Menu
K
P

 

ПЪРВОТО ЖИТИЕ НА СВЕТА ЛЮДМИЛА ЧЕШКА

Публикувано от   pastir.bg  16.09.2016

+ ставр. иконом Димитър Македонов

Света Людмила била съпруга на покръстителя на чешкия народ княз Борживой. Произхожда от славянски род и била дъщеря на жупан Славибор, владетел на крепостта Пшов, която се намирала на мястото на днешния град Мелник в Чехия. Самият Борживой произхождал от известния род Пржемисловци, дал много князе и крале на чешкия народ. Годината, през която Борживой станал чешки княз, както и когато станало покръстването на чешкия народ, и тая на неговата смърт са неизвестни. За много събития от това време липсват точни исторически данни и те са преплетени с предания и легенди. Према се, че покръстването на чешкия народ е станало през месец септември 873 г., когато св. Методий бил освободен от манастира Елванген в Германия, където бил затворен. Той починал на 6 април 885 г. Поради това, че св. Методий след освобождаването му бил ръкоположен от папа Иоан  VIII за архиепископ на Моравия, чешкият народ, който попадал в диоцеза на епархията му начело с княз Борживой и цялото му семейство били покръстени от него във Велеград, столицата на Моравия.

Борживой и Людмила имали родени от брака си двама сина: Спитихнев и Вратислав I (+920 г.?). След смъртта на по-големия си брат Спитихнев (+912 г.?), Вратислав станал чешки княз. Неговата съпруга Драхомира била езичница, но след като станала съпруга на Вратислав I била кръстена и приела християнската вяра повече външно, отколкото по дух и разбиране. Вратислав I имал от нея трима сина: Вацлав, Болеслав и Спитихнев, както и четири дъщери, от които е известно само името на едната Пржибислава. След смъртта на Вратислав, поради това, че най-големият от синовете му Вацлав бил на 10 – 12 години, майка му Драхомира, като негова настойница, взела управлението на държавата в свои ръце. Властна и честолюбива, тя виждала в лицето на авторитетната и благочестива своя свекърва Людмила пречка да ръководи страната както желае. Затова побързала да се избави от нея, въпреки че последната била напуснала Пражкия замък и отишла да живее в малкия замък Тетин. Според преданието, света Людмила е била удушена от войници, изпратени от Драхомира. Това станало на 16 септември 920 г. Тогава се празнува нейната памет в т.ч. и в нашата страна. Също според предание, Драхомира направила опит да убие и сина си Вацлав, за да продължи времето, през което сама да управлява държавата. След като достигнал пълнолетие през 924 или 925 г. и започнал сам да управлява страната си, княз Вацлав наказал майка си за извършеното от нея престъпление, като я изпъдил от Чехия. Впоследствие, след като се покаяла за извършеното от нея, той й разрешил да се завърне. През 925 г. той пренесъл тялото на св. Людмила от Тетин в Прага, където тя била тържествено погребана. На 28 септември 929 г. княз Вацлав бил убит с измама от брат си Болеслав и веднага канонизиран за светец (св. Вячеслав). От тогава той се счита за традиционен покровител на чешкия народ.

Първото житие на св. Людмила е съставено през 10 в. Въпреки че е едно от първите литературни произведения, писани на латински език след отпадане на славянската писменост в Чехия, по стила в който е написано, то по нищо не се различава от написаните почти по същото време на старославянски език жития на св. Методий, св. Вацлав и св. Константин. Съставено почти непосредствено след смъртта на св. Людмила,  това първо житие е било поместено в молитвениците (требниците) и е било използвано в църквите до 16 в. Предлаганото житие предствалява превод на същото от латински език и може да послужи за основа на написване на житие на св. Людмила, което да бъде поместено в Жития на светиите при тяхното следващо преиздаване:

Имало в чешката земя един княз, който се наричал Борживой.Той бил тогава още езичник и си взел за съпруга от друга земя дъщерята на княз Славибор, наричана Людмила. Тя била тогава още млада, принасяла жертви на боговете и много ги почитала. Като живяли така известно време заедно, по волята на Бога се покаяли и приели кръщение, а заедно с тях и народът им. Родили им се трима сина и три дъщери (!?). От деня, в който приели свето кръщение, княжеството им непрестанно укрепвало все повече и повече. Княз Борживой, след като навършил 36 години си заминал от тази земя. След него начело на държавата му застанал първородният му син, наричан Спитихнев. Той заедно с духовенството, живял напълно отдаден на вярата в Христа живот. Като навършил 40 години от своя живот, той се разделил с тоя свят. След неговата смърт на кормилото на държавата застанал неговият брат Вратислав.

Тяхната майка, високопоставената госпожа Людмила, след своето обръщане от езическата заблуда, всеки ден горко плакала за това, че преди това почитала езическите богове. Затова сама устроила живота си и започнала да живее така, че станала майка на бедните, нозе за хромите, очи за слепите, ласкава утешителка за сираци и вдовици. Когато вче казаният княз Вратислав навършил 33 години от своя живот, прекъснал се земният му път и той напуснал тоя свят. Неговият син Вацлав бил тогава още малко момче, напуснал страната и княжеството на баща си.Майката на момчето, наричана Драхомира, останала вдовица. Тогава неприятелят на човекия род, дяволът, като завидял, че Божията служителка Людмила толкова много се изявила в своето служение на Бога, накарал майката на малкия княз да направи съвещание със своите неправедни съветници, за да я погуби. В сърцето си тя започнала да ненавижда своята свекърва Людмила и да казва: „Защо тя трябва да бъде моя господарка? Ще я погубя, за да наследя всичкко, което има и свободно да мога да управлявам”. В това време нейният син Вацлав бил твърде млад. Щом като рабрала това, почитаната и предана служителка на Бога Людмила казала на своята снаха: „Не желая да управлявам и не искам да имам дори частица от твоята власт. Напротив, желая да ми позволиш спокойно да служа на Бога до края на своите дни”. С тези думи Людмила напуснала Пражкия замък и отишла да живее в един малък замък, който се наричал Тетин. Там Божията служителка, предчувствайки предстоящите мъки, се постарала да утвърди познанията си за свещените работи и доброволно усърдно помагала на бедните, доколкото можела да изпълни техните желания. След нейното заминаване майката на младия княз, след като се съветвала със своите безчестни съветници, изпратила мъже, за да я погубят. Те взели със себе си още войници и цялата дружина заминала за Тетин. Тогава споменатата Божия служителка, предчувствайки нещата, които трябвало да станат с нея, извикала един благочестив свещеник, наричан Павел и го поканила да отлужи света литургия. След това се изповядала пред образа на Великия Съдия и се причастила с тялото и кръвта на Господа. Известена за своята смърт, въоръжила се с оръжието на вярата и се отдала на молитви, за да може чрез своя подвиг красиво да даде душата си на Бога. При здрач злодейците се насочили към нейния замък, разбили вратата и се затичали към стаята, в която била Божията служителка. Разбили и там крилата на вратата и влезли вътре. Като се обърнала към тях, тя им казала: „Защо, братя, сте дошли с такава свирепост? Дали не съм ви хранила като свои синове? Своето злато, сребро и скъпи дрехи дадох на вас. Ако с нещо съм виновна пред вас, кажете ми?” те обаче се отнесли с пренебрежения към нейните миролюбиви думи, смъкнали я от леглото и се нахвърлили върху нея. Тогава плачейки им казала: „Почакайте, братя, малко, поне да довърша молитвата си!” С издигнати нагоре ръце се молела на Господа. Когато завършила молитвата си, казала им: „Заклевам ви, братя, посечете ме!” Това им казала, за да може с кръвта си да заслужи мъченическа корона. Те не дочакали, но сложили въже на врата й и я удушили. Така тя, изпълнена с голяма вяра и преданост, в шестдесет и първата година от своя живот, се представила пред Господа. Служителката Христова Людмила завършила мъченически своя живот в събота, 16 септември в ранните нощни часове.

***

ТРОПАР, КОНДАК И МОЛИТВА КЪМ СВ. ЛЮДМИЛА ЧЕШКА

Тропар, глас 4

Светло в твоето страдание си възсияла, стратотерпнице, изпъстрена от твоите кърви, и като красива гълъбица към Небето си излетяла, Людмило, затова моли винаги за тези, които те почитат.

Кондак

Избрана от Бога от друговерния езически чешки род, призвана в народ свят, служителко на новата благодат, света всехвална мъченице Христова Людмило, в твоето страдание приела нетленен мъченически венец от ръцете на Вседържителя и предтояща с ангели сега пред Неговия престол, с песни те възхваляме с любов. Угоднице Христова, молим се на теб, която с твоите молитви от вечни мъки, беди и скърби освобождавай нас, които ти викаме: Радвай се, блажена княгиня Людмило, света мъченице и молитвенице за нашите души.

Молитва към света мъченица благоверна княгиня Людмила Чешка

О, света угоднице Христова, мъченице княгиня Людмило, първоугоднице на чешката страна и на престолния град Прага украшение, топла за нас пред Бога молитвенице, ето, ние, многогрешните, падайки смирено, молим те: не допускай да погинем в тинята на нашите грехове, но възнеси за нас моление към Господ, да ни помилва и да ни дарува покаяние.

О, преблага майко Людмило, не забравяй да посещаваш твоите чада, защото така си се представила от нас в небесните обители. Заедно и със светия мъченик и твой внук Вячеслав.

Така и ти, негова света прамайко, изпроси и за нас, грешните, Божието благословение за нашите чада и за всички нас, та и ние, многогрешните, да възблагодарим на Господ за подаването на Неговата благодат. Та заедно с теб да прославим Отца и Сина и Светия Дух и твоето голямо застъпничество за нас во веки веков. Амин.

Превод от църковнославянски: Наталия Стоянова

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта