СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ВЕЛИКА КНЯГИНЯ ЕЛИСАВЕТА

публикувано от   pastir.bg    13.07.2016

Света преподобномъченица Елисавета е родена на 19 октомври / 1 ноември 1864 г. в Германия, в семейството на великия херцог Хесен-Дармщадски Людвиг IV и великата херцогиня Алиса, дъщеря на английската кралица Виктория.

От детство Елисавета се отличавала с висока нравственост и религиозност. Нейните родители отделяли много внимание на благотворителността и децата постоянно ходели с майка си в болници и приюти, където се грижели за нуждаещи се.

На 19-годишна възраст Елисавета станала годеница, а после и съпруга на великия княз Сергей Александрович (пети син на имп. Александър II, чичо на последния руски император страстотерпец Николай II - бел. прев.) и пристигнала в Русия. Сергей Александрович, като дълбоко религиозен човек, спазвал строго постите, често посещавал богослуженията, ходел в манастирите – великата княгиня навсякъде следвала съпруга си и изкарвала на крака дългите църковни служби, но оставала в лютеранската вяра.

През 1888 г. съпрузите посетили Светата Земя, където присъствали на освещаването на храма в чест на света Мария Магдалина в Гетсимания, принадлежащ на Руската духовна мисия. Тогава, като усетила в сърцето си Божията благодат, великата княгиня възкликнала: Как ми се иска да бъда погребана тук! И тези думи се изпълнили впоследствие. След три години великата княгиня Елисавета Фьодоровна приела Православието, запазвайки предишното си име, но вече в чест на св. праведна Елисавета – майката на св. Иоан Предтеча.

В 1891 г. император Александър III назначил великия княз Сергей Александрович за московски генерал-губернатор. Съпругата на генерал-губернатора била длъжна да изпълнява множество светски задължения, но тя не забравяла и за обикновените жители на Москва, които скоро оценили нейното милосърдно сърце. Тя посещавала болници, приюти за инвалиди и за безпризорни деца. И навсякъде се стараела да облекчи хорските страдания – раздавала храна, дрехи, пари, грижела се за подобряване на условията на живот за бедните.

По времето на Руско-японската война (1904 – 1905 – бел. прев.) Елисавета Фьодоровна се занимавала с организирането на помощ за фронта. Едно от нейните забележителни начинания било устройването на шивашки работилници  - за тях били заети всички зали на Кремълския дворец, с изключение на Тронната. С дарения от цяла Москва и с нейни лични средства великата княгиня оборудвала походни църкви с всичко необходимо за богослужението.

На 5 / 18 февруари 1905 г. се случило събитие, което напълно променило нейния живот. Великият княз Сергей Александрович бил убит от бомба, хвърлена от терориста Каляев. Елисавета Фьодоровна се оказала първа на мястото на трагедията и помагала да събират на носилка разхвърлените от взрива останки на съпруга й. След този случай тя посетила в затвора убиеца на Сергей Александрович и го призовала да се покае, като казала, че му е донесла прошката на великия княз. Тя молила император Николай II да помилва престъпника, но молбата била отклонена.

След кончината на съпруга си Елисавета Фьодоровна не снемала траура, почнала да спазва строг пост и много да се моли. Скоро тя купила с личните си средства имение с четири здания и градина на ул. Голяма Ординка в Москва, където организирала обител на милосърдието в чест на жените-мироносици Марта и Мария и с времето станала нейна настоятелка. Великата княгиня казвала на сестрите: Аз оставям бляскавия свят, където заемах блестящо положение, но заедно с вас се изкачвам в по-велик свят – в света на бедните и страдащите. Според устава сестрите съчетавали усилената монашеска молитва с делата на милосърдието. Към обителта били организирани болница и приют за момичета, била създадена трапезария за бедните.

Настоятелката организирала приюти и домове на милосърдието. Особена грижа тя проявявала към Хитровия пазар. (Намирал се на Хитровия площад, наречен по името своя създател, генерал-майор Николай Хитрово, който след опожаряването на Москва през 1812 г., купил два парцела и устроил площад, който подарил на Москва. Впоследствие площадът изпълнявал функция на трудова борса и много бедни и безработни се струпвали там в домовете за нощуване. Това довело до изостряне на криминогенната и антисанитарната обстановка. - бел. прев. )  Полицията постоянно я предупреждавала, че не е в състояние да й гарантира безопасност. В отговор на това великата княгиня винаги благодаряла на полицията за грижата и казвала, че нейният живот е в Божиите ръце. Тя се стараела да спасява децата на Хитровка. Не я плашели мръсотията, ругатните, изгубилите човешки образ лица. Цялото бедняшко население на Москва я уважавало, наричайки я Велика Майчица.

Обаче новите революционни сътресения пресекли благите начинания на подвижницата. Освен това в страната ставало не безопасно, но великата княгиня решила да сподели съдбата на страната, която считала за своя нова родина.

През април 1918 г. Елисавета Фьодоровна била арестувана и изведена от Москва в Алапаевск. Тя успяла само да събере сестрите и да им даде последно благословение. С великата княгиня тръгнала и нейната съкилийница Варвара. В тъмната нощ на 5 (18) юли Елисавета Фьодоровна заедно с други членове на императорското семейство били хвърлени в шахтата на един стар рудник. На ръба на шахтата тя произнесла молитвата на Спасителя към Бог Отец: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лк. 23-34). Падайки върху една издатина в шахтата, Елисавета Фьодоровна получила много силни наранявания, но и тогава, превъзмогвайки болката, тя превързала раните на един от великите князе, като се стремила да облекчи неговите страдания. Те умирали в страшни мъки от жажда, глад и от раните си. Но до последната минута пели молитви и пръстите на ръцете на великата княгиня и монахиня Варвара останали свити за кръстния знак.

Мощите на великата княгиня Елисавета били откарани с отстъпващата бяла армия през Сибир, после през Китай в Палестина. Там те били положени под храма на света равноапостолна Мария Магдалина и така се изпълнило желанието на великата княгиня да бъде погребана на Светата земя.

През 1992 г. Великата княгиня Елисавета Фьодоровна  е канонизирана от Руската Православна Църква за светица. Нейната памет се празнува в деня на мъченическата й кончина 5 / 18 юли.

Господи Иисусе Христе, по молитвите на светата преподобномъченица Велика княгиня Елисавета помилуй и спаси нас. Амин!

Превод от руски: Наталия Стоянова