Menu
K
P

 

СПАСЯВАНЕ НА САМОЛЕТ

Публикувано от pastir.bg 14.12.2016

Ноември 1973

Било пролетна утрин в далечната южна страна Судан. На летището в столицата имало необичаен трафик. Освен пасажерите от редовните полети в чакалните се тълпели весели младежи и ученици с пътни чанти. На този ден имало училищна образователна екскурзия. Монотонният звук на самолетните двигатели бил прекъсван от радостните гласове и песни на учениците. В залата прозвучало съобщение : Всички екскурзианти и техните учители да се насочат към портала за настаняване. Самолетът ще излети след 5 минути. Тълпата от младежи преминала бегом през летището и се отправила към самолета. Всички били готови да излетят след 3 минути.

Пилотът, атлетичен млад човек, може би не много по-възрастен от младите си пътници, но отличен като най-добър пилот в компанията, ги приветствал с добре дошли на борда и им обещал едно чудесно пътуване. Той провел стандартната последна проверка на уредите, съобщил на кулата ,че всичко е наред и стартирал двигателите. От кулата го осведомили за метеорологичната прогноза, която била отлична и му пожелали приятен полет. В следващите минути самолетът се сбогувал със земята и мощно се издигнал във въздуха като голяма хищна птица, нетърпелива  да погълне разстоянието от 500 мили до крайната точка.

Самолетът бил прелетял вече 100 мили и всичко сякаш способствало приятния полет в синьото небе. Пасажерите се наслаждавали на прекрасната гледка от високо. Под тях се простирала огромна и живописна релефна карта, изпъстрена със села, планини, реки и открити поля. Стюардесата постоянно обяснявала и ги осведомявала за различни неща. От време на време пилотът включвал микрофона и разказвал на пасажерите за различните техники и трикове на самолета. Било наистина прекрасно преживяване.

Капитанът включил радиото и попитал контролната кула за местоположението си и за прогнозата. Те отговорили, че не се очаква промяна във времето до края на полета им. Пилотът изключил радиото и тъкмо се канел да заговори отново с пътниците по микрофона, когато забелязал на хоризонта един черен облак точно пред тях. Оставил говорителя и сграбчил здраво шурвала, за да прекара самолета под облака, така че пътниците да не изгубят визуален контакт със земята. Тъкмо прелитали под облака, когато пред тях изскочил още един, по-тъмен от първия, от който се сипели светкавици и гръмотевици. Пилотът разбрал, че е попаднал в буря. Издигнал самолета до 8000 фута, за да я избегне, но все още оставал в нея. Тогава той достигнал максималната височина, на която този самолет можел да лети – 10 000 фута.

Пасажерите започнали да се тревожат. Видимостта била нулева. Градушка заудряла стъклата като куршуми. Небето искряло от светкавици и гръмотевици, сякаш насреща им имало вражеска артилерия, опитваща се да ги унищожи. Стюардесата запазила спокойствие и се опитала да успокои и пътниците. Самолетът започнал да скърца като малка играчка, попаднала в ужасната прегръдка на бурята. Височината достигнала 12 000 фута. Тогава пилотът започнал бавно да го снижава - 8 000 фута, 5 000, 4 000, 3000, 2000 фута, но времето не се променяло. Решил отново да набере височина, за да не се блъснат в някой планински връх. Като достигнал 8 000 фута, включил радиото, за да попита контролната кула за точното си местоположение и да съобщи, че въпреки добрата прогноза е попаднал в буря, но изведнъж разбрал, че радиото не работи. Опитал да го включи отново, но напразно. Кръвта му замръзнала, сякаш една ледена ръка обвила сърцето му. Отворил картата и се опитал да намери местоположението си сам. Но за жалост, докато се стараел да избяга от бурята, напълно изгубил чувството си за ориентация. В очите на първия пилот можели да се забележат първите признаци на паника. Капитанът видял това и отново се опитал да се свърже с кулата, но бурята била унищожила всички средства за комуникация. В подобна ситуация смелостта и спокойствието на пилота могат да доведат до добри резултати. Капитанът се обърнал към помощника си, който стоял като вцепенен, и го помолил да се съвземе, защото в този критичен момент трябвало по всякакъв начин да предпазят пасажерите от изпадане в паника. В пътническия салон обаче напрежението се покачвало. Стюардесата не била съвсем наясно с критичната ситуация и давала всичко от себе си, за да успокои пътниците.

А положението наистина било трагично. Пилотът вече не можел да управлява самолета безопасно в тази безкрайна буря без ориентир и връзка с контролната кула. Започнал да лети в кръг постоянно, движейки се нагоре и надолу в отчаян опит да се измъкне от бурята. Все още успявал да запази спокойствие, но водел сляпа битка. Времето минавало и те трябвало да кацнат преди два часа и половина, но полетът се удължил и горивото намалявало.

От никъде не идвала помощ, нямало светлина в тунела. Пасажерите, които знаели колко трябва да продължи пътуването, започнали да осъзнават случващото се и изпаднали в ужас и паника, дори стюардесата загубила самоконтрол и не можела да си върши работата. Капитанът напразно се опитвал по микрофона да им повдигне духа. Помощникът му бил толкова разстроен, че не можел с нищо да помогне. Притеснен, пилотът погледнал показателя за гориво и го избила студена пот, имали само за още 20 минути във въздуха. Тогава и той самият започнал да се поддава на страха. Вече бил уверен в предстоящата катастрофа. Очите му взели да се пълнят със сълзи, но се овладял, включил автопилота, отпуснал се върху щурвала и се оставил на съдбата.

В тези последни мигове в съзнанието му като на лента преминали случки от живота му, още от детските му години. Пред очите му изникнали Гърция, Митилини, Сикаминия … Майка му била родом от Сикаминия, Лесбос. Спомнил си, че като малък ходел там на гости на баба си и роднините си. Благочестивата му майка все му говорела за чудотворната икона на Архангела в Мантамадос. Тогава си припомнил как те двамата веднъж отишли да и се поклонят и усетил отново същата тръпка, която почувствал тогава, когато като малко дете стоял пред нея. В ушите му отново ясно зазвучали думите, които възрастните често му говорели: Момчето ми, Черният Човек (все още наричат така Архангела заради тъмната му кожа на иконата) е винаги с теб и винаги е готов да ти помогне, когато го призовеш с вяра. Имаме истински доказателства за чудесата му през войните.

Пилотът потръпнал, духът му се оживил. Той наистина вярвал в Светията и, издигайки ръце във въздуха, извикал силно от дълбочината на душата си : Архангеле мой, Черни мой Човеко, моля те, спаси ни! Обещавам да запаля свещ, висока колкото мен, и да окача на иконата ти златен макет на нашия самолет!

Дори сега, когато пилотът на самолета г-н Николаос Чацоглу ми разказва за това преживяване в канцеларията при храма на Архангела, той се изправя, пребледнява и с трепереща ръка се прекръства. Преживява отново тази уникална случка и пламенно продължава: Тогава черните облаци се отместиха и пред мен се показа ясно синьо небе, както в театъра завесите се отдръпват и се появява сцената. Под нас, обляно в силна светлина, се виждаше дългоочакваното летище. С голяма радост хванах щурвала и след няколко минути кацнахме невредими. Погледнах показателя за гориво, беше останало само за 5 минути.

Скъпи отче, продължи той, това е първата възможност, която имам да взема няколко почивни дни и да дойда тук, за да изкажа почитта и благодарността си към Светията и да изпълня благочестивия си оброк. Ето моят дар.

В треперещите си ръце той държеше златен макет на самолет. Това бе неговото обещание. Трогнах се от вида му – в насълзените му очи човек можеше да види удовлетворението, което изпитваше от изпълнения обет. Толкова се развълнувах, че останах без думи. Опитвах се да спра сълзите си. Едва успях да изговоря: Ти си моят защитник и помощник, пазител и спасител на смирената ми душа, Архистратиже Михаиле, Велики Архангеле, моля те, помагай ми в трудности и беди.

 

Из История и чудеса на Св. Архангел Михаил в Мантамадос на протопрезвитер Ефстратиос Дисос - предстоятел на православен храм „Св. Архангели” в Мантамадос, о. Лесбос

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта