Menu
K
P

 

21 ОКТОМВРИ - СВЕТИ ИЛАРИОН МЪГЛЕНСКИ

Публикувано от pastir.bg 20.10.2016

С буйните речни потоци, идващи от високите планински върхове, Мъгленската котловина е плодородна. Селата в нея са накацали като птици всред гъста зеленина. В  едно от тях растял малкият Иларион. Възпитан в християнската вяра той се отличавал с добро и милостиво сърце. Обичал да по­мага на майка си, когато тя се преуморявала с домашни тру­дове. Тя му възлагала лека работа, която е по силите му. Един ден той сам пожелал да изведе току-що излюпилите се пилен­ца на малката полянка до техния дом. Скоро обаче се върнал разплакан.

- Мамо, една котка дойде и отвлече най-хубавото пиленце.

- Не я ли забеляза, да я изпъдиш навреме?

- Видях я, но тя полегна в тревата и кротко гледаше пи­ленцата как се учат да скубят трева. И аз се загледах, защото те, като искат да отскубнат тревичка, се обръщат и много смешно падат по гръб. Забравих за котката, а и не допусках, че може да ги нападне.

- Внимавай друг път! Хитрите животни си служат с измама.

- При хората случва ли се така, мамо?

- Като пораснеш, ще разбереш.

Растял Иларион и ставал все по-умен и добър. Дали го да се учи и когато започнал да чете Светото Евангелие, ста­нал толкова просветен във вярата, че майка му се чудела на мъдрите му разсъждения.

Много обичал да посещава близкия манастир, отначало, воден от майка си, а после сам. Монасите го приемали зара­ди кроткия му нрав и силна вяра. Канели го дори да чете и пее в храма. А той с цяло сърце вземал участие в богослуже­нието и това създавало топло молитвено настроение.

Като станал на 18 години, постъпил в манастира и ско­ро приел монашество. Бързо напреднал в духовния живот. Много стари монаси търсели неговите съвети. А веднъж се случило да се привършва храната на монасите. Някои пред­ложили да съкратят молитвите и да вземат допълнителна работа. Като имал предвид, че основният труд на монаха е духовният, Иларион им дал съвет да се молят още по-усърдно и Бог няма да ги остави. Послушали го, а в скоро време един богат земеделец докарал много пшеница в манастира.

След смъртта на игумена всички единодушно го избра­ли за игумен, а след време бил избран за епископ на град Мъглен. Пастирската му дейност не била лесна. Тогава се появила ереста на манихеите. Като добър пастир той бранел духовното си стадо от нея. Често влизал в спор с манихейските проповедници, а те не можели да устоят на мъдрите му думи и се озлобявали. Веднъж дори, когато бил извън града, го нападнали и жестоко го били с камъни. Оставили го, кога­то мислели, че е мъртъв. Като дошъл в съзнание, той още по-пламенно защитавал светото Православие, без да ги мрази. Любовта му ги обезоръжавала и те започнали да се замислят. А те не почитали Света Троица, света Богородица, иконите и честния Кръст Христов. Обичали да казват:

- Кръстът е позорно оръдие за наказание.

- Това се отнася за кръста на престъпниците. Христови­ят Кръст е оръжие на християните против злите сили. Дяво­лът ви учи да не го почитате - казвал им кротко епископ Иларион.

Като виждал, че се замислят, той им привеждал приме­ри от апостолско време. Завършвал с думите на апостол Па­вел: „Да не ми дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашия Иисус Христос”.

Еретиците започнали да се завръщат към църквата. Това изпълвало с радост душата на епископ Иларион. Той прили­чал на смела крилата птица, кацнала на красива цветна поля­на, която със сладкогласното си пеене привличала горските птички и те долитали да се хранят със семената на православ­ната вяра. Но когато се задавал див грабител, тя разпервала криле да го прогони с чистото знание за Бога.

В такива случаи си спомнял думите на майка си, която още като дете му напомняла, че има лукави хора, които си служат с измама. Когато тя починала, извършил опелото и с много обич, което трогнало присъстващите. И с това дал пример как трябва да се почита майката.

Дошъл ред и той да се пресели във вечния живот. Простил се с всички и не пропуснал да напомни как трябва да се пази чистотата на Христовата вяра от духовните вълци в овча кожа – еретиците. На гроба му ставали чудеса. А когато цар Калоян присъединил тези земи към царството си, пренесъл мощите му в столицата Търновград. През тежкото турско робство не е известно къде са били укрити, за да не бъдат поругани от неверниците.

Свети Иларион Мъгленски е оставил велик пример на пастирско служение и опазване на чистотата на православната вяра с молитва, слово и любов към заблудените.

 

Жития на светиите, за м. октомври, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, С, 2001 г., с.616

2016 pastir.bg