Menu
K
P

 

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР ТИРОН

Протоиерей Мирослав Павлов

Публикувано от pastir.bg 4.3.2017

Отново и тази благословена 2017 година ние религиозните людe, вярващите в Живия Бог (Иез.16:48) преданите чеда на Св. Вселенско Православие се намираме в Св. Великопостна Четиридесятница – време на телесен и духовен пост, покайна молитва пред Всемогъщия Владика и Създател на Всемира (II-ра Мак.12:15, 13:14), душевно вглъбяване и нравствено извисяване, които елементи на християнския живот обуславят смисъла на нашето усъвършенстване (Мат.5:48), и истински гарантират след Св. Изповед достойно да приемем Св. евхаристиийни Дарове – пречестното Тяло и драгоценната Кръв на Нашия Изкупител и Спасител Господ Иисус Христос – Вечният Емануил и Победителя на Живота над смъртта!

Каноничната богослужебна система на подвижните и неподвижните дни и дати от Църковния календар не случайно е предвидила, щото светлата памет на Св. Великомъченик Теодор Тирон да се чества два пъти, а именно: според Минея винаги на 17 февруари и според Постния Триод в събота преди I-ва Неделя на Великия пост, т. нар. неделя Православна. Причината за този Богословски казус е във фактическите исторически свидетелства от житието на светеца служещи нам за пример на деятелно подражание, особено сега през Великия пост, за да служим с вяра в Бога и добротворство неизменната и вечна светлина на безсмъртието идващи от славното Христово Възкресение- Празника на празниците и Тържеството на тържествата – Пасхата Господня!

Езическите императори Максимиан и Максимин, които управлявали Римската империя в началото на IV-ти век, в своята преданост към политеизма, принуждавали християните да принасят кръвни жертви на божествата. В това време в Понтийския град Амасия е живеел един млад войник-Тирон, сир. новобранец на име Тодор. Когато началникът на полка го принуждавал да извършва  жертвоприношения към бездушните идоли, Теодор храбро и аргументирано му е заявявал, че е християнин и че няма да се откаже никога от живата вечна Иисус Христова религия. Безстрашния воин Теодор Тирон с библейска реторика заявявал пред безумните си военачалници, че си има Свой Вечносъществуващ Бог-Цар на Небето и земята на всичко видимо и невидимо! Командирите на бойните поделения заплашително го убеждавали да се откаже от вярата си и да им се покори, но Тирон още по-смело защитавал истините на християнството. Временно военните езически власти го оставили на спокойствие, с цел щото той евентуално ще се вразуми, и съответно ще изпълни тяхната воля.

Между това, обаче продължавали строгите преследвания и репресии над християните от езическите военни и граждански власти. На Теодор се е паднала участта да придружава християните към изпълняване на наказанията, заради вярата им в Бога и следването на Христа Спасителя. По време  на това свое задължение като военнослужещ, той ги е увещавал към твърдост и търпение. Нещо повече, в една нощ той запалил главните идолски  храмове, но е бил забелязан от някои езичници и е бил докладван на градоначалника в Амасия. Тогава управителят повикал храбрия воин, и започнал да го съди. Теодор признал постъпката си, и тогава е бил предаден на жестоки и злодейски мъчения. В тежките си страдания Светият воин Христов давал безстрашно своята аналогия: „Мъките на които вие ме подлагате са временни, защото имам пред очите си вечния Господ Бог, безсмъртния Велик Архиерей и Вседържителя Творец на Вселената. След страшен етап на изтезания Теодор е бил хвърлен в тъмница. Именно там Господ Иисус Христос му се явил нощем, и Му казал утешително: „Дерзай Теодоре, Аз съм с тебе! За тебе има друг живот, несвършващ и вечен с Мене на Небесата!” Укрепен от чудесното видение, а за него това е било реално знамение и свръхестествена поличба, смелият Христов воин с възторг започнал да пее химни и славословия към Господа Всевишния. Стражите, като чули гласа му надникнали в килията му, и видели Теодор всред множество юноши в бели дрехи, които всъщност са били Небесните Ангелски сили! Отново започнали натиск към Теодор за идолослужение, но отново отказ от светеца! След още много изтезания, накрая е бил осъден да бъде изгорен на клада, където след искрена молитва, предал Богу Дух.

Около петдесет години след блажената страстотерпническа кончина на славния Иисус Христов воин Свети Теодор Тирон, на престола на византийските владетели започнал да царува Юлиян Отстъпник. Той е мразел християните и се е стараел всячески да им причинява със своето безсрамно безбожие зло. Той е знаел, че през първата седмица на Св. Велик Пост-Светата Четиридесятница те спазват строг пост, и заповядал на Цариградския епарх да поръси с кръв от идолските жертвоприношения всички хранителни продукти на градския пазар. Естествено императорската заповед е била изпълнена, но на архиепископа в нощно видение се е явил Свети великомъченик Теодор Тирон, и му е наредил, щото той да забрани на всички християни да купуват от тържището каквато и да е било храна, понеже всички храни са били осквернени от нечистотата на идоложертвената кръв, и в замяна на това да им заръча на християните, които нямат храна в къщи, да си направят коливо, т.е. да сварят пшеница с мед. Архиепископът запитал светията: „Кой е той, който му се явява, и с обич се грижи за християните?” –  „Аз съм мъченикът Иисус Христов, името ми е Теодор Тирон” – откровено отговорил светията, - и пратен съм от Бога в помощ на християните”. След тези слова Св. Великомъченик станал невидим. Архиепископът добросъвестно изпълнил свещената повеля на небесния светител, и цяла седмица християните в областта са се хранели с коливо. Оттогава Светата Източно-православна християнска Църква в знак на благодарност към Свети Теодор Тирон е запазила акуратно свещения богослужебен обичай, винаги в събота от Първата седмица на Светата Четиридесятница да се извършва чрез коливо богослужебна почит към Свети Теодор Тирон. Този ден е обявен за честване с литургично благочиние и Божието Милосърдие, което никога не свършва, защото изтича от Този, Който е вечен! Амин!

 

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта