбуки. Като крепост на вярата, преподобните отшелници светите Иоаким Осоговски, Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Иоан Рилски, Димитър Басарбовски и Параскева – Петка Епиватска, чрез дивния си молитвен подвиг озариха нашата земя и пределите извън нея.

Светите божии люде Иларион Мъгленски, Теодосий Търновски и много други, с перо и слово, браниха чистотата на вярата на народната душа от посегателството на лъжепастири и еретици. Средновековният светец и ангелогласен певец и композитор Иоан Кукузел прекарал монашеството си в подвизи на съзерцание, молитва и пост написа едни от удивителните песнопения възхвалящи Бога.

Божието домостроителство постави за иерарх и духовен водач на България св. Патриарх Евтимий, който положи душата си за своите пасоми – мили чеда български, паднали под турско робство, а свети Пимен Софийски, който сам бил жилище на Светия Дух, благовестил Словото Божие в поробената ни България и станал възстановител на манастири и църкви.

Години, десетилетия, цели столетия освирепели мохамедани, чрез зверски мъчения изпитваха твърдостта на българите и вярата им в Спасителя. Ала Господ уякчаваше сърцата на многоценните ни изповедници мъже, жени, деца, мъчени, зверски пребивани и избивани в мрака на страшните векове на турско робство. А те, многобройните мъченици, светите жертви на майка България, опазиха вярата Христова на народа ни чиста и свята.

Да, в деня на Българските светци, във всички Божии храмове на родината ни и в тези извън нейните предели, където се служи и проповядва на роден български език, молитвено присъстват нашите мили родни светии, завършили достойно подвига на земния си живот. Сред нас стоят Света великомъченица Неделя, тримата Софийски мъченици Георги Нови, Георги най-нови и Николай, Света Злата Мъгленска, Габровските Дамаскин, Лазар и Онуфрий, Варненският Прокопий, Шуменският Райко, Омурташкият Йоан, Светите Баташки новомъченици и хиляди, хиляди светители, мъченици, преподобни и праведници молещи се непрестанно за доброто и на днес разединената ни България. 

Иисус Христос, като повикал някога апостолите Си, им казал: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:29). Днес трудно може да се определи как приемат хората този покой и Словото Божие склоняващо сърцата им към Него. Страстта на свободната материализирана воля е намерила способ водещ човека при Бога телом, но с ум и мисли насочени към света, далече от Страшния Божи съд, Небесното царство и вечната мъка за грешниците.  

Българските свети мъже и жени са помнели, че сме като наемници на тази земя, изпращащи припечелените си добри дела на небето, та когато дойде смъртният час, радостно в покой и мир да станем съжители на Небесното царство, ведно с всички светии.

Тропар на Всички български светии:

Честният ваш събор почитайки и празнувайки вашата свята памет, о светии от българите просияли, молим Ви прилежно: молете Господа за всички и премного за нас, вашите родственици, да запази земята българска от всякакви беди, народа ни в православната вяра навеки да утвърди, та като поживеем в мир и житие благочестно, ведно с вас вечното Отечество да получим в блаженото Царство на Христа Бога.

***

 

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта