Menu
K
P

 

ПРЕПОДОБЕН РОМАН ТЪРНОВСКИ

Публикувано от   pastir.bg   16.2.2017

Който не се изкачвал по Странджа планина, той не знае колко трудно проходима е тя със стръмните урви, стаени долове, високи скали и в тях тъмни пещери. А в далечното минало вековните гори били толкова гъсти, че на места човек сам едва се провирал. Дълбоката тишина се нарушавала само от тежките стъпки на зверовете. И в тази дива самота свети Теодор Студит изградил в XIV век манастир, където намирали подслон монаси за усамотена молитва.

Веднъж един млад монах пристигнал там чак от Търновград, за да се подвизава в безмълвие при стареца Теодосий Търновски. Той бил Роман. Произхождал от богато и видно семейство, но презрял суетата на света и заживял в бедност, за да обогати душата си. Времената тогава обаче били много размирни. Турците вече правили опити да нахлуват в страната ни.

Те идвали на лов в планината и нападали манастира. Търсели злато, без да знаят, че монасите нямат и една жълтица. Измъчвали ги и накрая ограбвали бедната им храна. Разтревожен, игуменът повикал Роман.

-Братко, иди в Търновград и помоли цар Иван Александър да прати защита на манастира, за да можем спокойно да извършваме молитвите си.

-Ще отида, отче. Царският дворец ми е познат. Не веднъж съм влизал в него и то като почетен гост.

Изпълнил Роман поръчението и настъпило успокоение, но само временно. А след смъртта на игумена манастирът започнал да се разпада. Тогава Роман заедно с Теодосий дошъл близо до столицата. Съградили манастир край село Килифарево. Там било по-безопасно от разбойници.

Теодосий създал книжовна школа, а пръв помощник му бил Роман. Царят щедро надарил манастира и там започнала усилена книжовна дейност. Преписвали книги, съчинявали поучения и превеждали наставления за монашески живот от учителите на църквата. Не пропускали да изобличават еретичните учения, които смущавали Българската Църква.

Монах Роман бил най-изкусен в краснописа. Буквите равни и красиви се редели под неговото перо като наниз. Текста украсявал с голямо майсторство. Заглавните букви били рядко изкуство. Например буквата „А” той изписвал като да е изплетена от лозови пръчици с крехки листа по тях. Тя приличала на стъпало от стълбица, която води нагоре, където на върха на буквата зреел сладък грозд. В това той влагал дълбок духовен смисъл. Нали с тази буква започва думичката „Аз”. А тази думичка определя личността на човека. Той трябва да се извисява духовно, за да стигне до сладкия плод на духовното пречистване, което води при Бога, защото човек е образ и подобие Божие.

С особена любов изписвал следващата буква от азбуката, с която се пише думата „Бог”. В нейните очертания се вплитали цветчета от върховете на Странджа планина, където те цъфтят в девствена чистота далеч от праха на низината. До тях ухаели с цвета на лазурното небе ситни звънчета от люляков стрък, откъснат от люляковите гори на Орловец край Търновград. За всяка буква той намирал творческо решение, което удивлявало не само с красивия си вид, но и с дълбокия смисъл, вложен в него.

Във винетките Роман бил ненадминат. Тях поставял или над текста, или под него. И те били съобразени със смисъла на написаното. Ще се види малък бликнал извор и към него устремени жадни сърнички, или кацнали птици до избликващ фонтан да пият бистра вода. С това той показвал нагледно духовната жажда, която се утолява само при чистия извор на Словото Божие.

Ненадминати оставали и плетениците, с които ограждал написаното на страницата на всеки лист. В тях обаче острият духовен поглед откривал тъга. И тя не идвала само от греха човешки, а от мъката на монах Роман за налитащите злини над България и Църквата. Той творил в онова смутно време, когато отечеството му било пред прага на турското робство. Но Роман не изоставял своя монашески подвиг. С пост и молитва той стигнал до святост.

Един ден едно малко момченце от Килифарево почукало на манастирската порта.

-Търся монах Роман по много важна работа - казало сериозно на вратаря.

Почудил се монахът вратар на смелостта му и го отвел.

-Отче Романе, искам да ме научиш да пиша книги.

-Ще те науча, добро дете - погалил го Роман.

Окуражено от добрия прием, то продължило:

-У нас има една голяма книга. На нея е изписано птиче с разперени крилца, кацнало на буквата отгоре и пее. Точно такова птиче искам да ме научиш да изписвам и да бъде с отворена човчица.

-Ще те науча, добро дете - казал Роман и пак го погалил.

Като пораснало, това дете станало прочут книжовник.

Свети Роман Търновски починал на 17 февруари 1370 г., като оставил богато книжовно наследство.

 

Жития на българските светии, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, С, 2002 г.

2016 pastir.bg