Menu
K
P

 

ОТХВЪРЛЯНЕ НА АПОСТОЛСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ЦЪРКВАТА И ЗА СВЕЩЕНСТВОТО – 2 част

Протойерей Митрофан Зноско-Боровски

публикувано от: pastir.bg   28.06.2016

Това схващане за свещенството лутераните подкрепят с твърдението, че нито Иисус Христос, нито апостолите са дали определение за църковното устройство. Така ли е наистина? Не. В продължение на 40 дни след Своето Възнесение Господ беседва с учениците Си „за царството Божие” (Деян. 1:3), т.е. за устройството на Църквата, обществото на вярващите. И после е дал, но не на цялото общество от вярващи, а само на апостолите право да: а) извършват тайнствата: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). „Това правете за Мой спомен” (за тайнството Св. Евхаристия, Лука 22:19); б) да учат хората на вярата: „...идете, научете всички народи ... като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал...” (Мат. 28:19-20); в) да водят хората към спасение: „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Йоан 20:21). Самите апостоли свидетелстват за това, че не обществото на вярващите, а Сам Господ ги е призвал да Му служат: „Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца” (Гал. 1:1); че не от обществото на вярващите, а от Христа са приели задължението да проповядват словото Божие: „Тогава дванайсетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите” (Деян. 6:2), „...ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!” (1 Кор. 9:16); че не цялото общество на вярващите, а само апостолите са упълномощени да извършват тайнствата: „И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии” (1Кор. 4:1); че те са упълномощени от Самия Спасител да дават наставления на Църквата: „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение” (2 Кор. 5:18). „Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване” (2 Кор. 13:10). „И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това” (1 Сол. 4:1).

Апостолите са съхранили и приемствено предали на другите този порядък и строй в живота на Църквата, който е бил установен от Самия Господ. Но са предали поръчаното им от Господа не на цялото общество от вярващи и не по волята на това общество. Така когато апостолите Павел и Варнава основали църкви в Листра, Икония и Антиохия Писидийска, не са предоставили на общините сами да се устройват, но са ръкоположили „презвитери за всяка църква” (Деян. 14:23). Напускайки Ефес и Крит, ап. Павел сам поставя за епископи Тимотей и Тит (1Ти. 1:3; Тит 1:5) и само на тях, а не на обществото от вярващи ефесяни и критяни възложил да ръкоположат други лица в различните степени на свещенство: „Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове” (1Тим. 5:22); „Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал” (Тит 1:5). „Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания... пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно)...” (1 Петр. 5:1-2). Духовните пастири са получили сила и право да учат, свещенодействат и управляват стадото на Христовите овци по силата на приемствеността от светите апостоли, чрез Светия Дух, не поради кръщението или избор и пълномощие от страна на обществото от вярващи, както учи Лутер.

Протестантите се опитват да мотивират учението си за свещенството и да отхвърлят църковната йерархия, позовавайки се на Изх. 24:5-6; на думите на ап. Петър: „ И вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа” (1 Петр. 2:5); „вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал” (1 Петр. 2:9) и на думите на ап. Йоан: Христос, „Който ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници”, „а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа” (Откр. 1:6; 20:6). Но приведените цитати макар и да говорят за осиновяване на верните Богу от Светия Дух и за даденото им право да се обръщат непосредствено към Него със своите молитви, нямат този смисъл, който протестантите искат да им придадат. Цитираните думи от Стария и Новия Завет говорят, че избраните от Бога хора (евреите – в Стария Завет и християните в Новия Завет) трябва да бъдат особен благочестив народ сред другите невярващи и неприемащи Иисус Христос народи, трябва да бъдат свещено достояние на Бога, закваската на света за собственото му преображение. И това учение съвсем не изключва необходимостта от съществуване на църковна йерархия на духовните служители в Църквата за извършване на Божиите дела. Такива служители са поставяни и в Стария, и в Новия Завет веднага – при самото постановяване на Стария и Новия Завет.

Из книгата Православие, римокатолицизъм, протестантство и сектантство

Текстът се публикува с любезното позволение на наследниците на издателя доц. д-р  Димитър Митев

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта