Menu
K
P

 

MАНАСТИРЪТ НА СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ НА ОСТРОВ МИТИЛИНИ

06.09 - празник на релефната икона на свети Архангел Михаил

Публикувано от   pastir.bg   5.09.2016

Остров Митилини (известен още и като Лесбос), в последните месеци и години се свързва с печалната слава на място на бежанския емигрантски поток към Европа.  Но този тих и спокоен допреди няколко години остров, е осеян с множество светини, свързани с трудния житейски път на населението му в борбата срещу вражеските нападения за съхраняване на християнската вяра. Тези светини са на стража и пазят християните там и до днес.

На около час път с кола на северозапад от гр. Митилини, недалеч от село Мантамадос се намира манастир, наричан тук просто Архангел (на гръцки Тахиархес), посветен на свети Архангел Михаил. Манастирът бил основан през първите векове. Във времената на пиратските нападения (10 – 11 в.), извършвани от арабски разбойници сарацини, които използвали за своя база остров Крит, много жители на крайбрежните райони заминавали във вътрешността на острова, опитвайки се да избягнат нападенията. Пиратите знаели за това и когато отплавали да презимуват у дома си, оставяли на Митилини известен брой свои хора. През зимата, преоблечени като търговци, тези хора, като се сговаряли често с гръцки наемници, разузнавали местонахожденията на селата във вътрешността на острова за подготовка на бъдещи набези. Разбрайки за това, местните жители събрали своята покъщнина и тръгнали да търсят надеждно убежище.

В манастира на светия Архангел били оставени няколко монаси да поддържат укрепените високи манастирски стени и кули в необходимото състояние за отблъскване на нападенията. Сарацините пристигнали през пролетта на Митилини, в това време в манастира вървяла подготовката за Великден. Пиратите нападнали манастира, когато монасите били на Света Литургия в храма. Братята били избити в църквата с изключение на един монах на име Гавриил, който се намирал в олтара и успял да се качи на покрива на храма. Сарацините искали да го убият. Но изведнъж над манастира се появил Воин със страховито лице и го обкръжил с бушуваща вода, поради която пиратите не могли да се доберат до него. Те в ужас бягали и според някои сведения се издавили.

Монахът пък слязал в църквата и погребал телата на своите мъченически загинали братя, като събрал с гъба в едно гърне кръвта им, после я примесил с пръст и изваял от нея релефна икона на свети Архангел Михаил така, както го бил видял. Иконата и досега се пази в манастирския храм и се почита като чудотворна. Тя често се изпотявала и проливала сълзи.

В наши дни в доказателство на историята на иконата, бил намерен под олтара сандък с окървавени дрехи и кости под една сребърна плоча на монаха Гавриил, който изваял иконата.

Турците разрушили стария Мантамадос, но оставили само църквата и двора. Те не смеели да ги доближат поради многобройните ежедневни чудеса от чудотворната икона на св. Архангел Михаил в цял ръст, която се намирала в стария храм и вдъхвала страхопочитание и сред мюсюлманите.

Многобройни са и свидетелствата за чудесната помощ, която оказва светият Архангел Михаил на нуждаещите се и молещи се пред неговата релефна икона в манастирския храм: намиране на парите за заплати на работниците, търговците на украсата и иконописеца на новостроящата се църквата, изцеления от тежки и неизлечими болести, разрешаване на житейски проблеми.

Празникът на релефната икона на свети Архангел Михаил се отбелязва на 8 ноември в деня на Събора на Светите Безплътни Небесни Сили, и на 6 септември в памет на чудото в Хони.

Манастирът на свети Архангел Михаил страдал от недостиг на вода. В началото на 20 в. в 1907 г., настоятелите решили да закупят една нива в съседство, в която имало извор. Жената на семейството, на което принадлежала нивата, не се съгласила да я продадат. Сутринта на следващия ден се разнесла мълва, че тя ослепяла. Жената в страх дала съгласието си да продадат нивата, намерил се в това време и един човек, който като дарение откупил нивата с извора за манастира. Треската на жената спряла, но слепотата й останала. Когато водата била докарана в манастира и свещениците осветили водата в чешмата, жената била поръсена с водата от извора и прогледнала.

Една друга история разказва как една година празникът на светия Архангел бил изключително богат и тържествен. Трима богати турци-контрабандисти отишли да видят храма преди празника. Те  запалили даже и свещи пред иконата. Единият, обаче, се присмял и се изказал с неуважение за чудотворенията на свети Архангел Михаил. Другите го порицали. Щом си тръгнали, на непочтителния турчин му се привидяло, че св. Архангел Михаил го преследва и той почнал да размахва оръжието си срещу светията. Изведнъж се разнесъл силен глас: Турчино, върви си.Това сплашило турските злосторници и окуражило християните. На празника на св. Архангел Михаил в онази година турците дарили много добитък на манастира, включително и турчинът, който се отнесъл непочтително към светия Архангел.

Отдясно пред входа на църквата е нарисувана на стената икона на свети Архангел Михаил в цял ръст, висока 2 м и широка 1,5 м, която е поставена в рамка. През 1974 г. в деня на нападението на турците срещу Кипър, иконата изчезнала. Клисарят искал да запали свещ пред нея и установил, че само рамката стои. Иконата отсъствала цяла седмица. Чак след една седмица светият Архангел се върнал. След много време един млад човек пристигнал в манастира. Той слязъл от коня си, влязъл в двора на манастира с едно агне на гърба, целунал иконата и запалил свещ. Младият мъж казал, че светият Архангел е неговият спасител, който го избавил от смърт от турците. Той служел като войник в Кипър, при атаките на турците се озовал срещу една картечница, нямало къде да се скрие. Залегнал на земята и се молил на свети Архангел Михаил да спаси живота му. Спомнил си, че баща му също някога бил спасен от Архангела по време на война в Албания. Младият мъж не получил никакви рани по тялото. Веднага след завръщането си в родния край, взел едно агне и го донесъл на светия Архангел, на този, който му помогнал. Тогава разбрали защо свети Архангел Михаил изчезнал за една седмица.

Архистратизи на Небесните воинства, ние, недостойните, винаги ви молим с молитвите си да ни оградите под покрова на вашата невеществена слава, като запазвате нас, които коленопреклонно молим и викаме: избавете ни от беди, защото сте чиноначалници на висшите сили.

Превод от руски и допълнение: Наталия Стоянова

Източник: Евлогите! Митилини

Снимки към статията: 
1. Релефната икона на св. Арх. Михаил 
2. Манастирската църква
3. Иконата на св. Арх. Михаил на стената пред входа на църквата 

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта