Menu
K
P

 

3 НОЕМВРИ - СВЕТИ ПИМЕН ЗОГРАФСКИ

Публикувано от pastir.bg 3.11.2016

В богато християнско семейство в София растяло доброто дете Пимен. Във всичко бил послушен на родителите си. Вечер не лягал, без да се помоли пред иконата. И сутрин си казвал молитва, за да го закриля Бог през целия ден. Родителите му искали той да чете, за да стане просветен във вярата. Тъй като през онова робско време нямало училища, дали го да се учи при свещеник Тома, който служел в църквата „Свети Георги”. Свещеникът бил много добър и умеел да рисува икони. Така Пимен имал възможност да се научи да рисува образите на светии, за което имал и дар от Бога. Това изкуство много му допаднало. С часове оставал сам и рисувал. Вдъхновявал го животът на светиите.

Като пораснал, родителите му починали. Той раздал на бедните всичкото наследено богатство и решил да стане монах. Отишъл в Света Гора и постъпил в Зографския манастир. Приел монашество и много се трудел в пост и молитва. Възложили му послушанието да рисува икони. Стигнал до святост в подвига. Един ден отишъл при игумена и попитал:

- Отче, разреши ми да живея в усамотение край манастира. Пак ще рисувам икони и по-добре, защото ще имам възможност по-задълбочено да се моля.

- Като мислиш да правиш това в името на духовния подвиг, нека бъде благословено желанието ти - казал игуменът.

В красивата околност на манастира Пимен си построил малка дървена стаичка. Заживял в още по-строг пост и молитва. Хранел се с кестени и див зеленчук. От близкия извор черпел вода. Станал приятел на горските птици и животни. Достигнал до майсторско съвършенство в иконописта. Преди да рисува иконата на светията, дълго изучавал житието му и после пак дълго се молел. Съзнавал колко свято е това дело. Да се изрази светостта в израза на лицето и в погледа, не е лесна работа.

Самият той достигнал святост. Започнали да го посещават монаси от „Зограф” и околните манастири, за да търсят поучение. Думите му били мъдри, а молитвата, пламенна. Наричали го „младият старец”.

Веднъж привечер след молитва поседнал на един пън пред прага да се отмори. Слънчевите лъчи погалили бледото му лице. Лек повей носел мирис на сладки треви. На полянката пред него кацнала една пъстрокрила птичка и започнала да кълве семенца. Той й се радвал като дете, защото имал много чисто сърце. Останал в размисъл. Спомнил си проповедите на Христос и Неговите благи думи. Когато Спасителят искал да обясни на слушателите Си, че човек е най-ценното творение на Бога, Той направил сравнение с врабчето. Казал им, че пет врабчета се продават за два асария (дребна монета), но нито едно от тях не е забравено, защото Бог му праща храна, вода покрив. Колко повече Небесният наш Отец няма да забрави човека, когото е удостоил с безсмъртна душа!

Мислите му го отнесли и в родния край в поробеното му отечество. Уверен бил, че Бог промисля и за измъчения български народ и няма да го остави да погине. Все ще преживее, макар и бедно, в оскъдица и неволя, докато дойде краят на изпитанието. Но душата му ще издържи ли на духовния глад? Няма училища, а на много места няма църкви и свещеници. Всеки остава в пълно незнание за вярата и доброто. А това е опасно...

Цяла нощ не заспал. Мислел как поне малко да облекчи съдбата на страдащите. Съзнавал, че най-нужна е духовната храна. На другия ден оставил тихото си жилище и отишъл в Зографския манастир. Още като го видял, игуменът прочел по лицето му голяма тревога.

- Отче, народът ни загива духовно в робска безпросветност - направо започнал Пимен. - Неграмотен, не може да се утешава със Словото Божие. Няма храмове, за да изплаче мъката си пред светите икони....

-Какво да сторим, чедо? – запитал игуменът.

-Благослови ме да отида в родината и да се потрудя според силите си.

-Бог да благослови стъпките на благородните ти трудове.

И Пимен тръгнал на път. От София до Силистра построил 300 църкви и възобновил 15 манастири. Рисувал икони и украсявал храмовете. Работел неуморно. Където се установявал, изнасял проповеди и просвещавал роба в Христовата вяра. Мъдрите му думи събудили много души за духовен живот и утешили скръбни и нещастни.

Наближил краят на земния му живот. Прибрал се в Черепишкия манастир и там починал. Погребали го на 3 ноември 1610 година. Неговият ученик, монах Памфилий, който го съпътствал, описал живота и подвизите му.

Свети Пимен Зографски е покровител на иконописците.

 

Жития на българските светии, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, С., 2002 г.

2016 pastir.bg