Menu
K
P

 

УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТАЯ БОГОРОДИЦА

Публикувано от   pastir.bg   14.08.2016

В св. Писание няма повествование за обстоятелствата и края на Божията майка, която след като нейния Божествен син бил разпнат на кръст, се преселила в дома на любимия Иисусов ученик – Иоана и преживяла у него в град Иерусалим до преклонна възраст. Но благоговейното отнасяне на древните християни към Божията майка било толкова голямо, че те не са могли да забравят и да не предадат за нейния живот всичко, що са могли да забележат в нейните думи, в нейните отношения, в нейните дела, даже и за нейния външен вид.

От тия древни сказания и предания известно е, че успението на Божията майка се съпровождало с много чудни знамения, първо: Арх. Гавриил, който съобщил на Богородица чудесното и тайното въплощение от нея на сина Божи, сега пък се явил при нея и я зарадвал, като и известил, че нейното силно желание да отиде при своя син, скоро ще се сбъдне.

По един чудесен начин в самия ден на нейното успение в Иерусалим апостолите (освен Тома) мигновено се събрали, които били разсеяни по разни страни на проповед и станали свидетели на Нейната блажена кончина, при която се явило сияние и голяма светлина и сам Господ Иисус Христос с множество Ангели и праведни духове осенил своята светейша майка при изхода на нейната душа.

С думите: „Готово серце мое Боже, Готово серце мое! Буди ми и нине по глаголу твоему” и като се наслаждавала на неизречения поглед на пресветото лице на Своя син и с встрог на преголяма любов към него, предала своята душа в неговите ръце без ни най-малки телесни страдания, а просто заспала в най-сладък сън. В момента на погребението на Божията майка, когато всички св, апостоли, съпроводени от множество вярващи с пеене на псалми, със запалени свещи, пренасяли нейното честно тяло през Гетсиманската градина за Еленската гора, близо до Иерусалим, където били погребани нейните правоверни родители и нейният обручник Иосиф, един чудно светъл облак осенявал това свещено шествие, от началото до края.

В третия ден подир успение Богородично – когато и св. ап. Тома вече достигнал, не без особено Божие усмотрение, (който не успял да дойде и присъства на погребението и) пожелал да се поклони на гроба на Божията майка*, пребиваващите св. апостоли още при гроба решили да отвалят камъка от гроба по желание на ап. Тома и за утешение на опечаления апостол, който не бил на погребението.

Но като отворили гроба, не намерили тялото на Божията майка в гробната пещера. Тогава всички се убедили, че тя е възкръснала. Това нещо е било в третия ден. Възкръсналия, в третия ден, а в 40 – ден възнеслия се на небето Иисус, възкресил и възнесъл на небето своята пречиста Майка, за да се изпълнят думите на пророк Давид: „Возкресни Господи в покои твои Ти и Кивот светини твоея”. Подир това, когато св. апостоли  седели на своята трапеза, видели те Пресветата Дева високо на въздуха жива с множество  ангели, стояла в неизречена светлина и чули нейния глас, като казала: Радвайте се, аз съм с вас всякога…

Това явление убедило още повече св. апостоли, чрез тях и цялата църква във възкресението на Божията майка. Наредено било щото смъртта на Божията майка да се нарича успение, тъй като тя, като, че ли за малко време заспала сладък сън и след това пак се събудила като от сънна дрямка и завинаги се отърсила от грубата сънливост на тялото, като видяла светлото Божие лице и влязла в Неговата слава за вечния живот.

Още от древни времена е установен празника  успение Богородично. С много песнопения св. църква похвалява св. Богородица, между тия песнопения, най-забележителен и най-съдържателен е тропара на успение: „ В раждането, девството си запазила; в успението си светът не си оставила Богородице, преминала си към живота, ти, която си майка на същия живот и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души”, а кондака тъй я похвалява: „ В молитви неуморимата Богородица и в ходатайство за нас неизменната надежда гробът и смъртта не удържаха, защото, като майка на живота, Онзи, който се засели във всякога девствената и утроба, я пресели във вечния живот”.

Списание Беседа, изд. Григор Гавазов, София 1925

снимки от гроба на Божията майка

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта