ПРАЗНИКЪТ УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В ГРАД ЕЛЕНА

Веска Николова

Публикувано от pastir.bg 16.8.2016

Елена някога е бил наричан българския Витлеем. И това е така защото, в кой малък град във възрожденската епоха е имало три храма. Разбира се това е гр. Елена. Двата са свързани с името на майката Божия – Успение и Рождество на Пресвета Богородица. Храмът Успение е построен за много кратко време 1836-1838 г. от майстор Михо от махала Долни Болерци с дарението на богати еленчани за онова време. Той е най-големият храм в цяла северна България до Освобождението и един от най-големите в страната до наши дни. Намира се в непосредствена близост до друга забележителност на града Даскалоливницата /първото класно училище в България/. Размерите на църквата са внушителни 33 метра дължина, 21 широчина и 25 м. височина. Даже и с тези размери днес се оказа почти тесен, за да побере желаещите да присъстват на Светата Литургия, както местни жители ,така и гости на града.

Традиция стана на този празник родолюбиви жители да даряват агне за курбан, който се освещава след Службата, както и да се прави водосвет. Присъствайки на тези тържества във всеки посетител се поражда въпроса – каква сила на вярата са имали нашите предци, за да построят такъв величествен храм по време на турското робство / как са мазали стените с кал, опушвали гредите, за да изглеждат стари/, но са успели да съхранят българщината.

Днес от нас се изисква само едно – да съхраним и опазим богатото наследство, което ни е завещано и с болка трябва да си признаем, че става много трудно. Радостно е, че  всяка година на празника присъстват представители на местната власт, както и много майки с малки деца. А те децата са нашето бъдеще. Липсата на добра техника, не ми позволи да запиша изказванията на много миряни, но всички с радост и възторг се поздравяваха за празника, като се молеха за здравето на близките си заминали на робота в чужбина, очаквайки ги с много обич да се завърнат у дома във все по-малко населената Елена. В края на празника с много надежда всички бяха единодушни, че вярата ще ни спаси.

***

ПРАЗНИКЪТ РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В ЕЛЕНА, СИЛАТА НА МОЛИТВАТА ПРЕД ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА

Веска Николова

Публикувано от pastir.bg 9.9.2016

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в град Елена има интересна история. Първоначално е построен малък храм до реката със стени от плет, на място подарено от тримата братя хаджи Панайот, хаджи Юрдан и хаджи Димитър.

При голямо наводнение през 1859 г придошлата вода разрушава всичко. Будното население на града започнало да събира пари за величествен храм, изграден от ученици на Колю Фичето през 1865 г. Самият той е идвал на кон да следи работата, тъй като е бил зает с построяването на моста при град Бяла.

Във храма има няколко големи реликви. Разпятието, което турците са запалили и искали да изгорят, но не са успели. В този вид е запазено и до днес.  Евангелието, посечено от турски ятаган, но все пак не е унищожено. Иконата изобразяваща единството на Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Тази икона я има само в няколко града в България, един от които е възрожденска Елена. Всяка година храмовият празник преминава много тържествено, с водосвет и курбан.

Тук искам да разкажа за едно чудо, което се случи в тази църква. Жителите и гостите на град Варна дълги години се радвахме на възможността да се покланяме и молим пред различни Чудотворни икони. Това беше част от многообразната архиерейска дейност на блажено починалия Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил, който имаше грижа за идването в морската ни столица на толкова свидни за вярващите християни светини.

Една от тези високо ценени икони беше любимата икона на св. Серафим Саровски - Света Богородица „Умиление" /изображение на Богородица, което се вижда и от двете страни на иконата/. На поклонението се образуваха големи опашки, чакаше се с часове и монасите, придружаващи иконата ни разказваха много случаи, доказващи силата на молитвата пред нея.  Тогава реших да подаря копие от тази икона на църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в моя роден град Елена. Освен иконата подарих и книжката, разказваща историята й и памуче държано до оригиналната икона, което във Варна ни даваха за благословение.

Веднъж пътувайки от Варна за Елена, в автобуса Варна – В. Търново, няколко седалки преди мен имаше три жени с едно дете. Поведението на същото показваше голям здравословен проблем и жените полагаха големи грижи, за да не смущава пътниците. В автобуса В. Търново - Елена се оказах със същите жени и детето. След ден, два, когато отидох в църквата и те бяха там. Тогава се престраших, отидох до тях и им разказах каква икона има в храма. Предложих на майката, да се помоли с детето пред иконата и после да докосне с благословеното памуче главичката му. Препоръчах им накрая да прочетат книжката с историята на иконата /тя е само две малки странички/ и си тръгнах. След година или година и половина, когато отново бях отишла в Елена, ме спря жена, която със сълзи на очи и силно развълнувано започна да ми благодари. В първия момент силно се учудих /бях забравила за случая/, но тази жена, се оказа майката с болното дете за която ви разказах тук.Тя ме запомнила по физиономия и като ми заговори, припомни ми всичко. Детето не било все още напълно излекувано, но то било получило много голямо подобрение.

Ето каква сила имат молитвата и Чудотворните икони. Всичко това го казвам заради онези, които с насмешка гледат на църквата, на молитвата и иконите. Когато проблемите са надвиснали над нас, се сещаме за Бог и църквата, а колко е по-добре да се молим преди да са ни сполетели.

 

снимка 1 - общ вид на храма 

снимка 2 - долната част на Разпятието, горено през време на робството 

снимка 3 - Чудотворната икона „Умиление"

снимка 4 - водосвет в двора на църквата 

***

ЧЕСТВАНЕ ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ В ЕЛЕНА

Веска Николова

Публикувано от pastir.bg 2.11.2016

За пореден път възрожденска Елена организира вълнуващи мероприятия за отбелязване деня на народните будители. Градът е родно място на Стоян Михайловси (автор на химна „Върви народе Възродени”) и много други книжовници, духовници, които през различни периоди от историята на България са доказвали своята будителска дейност.

В навечерието на празника, в храма - музей „Свети Николай“ се представи второто преработено издание на книгата „Храм Рождество на Пресвята Богородица”, известна като Долната църква. Какво по-подходящо място за представяне книга за храм от това, където се състоя. Авторката показа документи, запазени в архива във В. Търново, които е проучила, за да напише книгата. След това се състоя факелно шествие от Даскалоливницата (първото класно училище в България), основано от книжовника Иван Момчилов, до централния площад. Една негова мисъл бих желала да споделя с читателите на сайта. „Обичай Отечеството си и никога да не предпочиташ друго пред своето”.  

А какво се случва в днешна България? Ученици от училището в града носиха потретите на бележити книжовници.  В самия ден на будителите също имаше вълнуващи събития. В двора на архитектурния музей се откри паметна плоча на съвременния будител Здравко Моллов, благодарение на който още от 1960 г. започва реставрирането на различни музеи в града, който оставя платената си работа като адвокат и се отдава на музейното дело.

Кулминация на честванията беше рецитала по стихове на Христо Медникаров, който се проведе в голямата зала на община Елена. Христо Медникаров е роден в село Разпоповци. Името на селцето идва от разпопилия се духовник, който по време на турското робство е принуден да смени свещеническите одежди , за да брани народ и вяра и с оръжие, и с молитви. Стихотворенията му са силно емоционални и прекрасно представени от актрисата от русенския театър, еленчанка по рождение.

Някои от стиховете просълзиха присъстващите и тъй като не мога да покажа всичките, поне едно предлагам на читателите на сайта.

 

Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци
трепетно ви чакат.

Идвайте си. В старото огнище
пън догаря - сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.

Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане...

Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка...
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.

Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви...
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!

Христо Медникаров

 

Снимки към статията:

№1 представяне на книгата в храма Св. Николай 
№2 откриване паметната плоча на Здравко Моллов 
№3 рецитал по стихове на Христо Медникаров