-ЗАЩО клоните на другите дървета са изправени нагоре, а на тази върба са сведени надолу? – запита малката Верка майка си, с която бяха излезли да се поразходят край реката.

Майката предполагаше, че такъв въпрос ще и зададе малката и любознателна дъщеря, която от доста време наблюдаваше върбовите клони, оглеждащи се в огледалната водна повърхност.

-Някога тази върба е била стройно и високо дърво, мое дете. И тя е извисявала клоните си към небето. Но веднъж ...

Ти Гошко, си още много малък. Много още трябва да растеш, докато ще можеш сам да определяш постъпките си. Сега ти трябва само да слушаш и изпълняваш… Всяко дете като тебе има по едно ангелче. То лети около него, навсякъде го следва, показва му по кой път да върви.

Това ангелче не може да се види, но гласът му се чува ясно: той е сладък и приятен – звучи като звъна на сребърна камбанка… Сега ти си лягаш да спиш. Помоли се на Дядо Господ да ти даде крепък и спокоен сън. И помни: слушай ангелчето си! Слушаш ли го, винаги ще бъдеш весел ...

В нашето училище имаше едно крайно бедно момче, което носеше толкова пъстро изкърпени панталони, че ние много пъти си правехме с тях лекомислени шеги. След  ваканцията най-горещото ни желание беше отново да разгледаме неговите панталони, и голям смях избухна, когато забелязахме, че през това време бяха станали още по шарени.

Как много се срамувам днес от нашия смях! Разбира се ...

Приятелството е прекрасно. То е изпълнено с много щастливи спомени, но понякога в него има и спорове. Повечето от тях свършват добре, но някои продължават с години. Трябва да се стараем да ги избягваме, за да има разбирателство и подкрепа в приятелствата ни.

Лично аз съм имала спорове, но това не е желателно, защото именно така се разрушават приятелствата. Трябва да се научим да прощаваме, защото няма да имаме този шанс вечно. Прошката е много важно нещо. Това нещо отстранява споровете ...

В началото на учебната година класната на шести клас стоеше пред своите бивши петокласници. Тя обгърна с поглед децата си и каза, че обича всички еднакво и че се радва да ги види.

Това беше голяма лъжа, защото на един от чиновете, свито на топка, седеше едно момче, което учителката не обичаше. Тя се бе запознала с него, както и с останалите си ученици, през миналата учебна година. Още тогава тя бе забелязала, че той не играе със съучениците си, облечен е с мръсни дрехи и мирише така, сякаш никога не ...

В един руски град живял един свещеник. Още когато бил млад, той изгубил жена си и децата си.

На старини добрият свещеник поискал да помогне на бедните хора, които не могли да изхранват малките си деца и често ги убивали или ги подхвърляли на улицата.

Започнал старецът да прибира малките изоставени деца и с просия да ги изхранва. Това се разчуло из целия град. В скоро време ...

Беше топъл юнски ден – неделя. Разхождахме се с мама и татко в „Морската градина”. Помолих ги да ме заведат в „Лунапарк” да се повозя на количките и те се съгласиха. Еееех, че беше весело! След това ми купиха балон с хелий. Много се зарадвах на тази изненада….. И докато си махах хартията от сладоледа, не щеш ли връвчицата се изплъзна от дланта ми и…. балона полетя. Обърнах се и какво да видя. Като по чудо….. едно дете в инвалидна количка просто протегна ръка и хвана връвчицата на моя балон. Отидох при него тичайки и задъхано на пресекулки му казах, че този балон е ...

Едно сляпо момче седяло до една сграда с шапка на коленете си. То държало табелка, на която пишело: „Аз съм сляп. Моля помогнете!”

Имало само няколко монети в шапката. Покрай него минал един мъж. Той извадил няколко монети от джоба си и ги пуснал в шапката. После взел табелката, обърнал я и написал на гърба няколко думи. След това я сложил обратно, така че всеки, който минава, да може да види новите думи. Скоро шапката започнала да се пълни. Все повече хора идвали и ...

В един град живял богат търговец. Веднъж той трябвало да отиде по търговските си работи на панаир. Търговецът имал много добър кон и с него ходел навсякъде. Като се връщал от панаира с пълни дисаги с жълтици, трябвало да мине през една гора. Там го нападнали разбойници и сигурно щели да го убият и да му вземат всичките жълтици, ако не бил конят му. Той с такава сила се впуснал да бяга, че както казват, сякаш за един миг достигнали дома на търговеца. От радост и благодарност човекът се заклел, че никога няма да забрави кончето си и ...

Преди още цар Борис да покръсти българите, много от покорените славянски племена изповядвали християнската вяра, а и между българските велможи и войници имало християни, които тайно били приели Христовото учение и живеели благочестив живот.

И затова, когато добрият цар повикал свещеници да покръстят народа му, всички с радост приели новата вяра.

Разбира се, имало и противници, които не искали отведнъж да се покорят и повярват ...

В една бръснарница на Иозефщат седеше един чужденец. Той беше богато облечен и охолно се бе разположил на въртящия се стол. Видимо доволен и жизнерадостен, той остави спокойно да го бръснат. Малкият прислужник припкаше чевръсто с бръснарски принадлежности и четка в ръка около долапчетата. Майсторът пък остреше своя бръснач така, че той блестеше, както блести на слънцето офицерска сабя.

Неочаквано в бръснарницата влезе бледо момиче и почна срамежливо и тайно да говори на ...

В нощта преди идването на Новата година земята е покрита с бяла снежна покривка. Горе на небето трепкат звезди, а долу блести снегът. Светло е като ден. Надалече се виждат черните сенки на дърветата. Сегиз-тогиз от близкото село се чува кучешки лай. Там хората спят и сънуват утрешния радостен празник.

Към полунощ, малко преди да звънне дванадесетия час, накрай селото излезе стара жена. Тя беше висока, суха и прегърбена. За да не падне от слабост ...

Беше Бъдни вечер. Дъждът, блъскан от силния вятър, се удряше в прозорците на скромната стая на директорката на детския приют. Тя беше много заета с писане, но от време на време повдигаше главата си, за да погледне мрачната картина навън. Косата на благородната дама, вече прошарена, я правеше да изглежда по-възрастна, отколкото беше всъщност.

Лицето и беше угрижено. Предишната вечер бяха довели едно ново съвсем изоставено и пренебрегнато дете. Въпреки че приютът беше пълен, тя не можа да ...

Никой не беше забелязал кога придойде в града тази жена. По онова време от четирите краища на земята ни се стичаха прокудени клетници — голи, боси и гладни. Отмъстителната ръка на врага, след като изби и прокуди хората, насити свирепата си стръв в пожарища. Там погина и всичкото нейно добро: дом, имот и свои. Тя имаше синове, дъщери и внуци. Избитите погинаха, а какво станаха оцелелите — никога и от никого не чу нито дума за тях.

Съдбата я отвя отсам границата с шепа хора от онзи край. Губиха се дълги дни през гори и ...

Един търговец веднъж обявил, че търси да си вземе едно момче, което да му помага в работата. Около петнадесет момчета дошли при него. Без да ги разпитва и преглежда много, той избрал едно от тях и го оставил, а другите изпратил да си отидат.

-Аз искам да зная, - попитал го един приятел, - защо и по какво избра това момче. То нямаше ни едно препоръчително писмо.

-Вие не сте забелязали, - каза търговецът. То имаше много ...