Menu
K
P

 

ЧУДЕСА НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА, АРХИЕПИСКОП СИМФЕРОПОЛСКИ И ЦЕЛИТЕЛ

Архимандрит Дионисий (Антопулос)

На 29 май Църквата почита паметта на светителя Лука, архиепископ Симферополски – архипастир и лекар, целител на тела и души, който подава своята помощ на болни и днес.

Свидетелствата за чудеса и изцеления от тежки болести по молитвите на светеца съставляват голямо множество. Само малка част от тях е събрана от Архимандрит Дионисий (Антопулос) в книгата Разкажи какво направи за теб светецът. Житие и чудеса на св. Лука, архиепископ Симферополски и целител.

Книгата е написана с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополита на Верия, Науса и Камбания Пантелеймон.

Предлагаме на читателите откъси от книгата на архимандрит Дионисий.

Пристъпвайки към разказите за чудесата на светителя Лука, архиепископ Симферополски и целител, трябва впрочем да напомним един много важен детайл на това, което се отнася до феномена на чудесата в Православната Църква.

Под чудо ние обикновено разбираме всякое чудесно и едновременно действено вмешателство на Бога в нашия живот, което има за резултат избавянето ни от някакъв проблем или изкушение, което ни тревожи. Обаче чудото не се ограничава само с тези тесни рамки. Чудо е целият наш живот и творението, което ни заобикаля. Колко пъти сме се спирали възхитени от някой прекрасен пейзаж! Колко пъти сме се удивявали на Божествената премъдрост, гледайки как расте ембрионът и става пълноценен човек или сме разглеждали под микроскоп най-дребни тела, в които пулсира животът, или сме разглеждали през телескоп звезди и планети! Колко пъти сме изпадали във възторг пред постиженията на науката, които също са били осъществявани благодарение на Божието просвещение! Колко пъти с признателност сме се спирали пред делата на Неговия Промисъл! Цялото творение, всичката твар, целият наш живот представляват едно съвършено чудо, непрестанна проява на Божията любов, която се простира и изпълва всичко изцяло. Това е любов, която е намерила своя израз в особеното благоволение и грижа на Създателя за човека, която е достигнала най-висша степен, за да намери израз и във въплъщаването на Сина Божий, в Неговата изкупителна жертва и в Неговото оживотворяващо Възкресение.

В светлината на Божието човеколюбие трябва да разглеждаме и фактите на чудеса, които се явяват в изобилие и предимно в лоното на Православната Църква. В тази връзка се проявява и факторът святост, който играе значителна роля в явяването на чудесата. Ние, обикновените хора, чувствайки, че с нашите думи и дела не угаждаме на Бога, не се решаваме да се обърнем направо към Него и използваме за посредници между нас и Него светиите. Те са угодили на Бога със своя живот благодарение на подвижничеството и спазването на Неговите заповеди, явили себе си като истински християни, достойни за званието светии и приятели Христови, съгласно самите думи на Господ. По такъв начин можем да разберем, че светецът не е някакво богче или полубог, който върши чудеса, а само онзи посредник, който моли Бога за нас, за да придобием Божията милост и помощ...

Именно такъв светия, имащ особено молитвено дръзновение пред Бога, съответстващо на собствената му любов към Него, бил светителят-чудотворец Лука. Ние много добре знаем за множество чудеса, извършвани от него по Божията благодат в Русия и Гърция, а така също и в други страни, където той се почита и призовава като помощник и застъпник. И ние, в нашата свещена митрополия, а особено в обителта на Света Богородица Довра, където се пази безценно съкровище – частици от неговите свети мощи, станахме свидетели на такива чудеса.

***

След пристигането на частицата от мощите на светителя Лука в нашата обител, чудесните знаци на неговата благодатна помощ станаха явни от първия ден на тяхното пребиваване в манастира, както ще разкажем за това по-долу.

