Menu
K
P

 

СМИРЕНИЕ - 1 част

Проф. д-р Иван Г. Панчовски

публикувано от  pastir.bg   02.07.2016 г.

Смирението е чисто християнска добродетел. То не се среща като добродетел нито в езическите религии, нито във философската етика пр. Р. Хр. Старогръцката дума  tapeinophrosyne, с която се обозначава християнското смирение, не е позната на античната класика. В древногръцкия свят се употребявала само думата tapeinos – смирен, но почти в изключително в нравствено отрицателен смисъл: пълзящ, нисък, долен. В древния Рим латинската дума humilitas – смирение имала напълно отрицателен характер. Прилагателното име humilis бил всеки човек както по обществено, положение така и по дух. Humilis бил всеки човек, който имал ниско произхождение или притежавал робска, сервилна, подла психика.

Само в древноиндийския свят под влияние на будизма смирението се ценяло сравнително по–високо и се култивирало в средите на отшелниците. Будийското смирение, като произтича от презрение към живота и води към умъртвяване всяко желание и воля към живот, е коренно различно от християнското. В противоположност на будийското, което носи отрицателен характер, враждебно е на живота, отрича човешкото достойнство и самоуважението, християнското смирение е положителна нравствена проява: то утвърждава живота и личността на човека, зачита достойнството му, издига самоуважението му и го насочва най–висшата цел на съвършенството – Бога.

Смирението като християнска добродетел kath exohen, както я нарича философа Макс Шелер, може да бъде разбрано и оценено чрез вникване в специфичното му съдържание. Блаж. Августин много вярно отбелязва, че смирението на сърцето не се среща в никакви извънхристиянски книги: нито в епикурейските, нито в стоическите, нито в платоновските. Навсякъде….  Има превъзходни правила и учения, обаче това смирение липсва: то е дошло от Иисуса Христа.

Още в Стария Завет се изтъква смирението като добродетел. Псалмопевецът се моли: Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш (Псал. 50:19). Прем. Соломон посочва, че мъдростта е със смирение (Притч. 11:12); поради това Бог щедро ги облива с даровете на благодатта Си (Притч. 3:34). Прем. Иисус, син Сирахов, поучава на скромност и смирение: който върши работите си с кротост, ще бъде обичан от богоугодния човек; тайните се откриват на смирени; Бог се прославя от смирените (Сир. 3; 17 -20). Според пророк Исаия, Бог от висотата на Своето величие удостоява с внимание смирения и съкрушен духом (Ис. 66:2). Високият и Превъзходният живее както в небесната височина и в светилището, така и със съкрушените и смирените духом (Ис. 57,15). Чрез устата на пророк Михей се казва на човека какво е добро: да работи справедливо, да обича милосърдни дела и смирено да ходи пред Бога (Мих. 6:8).

Обаче като съвършена добродетел смирението се разкри напълно в Новия Завет и се осъществява в християнския свят. Иисус Христос с божественото Си учение и пример открива истинското съдържание и показва нравственото величие на смирението като добродетел. Само смирените по сърце са способни да отворят душите си за възвишеното евангелско учение, да следват Спасителя в живота си и да приемат изкупителната и спасителната Му благодат. Духът Господен, Който е върху Иисуса Христа, между другото Го пратил да лекува ония, които имат сърца съкрушени (Лук. 4:18). В притчата за митаря и фарисея, митарят си отива оправдан – не заради живота и поведението си, а заради смирението и разкаянието си. Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лук. 18:14). Когато учениците запитали Иисуса Христа кой е по–голям в царството небесно, той повикал едно дете, изправил го посред тях и рекъл: Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18:3-4). При последното влизане на Спасителя в Иерусалим двамата Заведееви синове поискали да бъдат единият от дясно, а другият от ляво в царството Му. Тогава Иисус Христос повикал всичките Си апостоли и им казал: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде роб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина (Мат. 20:26-28).

Спасителят не само приканвал: Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат.11:29), но и с целия Си живот учил на смирение, защото той бил непрекъснат низ от дела и подвизи на божествено смирение. Като второ лице на Св. Троица Той, бидейки в образ Божи…. Смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, то смърт кръстна (Филип. 2; 6-8). На тайната вечеря Иисус Христос умил нозете на учениците Си и с това им дал пример как да постъпват. Вие Ме наричате учител и Господ – рекъл Той, - и добре правите, понеже съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, както Аз ви направих (Иоан 13:13-15). При никой друг случай Спасителят не е казал изрично, че дава на учениците Си пример как да постъпват. Само когато проявил смирение пред тях. Той им казал, че им дава пример да правят и те същото. Това показва, че Иисус Христос цени извънредно високо смирението и иска то непременно да бъде усвоено и проявявано от последовниците Му.

Чрез благовестието на Христовото учение и чрез светия си живот апостолите непрекъснато учили и давали пример на смирение. Ап. Яков приканва вярващите да се смирят пред Господа и Той ще ги въздигне (Иак. 4:10;срв. 4:6). Ап. Петър изисква от вярващите да се смирят пред крепката ръка на Бога и да се облекат в смирение, за да ги въздигне Той, когато дойде време (1 Петр. 5:5-6). Според него драгоценна пред Бога е нетленната красота на кроткия и тих дух (1 Петр. 3:4). Ап. Павел поучява християните да се носят смирено (Римл. 12:16), да не се превъзнасят един над друг, а от смиреномъдрие да смятат един другиго за по–голям  от себе си (Филип. 2:3).

(следва)

 

Из Годишник на Духовна Академия „Св. Климент Охридски”, София, т. XXI (XLVII), 6, 1971/72Християнска любов към себе си

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта