КРАТКА ИСТОРИЯ НА СВЕТИЯ МАНАСТИР ПАНТОКРАТОР ОТ СВЕТА ГОРА

Публикувано от   pastir.bg   13.9.2016

Манастирът Пантократор е разположен в североизточната част на Света Гора, между манастирите Ватопед и Ставроникита. Той е построен върху скалист полуостров висок 20 м, близо до морето, с изглед към източна Македония.

Според старо предание той бил основан през 11 в. Като първи ктитор е споменат императорът Алексий I Комнин  [1], който построил малък манастир и го посветил на чудотворната икона на Света Богородица Геронтиса, която по онова време била наричана Скоропослушница. Манастирът получил името Пантократор от манастира Пантократор в Константинопол.

Тази първоначална обител била изгорена по време на пиратските нападения през 13 в. През 14 в. се споменават двама нови ктитори – и двамата мъже със славна военна кариера: Великия стратопедарх  [2] Алексий и Великия примикирий  [3] Йоанис. Манастирът бил построен отново през пролетта на 1357 г. и строителството на основното здание било готово до 1363 г. За да осигурят независимост на манастира, те го нарекли царски, дали имоти, манастирски метоси и т.н. и надзиравали организационното учредяване на манастирския Типик, който щял да гарантира киновийния  [4] характер на манастира. Накрая те посветили на манастира дори живота си, особено Йоанис, който напуснал своята служба, за да стане монах, докато неговият брат починал преди да има време да стане монах.

През 1392 г. пожар унищожил част от манастира. В края на 14 в. влашките воеводи подпомогнали значително Света Гора, особено манастира Пантократор. През втората половина на 16 в. зданията на манастира били разширени и той бил класифициран като седми в йерархията на манастирите на Света Гора. Той е последният манастир, който преминал към идиоритмична система  [5] (след 1656 г.). По време на турското робство манастирът трябвало да се изправи срещу пиратските нападения, макар и да не липсвали моменти на възход и разцвет. В края на 18 в. под ръководството на игумен Кирил и монах Йеротей манастирът достигнал своя апогей.

През 1922 г. след катастрофата в Мала Азия, манастирът  Пантократор изгубил всичките си метоси и в Мала Азия, и в Гърция, тъй като владенията му в страната били дадени за компенсация на бежанците. През 1992 г. той бил последният манастир на Света Гора, който преминал от идиоритмичен към киновиен живот, полагайки началото на нов период в своята история.

Сред всички манастири на Света Гора, този манастир е запазил най-значителната сбирка от преносими икони, в главната църква са запазени уникални стенописи от епохата на Палеолозите. Със същото значение е и библиотеката, където се намират 400 сборника със старинни ръкописи, а също така и ризницата, където се пазят църковната утвар, богослужебни одежди, керамични и други разнообразни редки произведения на изкуството. Най-важното за манастира са големият брой свети мощи, а също така и големият брой светии, които са били свързани с манастира по време на неговата бурна история.

                                      ***                                            

Превод от английски: Наталия Стоянова

History of the Holy and Miraculous Icon of Panagia the “Gerontissa”. Holy Monastery of Pantokrator, Holy Mount

[1]Алексий I Комнин - император от 1081 до 1118 г., основател на династията на Комнините – бел. прев. 

[2] Стратопедарх - началник на войската – бел. прев.

[3] Примикирий - началник на I рота, капитан – бел. прев.

[4] Киновиен – общежителен - бел. прев.  

[5] Идиоритмичен – от гр. обособен, своеобразен; монасите могат да имат лична собственост, общо е само жилището и богослужението; сега всички атонски манастири са общежителни, обаче много атонски скитове остават идиоритмични – бел. прев.