АРХИМАНДРИТ СЕВАСТИЯН
Наталия Стоянова 16.06.2016
Когато ходехме в манастира „Света Троица” край Велико Търново, където живееше и служеше отец Севастиян, не мислихме, че ще дойде ден, когато него няма да го има, не ни е идвало на ум, че целият живот, който кипеше покрай него в манастира, ще се прекрати. Приемах всичко в манастира за дадено, че все така ще продължава – ще ходим пак, винаги ще има служби, изповеди, причастия, празници за Петдесятница и Свети Дух, даже и не се замислях. Но ето че дойде време и завесата се затвори, тържището се разтури.
За щастие, обаче, случилото се далеч не е така сякаш, че нищо не е имало! Напротив! Сега, кой колкото успя да придобие, да спечели от досега със светостта покрай отец Севастиян и мястото, където беше, го ползва в света и се мъчи да го преумножи и вложи като капитал в голямата банка на живота и да го изтъргува, за да спечели Царството Божие.
Отец Севастиян даваше съвети за всякакви житейски ситуации и по всякави въпроси на вярата, и хората, които идваха, черпеха от неговата мъдрост и неговия духовен капитал, събиран с годините.
Първото нещо, с което ме впечатли отец Севастиян, беше любовта, която почувствах. Той не правеше разлика между хората – кой е по-важен, кой по-високостоящ, човек се чувстваше като негов най-близък. Винаги намираше необходимия съвет, какво казва Евангелието, Апостолът, успяваше да те утеши. Това, което търсят днес хората. Ако всички онези, които се съветваха и ходеха при него, постъпват с хората около себе си по този същия начин, значи, че са си научили урока. Християнската вяра е любов.
Отец Севастиян обичаше да разказва притчата за десетте девици – петте неразумни и петте мъдри. Не ви познавам – напомняше думите на Господ в края на притчата. Трябва да имаме цял джоб пълен с добри дела, - повтаряше отецът. Така че, любовта беше първото, с което ме грабна.
Когато все още има живи свидетели на делата и живота на някой благочестив човек, е трудно да се пише за него. Всеки има своя гледна точка, пишещият може и да не успее да разкаже цялостно, може и да пропусне нещо. Обаче има някои важни моменти, които не може да се изпуснат. Първото нещо, което ни каза отецът при нашата първа среща, беше да си пазим Православната вяра. Не нещо друго, не високи философски мисли. Вярата е най-важното в живота на човека.
Трудно може да забравиш неговия задъхващ се глас, който пее тропара на Светия Дух Благословен си, Христе Боже наш, Който направи премъдри рибарите, като им изпрати Дух Светий и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава на Тебе – глас, който, въпреки възрастта, излъчва сила.
Най-силното чувство, което предизвикваха у мен срещите с отец Севастиян, беше радостта. От него струеше нещо толкова живо, силно, че се предаваше и на околните. Човек забравяше всичките си грижи и въпроси, които искаше да му зададе. Просто, нещата бяха толкова ясни, че нямаше какво повече да се говори. Седиш и мълчиш, и дишаш въздуха на манастира... Отец Севастиян казваше, че човек винаги трябва да е радостен. Нека и така да завърша.
Последната среща с отец Севастиян беше неговото погребение. На връщане от погребението се чувствах странно, в сърцето ми нямаше мъка, а ме изпълваше някаква радост. И други хора, с които пътувах, споделиха същото – напълно несъвместимо със земната логика - усещат радост! Чувствахме някакъв срам от това. След време прочетох, че авторът на една книга казва по този повод следното: „..като четях една книга на Епископ Игнатий Брянчанинов, срещнах това негово изречение: Ако след смъртта на някого през този ден близките му почувстват в сърцето си радост, това е признак, че тази душа е приета от Бога. (Схимонах Никодим Карулски, Молитвеният дневник на стареца Теодосий Карулски, ман. „Св. Вмчк Георги Зограф” Света Гора Атон, 2011).
Накрая искам да завърша с думите от проповедта на свещеника, който се обърна вътре в църквата след опелото, към множеството духовни чада на от. Севастиян: Отец Севастиян понесе своя кръст докрай и прослави Бога, нека и ние сега да вземем кръста си и да прославим Бога в свое време.
***
МОЛИТВА КЪМ СВЕТА ТРОИЦА
(дадена от отец Севастиян)
Всемогъща, животворяща и светоначална Света Троице, Боже, Kойто само поради благостта Си от нищо си създал всичката световна и надсветовна твар и за нея промишляваш и я поддържаш, Който поради всичките Си неизказани благодеяния за земния род, поради плътските ни слабости дал си ни покаяние дори до смъртния час, не оставяй нас, окаяните, да умрем в греховните си дела, нито допускай да бъдем посмешище на злоначалника, завистливеца и пагубника. Защото виждаш, Милосърдний Господи, какво е неговото върху нас лукаво нападение и вражда и какво е нашето страдание, слабост и небрежение. Но молим Те, излей изобилните Си благости върху нас, които всеки ден и час те прогневяваме с престъпването на Твоите честни и животворящи заповеди. Разреши и прости ни всичко, което през целия си живот и до днешния час сме съгрешили с дела, или с думи, или с мисли. Сподоби ни останалия си живот да свършим в покаяние, със сърдечно съкрушение и с опазване на Твоите свети заповеди. Ако, прочее, от сладост прелъстени многоразлично съгрешихме, или склонихме да бъдем излъстени от безполезните и вредни гнусни пожелания; ако възбудени от гняв и безсловесна ярост оскърбихме някой наш брат, ако чрез езика се обхванахме в неизбежните, лукаво заплетени и силни примки на врага, ако с някое чувство или с всички волно или неволно, съзнателно или несъзнателно от користолюбие или от поущение безумно се подхлъзнахме, ако с греховни и суетни мисли осквернихме мисълта си, ако ли по друг някакъв начин съгрешихме, насилени от предумишление или от зъл навик, то прости и ни разреши всичко Всещедрий, преблагий и Многомилостиви Господи, и ни дай, прочее, бодрост и сила, за да изпълняваме Твоята блага, благоугодна воля, та като се изменим от нощното и мрачно зло чрез светоподобно покаяние, да ходим благообразно като в ден и да се явим, ние недостойните, очистени пред Твоето човеколюбие и да Те възпяваме и прославяме вечно. Амин.