Menu
K
P

 

ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

+Ставрофорен свещеник иконом Васил Стаменов

Публикувано от pastir.bg 21.11.2016

Празникът Въведение Богородично е постановен и включен в годишния богослужебен канон, още през първите векове на дълбоката християнска древност. В началото той се чествал самостоятелно, като отделно тържество, а по-сетне е бил прибавен към цикъла на т.н Богородични празненства, свързани пряко с живота на Божията Майка.

Самото название Въведение, оказва на съдържанието на събитието, което се третира с такива сладкогласни химни и величания на тоя ден – събитието на Богородичното въвеждане в храма, извършено съгласно даденото обещание от непорочните Йоаким и Анна – родители на Света Дева Мария.

Щом навършила три години, малката Мария била отведена в Йерусалимския храм, където тя останала до 12 годишната си възраст. След време, по решение на свещеническия съвет при храма, тя била сгодена за своя родственик -  праведния старец Йосиф и в определеното време според предсказанията на пророците Тя заченала, родила Иисуса Христа и станала Богородица.

Денят Въведение Богородично, десетина години след освобождението на България от турско робство, по решение на църковната върховна управа у нас и на държавните власти, бил определен за празник на християнската младеж  и на християнското семейство. И това е сторено съвсем не случайно, а за да се разбере, че нашата младеж подобно на Св. Дева Мария, трябва да бъде въведена в Божия храм и то не за да се откаже от света и неговите земни радости, но да обнови ума си, запазвайки сърцето си от злобата, неправдата и гордостта, които загрозяват човешкия образ.

Жалко, че десетилетия наред празникът Въведение Богородично, бе почти забравен. Той бе загубил своето възпитателно значение за младите хора. През това време те бяха манипулиране в дух на отчуждение от вярата и от църквата, в дух на богоотрицание, като ги принуждаваха, да се кланят на измислени идоли, издигайки за тях в норма на живота  средновековния фетишизъм и обожествяването на земни вождове, които си въобразяваха, че са изпратени от небето, да ръководят съдбата на народите. До номинално съществуване бяха сведени и трите важни фактора: семейство, училище и църква. Възлагаха им се необичайни за тях задължения, като ги превръщаха в проводници на една антихуманна идеология, която заливаше света със злоба, братоубийства и беззакония. Нямаше я Христовата любов, която единствено носи радост, отрива сълзи, облекчава страдания, облагородява и преобразява човека. Главно поради това, християнското семейство и младежта трябва да бъдат въведени в храма, за да се подготвят на практика за реализирането на Христовите завети.

Оня, който не желае да постави в центъра на света Бога, той се превръща в лоша мярка за всичко. Неверието е тънък лед по който един човек може и да премине, но цял един народ непременно ще потъне във водната бездна. Човечеството винаги търси едно по-висше и по-съвършенно от себе си Същество, пред което да скланя глава и да търси от Него помощ и закрила. Иначе предоставено на собствените си сили, то ще издигне в закон на живота насилието. Затова е необходимо да призовем младежта да навлезе в храмовете и да застане пред пленителния образ на Спасителя.

Иисус особено днес зове младежта, за да я направи светилник на доброто, на хубавото, на красивото в живота. Той ще вдъхнови и нас, за да разберем голямата истина, че всички ние сме братя и ближни един на друг, а не врагове и чужденци.

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта