Menu
K
P

 

ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК ЯКОВ КОСТУРСКИ

Публикувано от pastir.bg 1.11.2016

Край град Костур, днешна Кастория в Егейска Македония, китните поляни се огласяли от медните звънци на големи стада овце. Там хората се препитавали от скотовъдство и кожарство. Трудолюбиви били жителите на едно малко костурско село, разположено на брега на река Бистрица. В това село растял малкият Яков. Баща му заедно с големия му брат всеки ден изкарвали на паша овцете, а на него оставяли няколко агънца, да ги пасе през лятото. Яков бил много кротко и мило дете.

Сутрин ставал рано, измивал лицето си, заставал пред иконата, прекръствал се и измолвал небесна закрила за деня.

След това премятал през рамо торбичката и изкарвал агънцата. Времената били тежки, но той не разбирал още робската неволя и прекарвал весело деня край реката.

Когато запладнял малкото си стадо, сядал под сянката на върбите, хапвал хляб и зеленчук и си намирал приятни занимания. Най-напред си издялал от върбово клонче свирка. Тихичко си свирел, спирал, запявал и пак свирел. Усъвършенствал се в това ръчно изкуство и един ден издялал хубава тояжка. Украсил я с ножчето, като изрязвал фигурки върху върбовата кора. Като се прибирал привечер, отбил се при една стара жена и й я подарил, да се подпира на нея. Старицата много се зарадвала и го похвалила. А той изпитал двойна радост и пак продължил с изненадите. За подаръци изработвал малки солнички и лъжици. Всички го обичали заради доброто му сърце. Като пораснал, бащата разделил стадото на двамата братя. С това им осигурил прехраната. По-големият брат възразил:

- Не е честно да се разделят овцете по равно. Аз повече се трудих.

- Съгласен съм - отговорил Яков. - Бог да ти помогне да станеш богат овчар.

След време станало друго. Големият брат бил ленив и не преуспял. А Яков имал вече голямо стадо. Това предизвикало завистта, както някога Каин завидял на брат си Авел. Не успял да я овладее и го наклеветил на турския паша, че бил намерил голямо съкровище. Кроткият Яков не се разгневил. Решил да напусне родното място, за да не го притеснява. Незлоблив, не възразил с нито една дума, а продал овцете си и отишъл чак в Цариград. Там станал джелепин - търговец на овце. Пак преуспял много и станал богат. Общувал с богати турци, които търсели него в търговските дела, защото бил честен, кротък и приветлив. Веднъж дори бил поканен в дома на турски големец.

- Яков, чудна е вашата християнска вяра! - започнал разговора домакинът.

- Защо? - запитал Яков, изненадан, като знаел фанатизма на мюсюлманите.

- Вашият Бог прави чудеса.

- Какви?

И турчинът разказал за жена си, която била душевно болна и никой не можел да я излекува. Решил да я заведе при Патриарха. Когато той започнал да чете от Светото Евангелие, присъстващите турци видели как от небето слязла светлина. И жена му оздравяла.

Като чул това, Яков се умилил сърдечно. Това му дало повод да размисли по-дълбоко за красотата на светата православна вяра. Решил всеотдайно да й служи. Продал цялото си имущество, възлизащо на 3000 златни лири, и ги раздал на бедните. Отишъл в Света Гора и станал монах. Установил се в едно старо самотно манастирче. Усърдието му в монашеския подвиг и доброто му сърце привлекли много братя.

Но и тук злото му завидяло. Бил наклеветен пред бея на град Трикла, че събира много хора в манастира и можело да предизвика някакъв смут. Повикан бил да дава отговор. Беят бързо се убедил, че не е виновен, и пожелал да побеседват.

- Какво мислиш за Христос? - запитал с любопитство.

- Христос е съвършен Бог и съвършен човек.

- А за Мохамед?

- Мохамед не е пророк и напразна е вярата на този, който го почита.

Това било достатъчно, за да осъдят него и придружаващите го двама монаси на обесване. Първо били затворени в тъмница и подложени на големи мъки. Рязали парчета от телата им. В такова изтощение ги повели към мястото на екзекуцията. Всички били изненадани, че Яков вървял, без да бъде подкрепян, въпреки че се виждали костите на краката му.

Като стигнали, той извадил от пазвата си скритото сухо Причастие и причастил себе си и учениците си дякон Яков и монах Дионисий с Христовите тайни. След това вдигнал  ръце за молитва и моментално издъхнал. Всички турци останали поразени. Съобщили чак на султана, но той, за да не унижи нечистата си вяра, наредил да го обесят мъртъв, а от двете му страни да обесят учениците му.

Добри християни откупили телата им и ги погребали в родното място на светеца. Така мъченик Яков Костурски, който презрял земното богатство, за да спечели небесното, се завърнал в любимия роден край най-богат, като се удостоил с венеца на светостта.

 

Жития на българските светии, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, С, 2002 г., с. 162

Паметта на препмчнк Яков Костурски се чества на 1 ноември

2016 pastir.bg