Двойката Василий Ф. И Анастасия А., жители на гр. Вергина, имали брак вече две години. Техният щастлив брак помрачавало само едно обстоятелство, причиняващо разстройство както на тях, така и на най-близките им роднини. Нямали деца.

Бог чака ние да спрем да се надяваме на самите себе си и да се обърнем с вяра и надежда към Него.

Бездетството е беда, която по причини, знайни от Бога, мъчи доста много съпружески двойки в наши дни. Скръбта, която се гнезди в сърцата на бездетните съпрузи расте с всеки изминат ден, особено с годините и с приближаването на старостта, когато надеждата да си имат дете постепенно угасва. После скръбта се сменя с отчаянието и скръбта покрива със своя тежък покров и семейството, и цялото роднинско обкръжение. Така и в този случай, както самите съпрузи, така и техните родители страдали заради неизвестността дали ще имат деца. Роднините оказвали натиск над младото семейство, сякаш зачатието на дете е резултат изключително от усилията на родителите, а не главно от Божията воля. За съжаление, съвремените припряни хора, които предполагат, че всичко на света зависи само от тях, постепенно губят надежда в Божия промисъл. Даже, ако с уста се молят, сърцата им пребивават далеко от правия път на Христовата вяра и живот. Затова и Бог не винаги чува техните молитви, защото Той е загрижен не за нашето егоистично доволство по отношение на нашите потребности и проблеми, но преди всичко за нашата полза и духовно преуспяване. Така че, ако Той знае, че няма да има полза, Той не дава или дава не толкова, колкото просим, но ако в своето предзнание Той знае, че ще бъдат спасени души, Той дава даже с излишък, даже ако ние не Го молим за това. С други думи, Бог чака ние да престанем да се надяваме на самите себе си и се обърнем с вяра и надежда към Него.

Настойчивостта на роднините водела единствено към изблици на раздразнение от страна на младите съпрузи (особено от страна на Анастасия) и до отказ да слушат каквито и да било съвети, даже ако те се касаели и до духовни опити да се справят с този проблем.

В такова състояние заварило съпружеската двойка известието за пристигането на честните мощи на светителя Лука в нашия манастир. Тогава един от отците в манастира, който бил роднина на Василий и Анастасия, с болям такт, за да не предизвика противодействие, поговорил с тях за този руски светец, който бил лекар и вече бил извършил толкова чудеса. Той ги подбудил да посетят манастира, докато там се намирали мощите на светеца, и да му се помолят за своята беда.

И ето веднъж след обяд, Василий и Анастасия заедно с майка си решили да идат в манастира, за да се поклонят на светеца. Анастасия, впрочем, мислела да помоли светеца не само за своя проблем (тя не желаела да признава неговото съществуване), но за свекърва си, която неотдавна заболяла от рак на гърдата. Този доверителен порив бил именно това, което очаквал Бог, за да приведе в действие Своя план.

Когато те пристигнали в манастира и престъпили прага на съборния храм, където се намирали изнесените за поклонение мощи на светеца, Анастасия почувствала как я обхваща някакво странно чувство. Благоговеен страх изпълнил сърцето й, разумът й бил обхванат от вида на светите мощи. Тя не успяла да се приближи до мощехранителницата, когато очите й се напълнили със сълзи. Тя промълвила няколко думи за болестта на нейната свекърва и, без да разбере как станало, обърнала молитвата към своята собствена скръб. Тя казала на светителя: Свети мой Лука, до вчера аз не знаех за теб. Ако ти наистина си такъв чудотворец, както казват, моля те, помогни ни да си имаме дете и аз ти обещавам, че ако забременея, ще го нарека с твоето име! С голям трепет тя целунала мощите и стояла на службата, която се извършвала в това време. Едва като излязла от храма, Анастасия дошла на себе си след онова благодатно състояние, в което изпаднала по Божията милост. Зашеметена от това, което се случило, тя разказала за това на мъжа си и на майка си. Така, удивявайки се на силната благодат на светителя, която почувствали, те се върнали вкъщи. 

Още на следващия ден започнали да се проявяват първите признаци на вмешателство на светеца в живота на Анастасия. Колегите на работа забелязали особеното сияние на нейното лице. И наистина, винаги усмихнато и преди, сега лицето й светело с нова светлина. Самият този факт се оказал и за нея странен и достоен за удивление, тъй като в тези дни тя очаквала началото на месечния цикъл и прекрасно знаела, че в такива дни, противно на това, което било сега, тя страдала от силни болки, които й разваляли настроението. Когато една сътрудничка я попитала от какво сияе така, тя машинално и без да помисля отговорила, че й се струва, че е бременна. И наистина, след няколко дни първите тестове показали положителен резултат, който след няколко дни още веднъж потвърдил специалист-гинеколог.

Радостта, обхванала семейството им, напълно разгонила мрачните облаци на безнадеждността и накарала всички да славят Бога и да благодарят на светителя за драгоценния дар, който той им поднесъл. Обаче Божията милост не се свършила с това. Господ, както вече казахме, се стреми преди всичко към ползата на човека, а не просто към удовлетворяването  на неговите потребности и Той добре знаел, че има нещо, което се нуждае от изправление.

Анастасия след това чудесно събитие и радост в първите дни, отново охладняла духовно и продължила да следва лошия навик да не ходи неделя на църква, макар нейният съпруг Василий неотстъпно ходел през тези дни в храма. Тогава Бог поискал да я разтърси, за да поправи и тя своето духовно непостоянство. На петия месец от бременността Анастасия, както обикновено в такива случаи, отишла на лекар, за да й направят ултразвуково изследване и да проверят как върви бременността. Резултатите се оказали плашещи: станало ясно, че ембрионът показва прекомерно за този стадий развитие на главния мозък, което в съчетание с резултатите от другите изследвания, свидетелствало за хидроцефалия.

Това известие поразило като гръм от ясно небе младата двойка – те били потресени от дън душа. Те, но не и тяхната вяра. Съпрузите решили на никого нищо да не казват и, разбира се, на тях даже и през ум не им минало да прекъсват бременността. Но те решили да направят нови изследвания. Като се върнали у дома, Василий и Анастасия почнали да размислят, какво накарало Бога да отнеме от тях своята благодат и да превърне прекрасния дар на детерождение в тежък кръст. Те се стараели да открият причината в самите себе си. Те заедно се обърнали към молитвата. Особено Анастасия молела светителя Лука:Свети мой Лука, за какво ми даде такъв голям дар, а сега ме лишаваш от радост? Моля те, помогни ни и в това трудно положение и аз ти обещавам, че занапред всяка неделя ще ходя на църква.

След четири дни на упорита молитва и молби, те тръгнали за Солун на изследване. Резултатите този път нямали нищо общо с предишните. Даже лекарят недоумявал по повод на такава разлика. Като гледал едновременно двете заключения, той не можел да разбере, как е могла да бъде допусната такава грешка. Тогава Анастасия, радвайки се,че тяхната молитва била чута, с безгранична признателност към светителя, разказала всичко на лекаря, който и сам се удивил и възхвалил Бога, Който и в тия последни дни не ни е оставил, продължавайки да върши велики чудеса за Своя народ.

Още едно чудесно обстоятелство, отнасящо се за тази двойка, било тяхното устойчиво чувство, че бъдещото дете ще е момче, макар двамата в душата си да искали момиче. Анастасия с увереност казвала, че светията им е подарил момче, за да получи то името Лука, както самата тя обещала това.

И наистина, след няколко месеца Анастасия без усложнения родила здраво дете, държейки по време на цялото раждане в ръце иконата на светеца. След осем дни новороденото в трогателна атмосфера било наречено Лука, като малка проява на безгранбичната признателност на неговите родители към „неизвестния” светител-чудотворец Лука.

(следва)

 

Превод от руски: Наталия Стоянова

Източник: pravoslavie.ru

изображение  №1 - Светител Лука (Войно-Ясенецки)

изображение  №2 - Мощите на светителя Лука

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта