Menu
K
P

 

СВЕТИ КИПРИАН КИЕВСКИ И МОСКОВСКИ

Публикувано от   pastir.bg   15.09.2016

Ако чужденец влезел в българската столица Търновград, в първия момент оставал удивен от величествения „Ца­ревец“, от красивата „Трапезица“ и от стройните му църкви със сребреещи кръстове в небесната синева. Ако пък тръгнел по стръмните му улици, не можел да се раздели с изящните произведения на занаятчиите от мед, кожа и злато. Но ако имал будни духовни очи, той разбирал какво книжовно богат­ство има там. А през XIV в. то било в пълен разцвет. Тър­новската книжовна школа се прославила и извън България с високообразовани духовници, които творели от букви, невми и образи неповторими духовни ценности.

Млади черноризци не оставяли пачето перо по цели нощи. Такъв бил Киприан. Близък сродник на Патриарх Ев­тимий, той произхождал от видния род Цамблаковци. Като приел монашество в Килифаревския манастир, той се отдал на висок духовен и книжовен подвиг.

- Отивам на Атон и желая да ме придружаваш - казал му Евтимий.

-Това е най-съкровената ми мечта - отговорил Киприан и потеглили.

На Света Гора той усилил духовния подвиг. Достигнал върхове в молитвата. С бистър ум, чист нрав и висока обра­зованост, обърнал вниманието на Цариградския патриарх, който го назначил за свой помощник. Грижата за църквите обаче го принудила да се лиши от него.

- Руската църква се нуждае от духовник, който ще съу­мее да я обедини. За такъв по твърдост и умение намирам тебе - му казал патриархът.

- Длъжен съм да се подчиня в името на духовното добро - отговорил той.

Назначили го за Киевски митрополит. Работел неумор­но, но често мисълта му го отнасяла в родината, където било неспокойно. Турски орди нахлували и вещаели големи изпи­тания. Веднъж на път за Цариград посетил родния си град, след като 16 години не го бил виждал. Посрещнали го с по­чит. Дълбоко се развълнувал, но с проникновения си ум и духовна предвидливост разбрал, че славната българска столица изживява тежки дни. Това го правело много тъжен.

Преди да потегли, той посетил любимия Килифаревски манастир и прекарал една незабравима нощ в молитва и раз­мисъл. Изпитал мъка за голямото духовно богатство, което било пред прага на унищожението. Скръбта си излял в чуден старобългарски молитвен напев. Душата му заплакала и една топла сълза се отронила и попила в българската земя, която вече се тресяла от нашествието на завоевателя. Тази сълза била най-скъпият прощален дар, който оставил за родната ду­ховност.

Предварително Киприан взел със себе си ценно книжов­но богатство, което трябвало да се опази. С него той обога­тил Руската Църква. То му било необходимо, защото тогава тя била като духовна нива, която се нуждаела от работници.

Петнадесет години митрополит Киприан служил в Киев. След това бил избран за Московски и на цяла Русия митро­полит. Това било висока чест за един българин, но и голяма отговорност. На този пост той работил усърдно и се справил отлично, като успял да обедини Руската Църква.Седемнаде­сет годишната му служба като духовен водач на руския вяр­ващ народ оставила светли следи.

Но митрополит Киприан блестял преди всичко с изклю­чително висок духовен живот. Като ученик на видни българ­ски исихасти, неговата стихия била молитвеният съзерцате­лен подвиг. В старините си, когато вече положил здравите основи на църквата, той обичал да се усамотява в митропо­литската лятна резиденция в с. Голенишчево, което било раз­положено на живописно високо място зад Воробьовите въз­вишения около Москва. Там превеждал книги, творял, рабо­тел за чистотата на богослужебния език и пишел жития на руски светни. В дълбоката тишина той се молел не само за поверения му руски народ, но и за българския, който страдал вече под турско робство.

Достигнал святост в дълбока старост често го виждали да рони молитвени сълзи. Не било трудно да се разбере, че той оплаквал горчивата участ на Българската Църква и на българския народ. Идвали бежанци от Търновград и му носе­ли съкрушително скръбни вести за разрухата на славната сто­лица и заточението на Патриарх Евтимий.

Починал на 16 септември 1406 г. на 76 години. Погреба­ли го в Успенския събор в Кремъл, където погребвали руски­те духовни водачи. След време при един ремонт били откри­ти нетленните му мощи. Поставили ги на почит в храма, кьдето са и досега. Паметна плоча напомня на посетителите за ве­ликия подвижник от Тьрновград и за блестящия обединител на Руската Църква и на земите около Московското княжество.

По едно щастливо стечение на обстоятелствата там, където се намирала лятната резиденция на митрополит Киприан, сега се намира сградата на българското посолство в Мос­ква. Там е издигнат кръст. В календара на Руската Православ­на Църква е отбелязана паметта му. Всяка година на неговия празник руските християни извършват молитвено шествие по местата, осветени от подвизите на свети Киприан Киевски и Московски.

Жития на българските светни, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, G, 2002 г., с.11

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта